Четиво и за министри

 

Днес няма да се спираме на величайшия труд „Български народни песни”, собрани от братя Миладиновци, а на тяхната кореспонденция. Убеден съм, че сърцето на този, който прочете дори само няколко от техните писма, ще се разтрепери от гордост, но и от болка, от срамния опит да се открадне делото им и българската им народност. И от чужди, но и от свои, и то високопоставени, както стана ясно тия дни.. Публикуваният наскоро от изд. „Български бестселър” сборник „Братя Миладинови събрани съчинения” на съставителя Цочо Билярски ни напомня за величието на двамата братя, отдали живота си на България като са воювали саможертвено за нея не с оръжие в ръка, а с перо.

 

 

Билярски възкресява не само тяхното епистоларно творчество, но и името на полузабравения днес изследовател на братя Миладинови Никола Трайков (1888 – 1963), на други историци като Никола Табаков (1891 – 1975) и патриарх Кирил (1901 – 1971).

 

Особено ценни са писмата до руския император и до други от първите мъже на руската империя, към които двамата братя се обръщат сърцераздирателно за помощ и подкрепа за българщината в Македония. Не за друго, а за училища и черкви.

 

Но ето как посрещат в Скопие днес новата книга на Билярски. И не само там мислят така:

 

Гнасна бугарска пропаганда: И браќата Миладиновци ги направија Бугари – ова се деталите

 

Бугарските медиуми информираат дека во Бугарија е издадена нова книга посветена на творештвото и делата на Браќата Миладиновци. Автор на книгата е Цочо Билјарски кој е познат бугарски историчар и автор на трудови со историска содржина…

 

Билјарски го нагласува бугарското потекло на браќата Миладиновци и го бугаризира нивното дело…

 

Браќата Миладиновци се автори на Зборникот на народни умотворби каде што се соберени 600 македонски песни, 77 странски песни, умотворби, гатанки, преданија, имиња, обичаи, соновник и друго… Зборникот е неисцрпен извор на македонската култура во тој период, а истовремено е и сведоштво за посебноста на македонскиот народ.

 

Линк од веста на БГНЕС:

https://bgnes.bg/news/tcocho-bilarski-brata-miladinovi-otkrivat-b-lgarski-pravoslaven-paraklis-v-zatvora/

 

Писмо от Димитър Миладинов до Виктор Ив. Григорович - Виена

 

Охрид, 25 февруари 1846 г.

 

Достопочитаеми колега г. Виктор Григорович! (Виктор Иванович Григорович, 1810 – 1876, виден руски славист, професор в Казанския и Новорусийския университет в Одеса, най-големият изследвач на българските земи), Охрид, 25 февруари 1846 г.

 

След заминаването Ви не съм получил нито ред. Между това моите старания за нашия български език и българските [народни] песни, според Вашата поръка, са ненадминати. Не преставам да продължавам изпълнението на моите обещания към Ваша милост, защото българите спонтанно се стремят към истината. Но нека ми бъде простено досегашното отлагане, защото се затруднявах при подбора на най-добрите песни, а също и при работата ми върху граматиката. Надявам се при втори удобен случай, след като събера повече песни и завърша граматиката, според Вашето горещо желание, да Ви ги изпратя, като ми пишете къде и чрез кого сигурно могат да Ви бъдат предадени. […]

Пиша Ви така по нареждане на първенците в Охрид. Очаквайки незабавен отговор на гръцки език по същия приносител, Ви поздравлявам с най-дълбока почит и уважение.

 

Ваш слуга Димитър Миладин[ов] гръцки учител в Охрид

 

Писмо от Д. Миладинов до Петър Ив. Севастиянов – Атон Кукуш, 2 август 1858 г.

 

Ваше Превъзходителство, благороднейши и достопочитаеми Генерал П. Севастиянов! (Петър Иванович Севастиянов (1811 - 1867, известен руски археолог и пътешественик).

 

В допълнение на изпратеното Ви мое смирено писмо от 14 текущия месец Ви добавям и следното:

 

Великият някога цар прие да пие от шепата на селската ръка поднасяната му като дар вода.

