Те са млади и успешни. Отговарят за дигиталната комуникация на някои от най-големите фирми. Днес обаче са част от "киберфронта" на Украйна и воюват срещу руската пропаганда за войната.

Модернистичен офис в споделено работно пространство. Мирише на току-що приготвено кафе. Млади хора, облечени в дънки, ризи, рокли, фланелки, бързат от среща в среща. Много са насядали пред мониторите. На фон тихо се чува музика. Някои от работещите са дошли с домашните си любимци на работа.

Нищо не го подсказва, но това е фронт. На този фронт оперира част от дигиталната армия на Украйна. Всичко се случва на 10-ина минути от центъра на София.

„Ние сме част от киберфронта, IT армията на Украйна. Ние работим заедно с министъра на дигиталната трансформация Михайло Федоров. Голям пич, познаваме се с него. Буквално се борим срещу врага и прилагаме всички методи, които да му въздействат“.

Това разказва Геннадий Воробьов, който е изпълнителен директор на Netpeak България и част от ръководството на цялата група на Netpeak, която оперира в три страни. Компанията се занимава с дигитален маркетинг, а нейни клиенти са големи мобилни оператори, вериги магазини, автомобилни марки и други.

До 24 февруари компанията извършва обичайната си дейност, но с нахлуването на руските войски в Украйна всичко се променя. Сега 100 от общо 900-те ѝ служители са ангажирани с войната за умовете и сърцата на хората в Русия, Украйна и други страни, които, по думите на Геннадий, са попаднали в „капана на пропагандата“.

Netpeak са част от дигиталната армия на Украйна

Netpeak, заедно с други компании, откликва на призива за помощ от страна на украинското правителство. От фирмата се включват доброволно, а основната им задача включва разпознаването на проблеми в комуникацията, разработването на стратегии и създаването на продукти, които да подпомогнат отбраната на Украйна.

Какво точно правят

„Например преди няколко дни излезе кампанията на Володимир Зеленски „ArmUkraineNow“. Тя е за призив към САЩ и страните членки на НАТО, а и други, за предоставяне на въоръжение. Основната задача е Украйна да получи оръжие, обаче това не зависи само от хората в социалните мрежи, а например от американските сенатори. Затова ние казахме – „има информация, но тя не стига до правилните хора“, разказва Геннадий.

Част от решенията, които Геннадий и колегите му предлагат, са били за директна връзка със сенаторите от САЩ и политиците от другите страни, която да провокира необходимия резултат.

Изпълнителният директор на Netpeak България напомня и за още един елемент, който отличава войната в Украйна и по-точно реакциите срещу нея – начинът, по който реагират стотици бизнеси и оттеглянето им от Русия. По думите му, това не е случайно и заслуга има цялата IT армия, която обединява множество доброволци, на „множество фронтове“, оглавявана от Министерството на дигиталната трансформация на Украйна.

„Понякога пишем и текстове за туитове, които впоследствие излизат от името на министъра. Защо? Защото едно е да кажеш на изпълнителния директор на някоя компания „Спри да работиш в Русия“, друго е това да е публично. Напиши един туит от 140 символа на английски, тагни акаунта на компанията и го пусни“, казва още Геннадий.

За него войната е още по-лична, защото той е бесарабски българин. Родното му село се намира в югозападната част на Украйна. Той пристига в България през 2003 г. Започва да учи информатика и математика, а по-късно и "чиста" математика в Шумен. Казва, че е много благодарен на възможностите за бесарабски българи като стипендии, общежития, поемане на такси.

„Всичко това, което го има тук, България е допринесла, тя е допринесла да съществува Netpeak България“, казва Геннадий.

Заради близките там

Той казва, че е от щастливците, които нямат роднини, загинали от началото на конфликта. Негов близък, обаче, е един от пленените при руската атака на остров Змийски в началото на войната, в която участва потопеният руски крайцер "Москва". Той и до момента е пленник и се намира на полуостров Крим. Единствената връзка е по телефона от време навреме, колкото роднините да разберат, че той е жив.

Жертвите обаче присъстват и в неговия живот. Негов колега от Netpeak в Украйна, който е бил мобилизиран в началото на март, е убит на фронта преди две седмици. Убитият преди дни бесарабски българин Иван Минков е родом от съседното село, от което е Геннадий.

