Около 16% от българите са на мнение, че войната в Украйна е оправдана. Това са данните от мартенското електорално проучване на Изследователски център "Тренд" за настроенията сред обществото.
Ако направим груби сметки, това са около 800 хил. души, които вярват, че Кремъл съвсем оправдано е нападнал съседна Украйна и вероятно споделят тезите на президента Владимир Путин за украински нацизъм, за лаборатории за биологични оръжия, и още други опровергани многократно твърдения.
Голяма част от тези хора са активни онлайн и борбено споделят своите виждания по темата с войната в Украйна, прилагайки основните опорни точки на Москва в тезите си.
Въпросът е, че макар тези 16% да представляват значителен брой хора, те трябва да се сблъскат със суровата истина - те са малцинство.
Шумно, гръмко, появяващо се навсякъде, но малцинство. И по всичко личи, че поне по въпроса с войната в Украйна това статукво няма да се промени в тяхна полза.
Феновете на Путин у нас са много, но фактът е, че те са малцинство и повече едва ли ще станат
Около 61% от българите заявяват, че тази война е неоправдана, а 68% казват, че страната ни трябва да приеме бежанци от Украйна и да се погрижи за тях. Същевременно с това 40% от българите посочват, че мнението им за Русия се е влошило.
Проучването на "Алфа рисърч" от края на февруари показа идентични тенденции. 63 на сто тогава заявиха, че подкрепят санкциите срещу Русия, а традиционно високият рейтинг на Путин сред българите се срина наполовина, докато негативните мнения за него скочиха двойно.
България пази уважението към Русия като страна, която ни е освободила и с която сме исторически свързани. Това обаче не означава, че мнозинството от хората у нас са готови да дадат картбланш на върхушката в Кремъл да прави каквито там глупости е решила.
Въпреки всички алабализми с "Ама те САЩ като направиха това и това...", мнозинството у нас осъзнава колко неправилно е да използваш подобни тези като оправдание за започване на война. И това не е малко.
Това все пак не означава да неглижираме проблема, който е налице - една значителна част от населението у нас поставя интересите на Русия пред тези на България.
Връзката, която страната ни има с Русия съвсем не е за подценяване - не само покрай освобождението, а и покрай факта, че 45 години България е била сателит, пряко подчинен на Москва.
На поне две поколения е набивано още от най-ранна детска възраст, че Русия е Големият брат (при това далеч не в смисъла на "1984" и Джордж Оруел), че ни мисли доброто и славянската връзка е по-силна от всичко.
В този смисъл за Кремъл България винаги е била част от т.нар. "руски свят" - поле на руски интереси, където Москва трябва да се разпорежда какво се случва. А на страната ни продължава да се гледа като на сателит - вярно, в последните 20 години този сателит е извън строя, но пак си е неин.
Затова и от вече над 10 години България се е превърнала в тестова площадка за руската пропаганда, която се лансира на Запад. То не бяха лъжливи статии за черни снежни човеци, заплахи, че ЕС ще ни забрани кривите краставици и розовите домати, или че норвежки гейове ще дойдат да ни вземат децата.
И това са само онези най-крайни глупости, които се разпространяваха от руската пропаганда у нас.
Паралелно с тях продължават да действат "по-меките" ѝ пипала, които залагат на утвърдили се митове като "безкрайните икономически възможности на сътрудничеството с Русия" (чиято икономика всъщност е по-малка от тази на Испания при всичките си природни богатства) или "неутралитета като основна колона на българския интерес" (преведено като "отдалечете се достатъчно от НАТО и ЕС, за да ѝ е удобно на Русия").
Заедно с това през целия преход държавата ни така и не предприе по-сериозни действия, за да може България да не бъде толкова жестоко зависима енергийно от "Големия брат", тъй като сериозни лобистки интереси вършеха всичко по силите си това да не се случи. А сега същите тези интереси продължават да напират и за проекти като АЕЦ "Белене" и не искат и да чуят за изпращането му в историята.
На практика за тези 30 години Русия продължава да има своите приближени хора в България, които да се борят за интересите ѝ, да защитават каузите ѝ сред обществото у нас и да оформят идеята за българския национален интерес през призмата на руския. Да показват Русия като символ на съпротивата срещу Запада, САЩ и всичките проблемни и спорни моменти при тях.
Парадоксално обаче, но именно руската инвазия в Украйна изглежда е на път да сложи най-големия прът в развитието на тези русофилски тенденции.
Защото колкото и силно уважение да има у нас към тази чужда държава, има една граница, отвъд която става трудно да защитаваш действията ѝ. Това се вижда и в намаляващата подкрепа сред българите за руските действия в Украйна.
А с отслабването на самата Русия покрай всичките санкции, продължаващите ѝ кървави провали в Украйна и самите протести на руснаците в Москва и Петербург това влияние у нас ще продължава още да намалява.