 

Приемете прочее и Ваше Превъзходителство като дар заедно с изпратените по-рано и тези три славянски ръкописа на пергамент като малко доказателство за безграничната ми признателност заради съчувствената благосклонност към нас двамата. Наредете ми същевременно свободно, ако те бъдат приети, да донеса и другите в моя дом, сред които е възможно да се намери нещо достойно за занимание, защото смиреният Ваш славянин не е сукал като дете мляко от майчината гръд, за да знае добре това, което се съдържа в тях. Изпратените Ви ръкописи на хартия измъкнах, пътувайки за Кукуш, измежду някои захвърлени и прогнили неща в църквата в Плетвар, където намерих и два на пергамент, които Ви се изпращат сега[…]

 

Въпросът за пренасянето на славянските ръкописи на пергамент, които имам в дома си, и за изпращането им на Ваше Превъзходителство, където ми се нареди, е отминат с мълчание, може би защото нямат никакво значение. Иначе аз съжалявам, че не мога да Ви ги поднеса и тях даром. […]

 

На господин Я. О. Ошмов в Москва изпратих и миналата, и тази година, колкото ми беше възможно, подробно описание на Македония. Също така изпратих на моя брат миналата и тази година песни от Охрид, Струга, Костур, Битоля, Велес и Кукуш, описания на разни обреди, приказки, гатанки и пословици, всички македонобългарски, останки от претърпелия корабокрушение наш майчин език. Аз не зная какво ще бъде мнението на еднородните (руснаците – бел. Хр. Г.) към тях, бяло или черно. Също така изпратих и пет рисунки на млади съпружески двойки от разни български места с всичките им подробности в носиите и цветовете, а не след много време ще изпратя четири рисунки и от тези места.

 

Чрез многословието си прекъсвам скъпоценния наниз на Вашите мисли, но простете ми да Ви разкажа, че нашите добри славяни, като се въодушевиха от любов към майчиния си език чак до селото Хумонда, състоящо се от 150 къщи и отстоящо на един час разстояние от град Серес, поискаха от мен чрез нарочен пратеник евангелия, апостоли и други такива църковни книги на говоримия български език с гръцки букви, за да започнат и те, вкусили от сладостта му, да се учат на славянско писмо. Дай, боже! Също така от градовете Воден (Едеса), Гуменджа и Дойран се търсят славянски учители, но славянските учители са рядкост. […]

 

Накрая за мен ще бъде немалка чест освен онази, която обилно е оказана на мен недостойния, и първото запознаване и благоволението на светлейшия в Солун консул, което може да стане чрез Ваше Превъзходителство. Приемете уверенията в непринудените и искрени почитания на мене, недостойния да се нарека предан и до живот всецяло на [Ваше] разположение.

 

На Ваше Превъзходителство най-малък и най-покорен слуг Д. Хр. Миладинов

 

Ако не бъде прекъсната нишката на живота ми, желая да бъде съградено по същия начин и със същата помощ и в Западна Македония славянско учебно заведение като тукашното, а именно в Охрид или Битоля (Манастир).

Публ. в Братя Миладинови, Преписка, с. 68-70. Оригиналният текст на гръцки език е на с. 66-68.

 

Писмо от Д. Миладинов до Петър Ив. Севастиянов – Атон

 

Кукуш, 26 април 1858 г.

 

Ваше Превъзходителство П. Севастиянов!

 

С дължимата дан на най-дълбоко уважение имам честта да поднеса на Ваше Превъзходителство приложения тук български препис, запазен от забвение в края на едно старо българско евангелие, и един лист от друг също така български ръкопис, намиращи се в моето родно място Струга, Охридска епархия, които благоволете да приемете не като дар, поради неговата нищожност, а като дълбок израз на признателност за старанието Ви, вследствие на което са ни направени големи благодеяния от общата ни майка, и ако би Ви ползувало дори най-малко, бих Ви изпратил по представителя на Света Гора в Солун, г. пр[оигумен] Софроний, и оригинален пергаментов ръкопис от пет листа на два ръкописа.

 

Сигурно Вие сте предизвестен от уважаемия архим. Партений и гореказания Софроний за съдбата на българските пергаментови ръкописи в Македонска България, тъй като в манастира Трескавец или Златовръх в Прилеп купища различни ръкописи, по нареждане на гръцките архиереи, послужиха да си разпалват пещите, като тая на трите отрока, за да пекат в тях хляб, а сега са останали само няколко не толкова важни ръкописа.

 

Същата съдба имаха и ръкописите на Кичевския манастир, „Преподобни Наум“ край Охрид и другаде, освен онези, които бяха разграбени от европейците пътешественици. В библиотеката обаче на митрополийската църква има още немалко ръкописи, някои от които преди двадесет години бяха проучени от г. Виктор Григорович, тогава професор в Казан, който и взе житието на св. Климента, както и десет години преди това, след опожаряването на манастира „Преподобни Наум“ г. И. Папаригопулос, руски консул в континентална Гърция, намери всичките съчинения на Григорий на старобългарски в същия този манастир „Преподобни Наум“.

