Колкото повече дни мнават, толкова повече расте убеждението, че ние едва ли имаме нужда от правителство и държавни институции, които могат да взимат самостоятелни решения в името на наши национални интереси.

Защо да се хабим след като дори на конкурса за Евровизия участваме с чужди изпълнители.

Действия на българската прокуратура ще се поемат от европейската такава и ясно е, че причината не е само Гешев.

Няма да разговаряме с „гиганта Газпром” за доставки на газ и нефт, защото договорите ни изтичат в края на годината, а това ще се прави от ЕС.

 Били сме малки за тази цел.

Не че преди сме били по-големи, но и суверенитетът и независимостта ни днес не са нужни.

Особено, когато из Европа неудобни или неподходящи лидери лесно се сменят.

Остават тези, които приемат всичко, което работи в името на „вървим към нов световен ред и САЩ трябва да го оглавят”.

Думите са на Джо Байдън и те не са случайни. Имат право САЩ да имат свои стратегии и интереси. Как ще се разберат по въпроса с другите големи играчи на световната сцена определено не е лъжица за нашата уста.

Ние сме „от страната на правилните”, както ни се повтаря напоследък.

Не е необходимо да имаме армия, модерни оръжия или самолети, защото чужди военни „ще ни пазят”. В небето ни ще летят не наши самолети. Е, били съюзнически. Да, ама не са български, нали?

Затова и години армията ни се свива като шагренова кожа, все няма пари за покупки на нови бойни машини, а годните самолети, 5-6 МИГ-29, се обявяват за морално остарели и неподходящи за натовските сили. Русия, която ги е произвела, нямало как да ги ремонтира. Защо пък да не ги дадам на Украйна, заедно с внезапно излезлите наяве С-300? На нас няма да са ни необходими, нали? Нищо, че скоро няма да има и доставка на закупените F-16. Значи край на собствени ВВС? За отражението върху самочувствието на народ и летците ни никой не мисли. Най-малко пък чужденците. Това не влиза в ценностната им система. Нищо, че са съюзници.

Е, наистина няма такава държава. Дори на Балканите. Вижте сводките за въоръженията на съседите. За достойнство изобщо не трябва да се споменава.

Щом някои си позволяват да хулят и Църквата ни, значи тази опора също трябва да се омаломощи. Така се почна и в Украйна. Първо разбиха Църквата им, после се оказа, че русофобията е основна грижа за новопоявилите се след 2014г управници. Забраната за използване на руски език в страната на Зеленски е последвана и от назначаване на „шпрехен фюрери”, които следят тези, които не се съобразяват със забраната. Но всички млади украинци говорят английски без проблем. Факт! Нещо да е познато? Напоследък русофобията и у нас се шири. Приема се за „правилната страна”.

Медиите са особено активни в тази насока. Включително чрез внушения с омраза. 

Едностранното отразяване на събитията свързани с войната в Украйна и непрекъснато повтаряне какво казал Зеленски е достатъчно, за да се приеме, че друго мнение просто няма. Пък и защо да има? Нали „цял свят е срещу Русия”? Зеленски е посрещан с аплаузи и със ставане на крака във всички западноевропейски парламенти и в Сената на САЩ Мислещите хора не задават въпроси.

Наясно са.

Практика е мощните държави, които са водещи във военно, политическо и икономическо отношение, да налагат волята си силово над слабите страни. Ако трябва и с военна сила. Защо тогава да се кахърим излишно? Правителствоно ни трябва да оцелее и да изпълни задачи. Значи ще сме „барабар Петко с мъжете”.

За Повардарието и ветото ни съюзниците не трябва да се притесняват. Обещано е отново в минутния разговор на нашия премиер с американския президент в Брюксел. Нали затова изтича в Скопие без каквото и да било съгласуване с институции и президенство още като пресен премиер.

След като из света расизмът, омразата, дискриминацията и русофобията са ежедневие, защо да се задават въпроси като това ли е свободното общество, цивилизованите порядки и високо ниво на културни ценности?

Щом като ще сме изпълнители на налагани политики, защо да избираме управляващи? Брюксел да поеме тези функции. Може и да се справи по-добре, а не да хаби време да ни връща разни планове за възстановяване или да се занимава с корупционните ни практики. В суматохата може и да вдигне стандарта ни. Защото в София не се получава.

Тъжни мисли на доста отчаяни българи, нали? Не разделени, отчаяни.

Зорница Илиева, Поглед.инфо