Част от „информационния фронт“ в София е и Дария. Тя е украинка, която от близо пет години живее в България. Женена е за бесарабски българин и до скоро е била в майчинство. От началото на войната част от работата ѝ е свързана и с кампании в България, като тези на посолството на Украйна. Усмихната е, но гласът ѝ се разтреперва, когато говори за случващото се в родината.

„Аз се занимавам с рекламни стратегии в различни дигитални източници. Помагаме в това да въвличаме по-голяма аудитория, например със събирането на помощи или организацията на събития“, казва тя.

Дария казва, че не прави всичко това, просто защото е украинка, или просто защото фирмата ѝ е ангажирана с това

„Дори да не бях украинка, последните събития ми попаднаха в сърцето. Аз се радвам, че работя в компания, в която шефът ми споделя същите ценности като мен. Помощта просто може да бъде различна – някои помагат в центрове, някой дава жилище за бежанци, а аз помагам със своята работа. Ако всеки помага по своя начин, това може да помогне за доброто на други хора“, казва тя.

Дария (вляво) и колегите ѝ се занимават с различни кампании, свързани с войната

Netpeak се оказва подготвена за инвазията, тъй като месеци преди тя да се случи, разработва специален протокол с конкретни стъпки за преместването на служители, които искат да избягат при военни действия. Благодарение на този механизъм 30 служители, заедно с близките им, вече са се прехвърлили в България, където работят.

Хората от Netpeak са и част от тези доброволци, които се включват в създаването на ситуационния център „Отворени врати за Украйна”.

Във фирмата се занимават с дигитален маркетинг и точно това считат като част от приноса си срещу руската пропаганда. Тяхната работа е свързана с информационни кампании, насочени основно към руските граждани. С тях те показват реалните събития, изпращат проверена информация от сигурни източници, което е отговор на налаганата от Кремъл цензура.

Само в първите няколко дни на войната част от материалите, които те изготвят и разпространяват, получават 93 милиона гледания. До края на март гледанията са вече 600 млн. Въпреки че достъпът за много от социалните мрежи в Русия беше премахнат или ограничен, от компанията успяват да достигнат до хората, които използват VPN (виртуална частна мрежа), или руските социални мрежи като Yandex, Вконтакте, Одноклассники, както и все още работещите Tik-Tok, Telegram и други.

„От страната агресор имаме една много добре планирана комуникационна стратегия – пропаганда. Те се занимават с това дълги години. Но това, което правим, със сигурност никой в Русия не е очаквал да се случи. Слава богу Путин е далеч от интернет, не разбира как работи“, казва Геннадий.

Една от кампаниите е свързана с провокирането на майките на руски войници. Целта е те да бъдат запознати с това, което се случва на фронта, така че да накарат синовете си да не се включват във военните действия. Друга кампания показва състоянието на управлението в страната, репресиите финансите и т.н.

Сред фирмите, които са част от групата на Netpeak, има и такава, която е развила приложение, с което могат да се проверяват баркодовете на всички стоки. Освен съдържанието от фирмата надграждат и модул, с който може да се провери дали продуктът е произведен от компания, която все още оперира в Русия. Така потребителите могат да решат да не си купуват стоката на тази компания.

Въпреки че фактически работят срещу Русия, според служителите в Netpeak, няма причина те да се притесняват. Геннадий кара из София с украинското знаме, закачено на колата си. През смях той разказва как преди няколко седмици някой е наплюл стъклото, което „досега не ми се беше случвало“.

Геннадий и колегите му казват, че нямат причина да се притесняват за сигурността си, въпреки че фактически работят срещу Русия.

Според него в България има едно гласовито малцинство и по-тихо мнозинство, което ясно се е видяло в разликата в подкрепата на„протестите на „Възраждане“ и двете мирни шествия, които привлякоха „толкова хора, че не можеш да ги преброиш“.

„Проблем има примерно с всичките глупости за репресиите срещу бесарабски българи, как са били заставяни да воюват и т.н. Това цялото е „bullshit” (глупости)”, казва още Геннадий.

Той е наясно и че неговата битка няма да свърши скоро, дори стрелбата на фронта в Украйна да бъде прекратена. Според Геннадий винаги ще съществува опасност, докато в Русия управлява този режим.

„Аз трябва да защитавам, доколкото мога, моите близки, приятели, партньори, които не са никак малко като хора, и донякъде самата държава. От друга страна щом имам възможност да се боря с този режим, искам да се боря това да не се повтори, защото някъде може да се повтори пак, защото какво пречи същото да се случи утре дори и тук?“