 

Освен това узнах положително, че в манастира Зързе-Зазре, който отстои на пет часа от Прилеп, се намират и славянски ръкописи и надписи, а възможно е и в манастира Слепча и в манастирите в Преспа.

 

Многоуважаемият А. Хилфердинг, като направил обиколка в Призрен, е намерил там немалко български пергаментови ръкописи. Аз му изпратих чрез един сърбин от Барчи, Ст. Веркович, службата на светите български Седмочисленици на гръцки език и тридесет и девет български песни от различни градове на Македония.

 

Моят брат К. Хр. Миладинов, след като се завърна от Атинския университет, преди година и половина замина за Москва да изучи славянските езици и др., и с благосклонната подкрепа на уважаеми лица има намерение да издаде най-напред българо-македонски песни, приказки, пословици и гатанки.

 

След премахването от ... на матерния ни език, за пръв път вече тази година започна българската младеж да сучи от гърдите на истинската ни майка, а свещениците да четат евангелието в църквите на български език.

 

Нека ми бъде позволен този слаб израз на чувства към дълбокоуважаемо, високопоставено и благодетелно лице, което за втори път досега посещава Света Гора и бедното ни и окаяно отечество Македония, чиито чеда с неописуемо чувство на радост узнаха за пристигането на Ваше Превъзходителство, простирайки умолително ръце към Всевишния за Вашето благоденствие, щастие и дълголетие.

 

Кукуш или Кълкъч, 26 април 1858 г.

 

На Ваше Превъзходителство искрено почитащ Ви най-малък слуга

Д. Хр. Миладинов

 

Публ. в Братя Миладинови, Преписка, с. 43-44.

 

Приложение към писмото на Димитър Миладинов от 21 юни 1858 г.

 

Копие от прошението на първенци от Кукуш, Дойран и Карадаг, сред които и Д. Миладинов до руския император.

 

Кукуш, 8 юни 1858 г.

Ваше Величество!

 

[…] След като малък светлинен лъч наелектризира скованите до парализа наши части, ние почувствувахме в дъното на душата си не само нуждата от майчиното мляко, което за пръв път бозаят тази година нашите облечени в дрипи дечица, лишени четири века от майчината прегръдка, не само желаем майчиния си език, но желаем и гимназия в Кукуш, който отстои на седем часа път северно от Солун. Искаме да открием централна гимназия за нравственото възраждане на трите кази Аврет Исар (Женско), чийто главен град е Кукуш, Поляна (Топлица), чийто главен град е Дойран, отстоящ на шест часа северозападно от Кукуш, и Карадаг, чийто главен град е Щемница (Снежес), северно от Кукуш.

 

Заради това, като падаме на колене, дръзваме с безгранична почит да представим пред мощните стъпки на Ваше Величество всеруски император и пред Светия и Свещен Синод нашата просба и смиреното ни искане за милостиня от едноверните и еднородни нам поданици на Ваше Величество.

 

И тъй със сълзи на очи ние молим и горещо просим светлейшата и човеколюбива добрина на Ваше Величество да погледнете с благосклонен поглед на географското положение на нашето нещастно отечество в Източна Македония и да благоволите да разрешите чрез императорски указ достъпа в своята държава на три лица, избрани от долуподписаните: архимандрит Климент, почтен мъж и по род българин, Константин Т. Дупков и Георги Тену Златаров, за да искат подкрепа и помощ за гимназията, която ще бъде основана, както и свещени вещи, необходими на църквите в споменатите по-горе кази.

 

Основаването на славянска гимназия при Солунския залив чрез великодушната помощ на поданиците на Ваше Величество, която гимназия да има изискваните качества, ще бъде доказателство за безгранична и вечна благодарност от нас, които смирено молим, и от следващото поколение на потомците.

 

Това наше смирено прошение не носи подписи нито на архиерей, нито на вселенски патриарх за потвърждаване на истината, но ние призоваваме за почтени свидетели на тези молби свещената съвест и архимандрит Партений Зографски, който се е учил в Русия, а сега е свещенослужител в църквата при Руското посолство и ръководи българското училище в Цариград, мъж нам еднороден и съотечественик.

 

Като поднасяме отново и с дълбока почит пред императорските стъпки смирените си молби за помощ, ние се подписваме нископоклонно

 

Кукуш, 8 юни 1858 г.

От Аврет Исар (Женско) - Поп Дельо иконом, Поп Йоан, Константин Т. Дупков, Нако С. Станишов, Христо Пецов, Георги Петков, Нано П. Гутов, Дельо Манульов, Георги Тену Златар, Нако Станишов, Димитър С. Арабаджи, Димитър Хр. Миладинов

 

От Поляна - х. поп Киро, поп Стамен, Тошо Радин, Коста Йечмен, Митре бояджи, Нако Партал, Киро юрганджи, Нако Кафтанджи, Киро Сапунджи, Коста Хамаили, Георги Кафтанджи, Мино Коджабаши

 

От Карадаг – поп Константин, поп Георги, Дельо Кале, Атанас бамбукчи, Христо Георгиу, Манол бърдар

Π.Π. В същия смисъл на тази молба се направиха още други две молби, едната до Светия и Свещен Синод, а другата до негово превъзходителство господин Бутенев (може би е благоволил да ги изпрати).

 

Д. Миладинов

Публ. в Братя Миладинови, Преписка, с. 53-56, 57-59. Оригиналният текст на гръцки език е на с. 51-53, 56-57.

 

Министерство на външните работи

Руско императорско консулство в Битоля

 

11/23 май 1861

№ 24

Секретно

 

В донесението до г. директора на Азиатския департамент от 9 април № 6, изпратено на Ваше Сиятелство незапечатано, за да го прочетете, аз писах за задържания тук под арест поради интригите на тукашния митрополит българин Димитър Миладинов. Впоследствие той се обърна до мен с писмо, копие от което имам чест да препратя с настоящето на Ваше Сиятелство, и помоли, ако е възможно, да му се притечем на помощ, като предупреждава в същото време, че в този случай трябва да се постъпва крайно предпазливо. Главното предявено против него обвинение е, че той уж се намирал в тайни връзки с руските агенти и всяко невнимателно застъпничество може още повече да го компрометира в очите на турците. Аз очаквах митрополита, отправил се по епархията, за да поговоря с него за Миладинов и ако е възможно, да го убедя да облекчи участта на този човек. Между това днес узнах, че вчера през нощта неочаквано отвели Миладинов някъде, вероятно в Цариград. Ще бъде много жалко, ако не би имало никаква възможност да му се помогне, още повече, че не бива да се забравя, че този човек е пострадал отчасти заради нас. За Миладинов абсолютно всички се изказват в най-добър смисъл. Сега в Охрид е останало семейството му без всякакви средства за съществуване.

 

С истинско почитание и съвършена преданост имам чест да бъда на Ваше превъзходителство най-покорен слуга.

М. Хитрово

 

[…]АВПР, ф. Посольство в Константинополе, д. 1415, л. 32 и об. Оригинал на бланка. Публ. в Братя Миладинови, Преписка, с. 205-206. Оригиналният текст на руски език на с. 202-203+факсимиле на с. 204-205 и в Русия и българското национално-освободително движение (1856-1876). Документи и материали. Том I, Част 2 (януари 1861 – декември 1863), с. 112-113.

 

Донесение на английския консул Калверт до посланика Булвер в Цариград

 

Битоля, 24 юли 1861 г.

Сър,

Не можех да оставя съвсем без внимание приложената молба и затова се осмелих да я препратя на Ваше Превъзходителство частно, а не в официална форма.

 

Оригиналът на молбата е писан на гръцки и тя ми бе преведена на френски почти дословно. Изоставяйки настрана езиковите заобикалки, в молбата се излага едно истинско нещастие, голяма душевна болка и твърдото убеждение за извършена несправедливост. Аз лично посетих Струга преди няколко седмици и докато бях там, чух някои неща за човека, съпругата на когото енергично апелира за покровителство и изправяне на грешката. Имам основание да смятам, че тя и семейството й се намират в пълно бедствено положение1.

 

Димитър Миладинов е същото лице, за което обръщах вниманието Ви в доклада си № 10 от 3 април т.г., че е било арестувано от турските власти по подозрението, че е агент на руската пропаганда в Румелия. Говореше се на времето, че след едно преглеждане на заловените негови частни писма, не оставало никакво съмнение в това отношение. След това обаче станаха известни различни обстоятелства, които ме карат да вярвам, че Миладинов е по-скоро жертва на политико-религиозно преследване от страна на гръцкото духовенство и особено на гръцкия архиепископ в Битоля. Този гръцки владика е имал свободен достъп да преглежда всичките частни писма на споменатия и от неговите уста идва тълкуванието за онова, което е открито там, и това именно тълкувание се възприема от [турската] изпълнителната власт. Разбира се, архиепископът е дал свое своеобразно тълкуване – такова, каквото нему се иска. Изглежда, че Миладинов е български патриот, който неуморно се е трудил да освободи своите сънародници от робията на фанариотската черква, проповядвайки да я напуснат и да си основат българска народна черква. Естествено той е станал прицел, срещу който гръцкото духовенство е насочило цялата тежест на своето политическо влияние.

 

Руската пропаганда е плашилото за турските чиновници и достатъчно е гръцкото духовенство да си послужи с тоя претекст, за да причини арестуването на Миладинов. След това архиепископът успял да оправдае своето обвинение пред турските власти посредством онова, което сам е построил и протълкувал въз основа на частната кореспонденция на своята жертва. Понеже самият аз не съм видял нищо от тая кореспонденция, не мога да кажа колко голяма е била степента на Миладиновата връзка с русите – по слухове – в самата Русия и вън от нея по време на арестуването му. Но тъй като съм донякъде запознат с неправдите, извършвани по висшите заповеди на гръцкото духовенство в тази страна, аз лесно мога да намеря извинение за всички усилия на българите, чиито естествени симпатии са винаги в разрез с гърците, да отхвърлят игото си, стига тия усилия да не подронват верноподанничеството им към техния законен суверен.

 

Въпросът е: дали Миладинов е виновен в нещо като предателство или по някакъв начин е поощрявал склонност у своите сънародници към Русия, това би могло да бъде установено посредством едно обстойно, но безпристрастно, обследване, което всъщност е целта на молбата на неговата съпруга.

Между другото аз случайно се осведомих, че сега това лице се намира в заптие-затвора в Цариград.

Имам чест да съм с голямо почитание,

 

Сър,

на Ваше Превъзходителство

най-покорен и смирен слуга – Чарлз И. Калверт

Донесение на австрийския консул Соретич до консула Баум – Солун

Битоля, 30 май 1861 г.

№ 104

Битоля, 30 май 1861 г.

 

Като се позовавам на почитаемото Ви нареждане от 28 април текущ № 350, в състояние съм да докладвам на Ваше Благородие, че Негово Превъзходителство Абдул Керим паша поверително ми даде за преглед писмата и книжата на задържания учител от Струга Миладинов, които с незначителни изключения от написани на гръцки писма са писани на познатото ми българско наречие с кирилица; от тях добих твърдото убеждение, че г. Миладинов до момента на задържането е работил най-действено не за уния със светия римски престол, а за отцепването на българите от гръцката патриаршия и за създаването на една отделна българска православна черковна общност.

 

Установен от личния преглед факт е, че Миладинов е провел между своите съотечественици подписка за събиране на пари за строежа на православна българска национална черква в Цариград; в писмата си той говори с жар за отделянето от гръцката патриаршия, докато нито с една-едничка дума не споменава за уния с Рим.

 

Поради това не мога да не отбележа, че високопреосвещеният католически архиепископ в Цариград е бил неправилно осведомен по отношение на Миладинова; нещо, което още повече ми прави впечатление е, че г. Льо Павек в началото на задържането на същия лично ми направи намек, че Миладинов наистина работи за отделянето на българите от гръцката патриаршия, но не и за уния.

 

Същият език държа пред мен довереният нему човек, българинът Манчович, който живее като български учител при лазаристите, и който преди задържането си окачествяваше Миладинова направо като агент на руското черковно дело. Дотук са фактите.

 

Ако сега г. Манчович, който по-късно бе задържан с още двама тукашни млади мъже, изведнъж разправя, че през късото време на неговия общ с Миладинова затвор е разубедил последния и го е спечелил за унията; ако след това г. Льо Павек идва бързо при мен с известието, че Миладинов станал внезапно униат и следователно аз, тъй като съм в приятелски отношения с Абди паша, трябва да го освободя от ареста; ако накрай г. Льо Павек, понеже не мога да удовлетворя неговото желание, пише за това на високопреосвещения католически архиепископ в Цариград и описва Миладинова като агент, действуващ в интерес на унията със светия римски престол, то това са за мен неразбираеми неща, с които обаче интригуващият г. Льо Павек не свърза някакво нечестно намерение, а желание само да оправдае дългогодишния си неуспех в привличането на българите към католическата черква.

 

Доколкото съм в състояние да преценя характера и черковните стремежи на българите, то тъкмо жителите на Охридското каймакамство са ония, които най-малко мислят за уния, а, напротив, от пристигането на руския консул тук повече от когато и да било бленуват за възстановяването на една българска православна патриаршия в Охрид.

 

Благоволете и т.н.

Соретич

Публ. в Братя Миладинови, Преписка, с. 237-238. Оригиналният текст на немски език на с. 235+факсимиле на с. 236.

 

 

Христо Георгиев, Поглед.инфо