17-годишно момче от сирийски произход е в тежко състояние след сбиване близо до бежанския център в кв. "Овча купел".
Не, вие не сте с новинарската емисия, а четете Webcafe.bg. Казваме вестта в такъв телеграфен стил, защото при други обстоятелства инцидентът до лагера с вид на сграда, оцеляла след ядрена катастрофа, би бил разнищен до подробности в стил "момчето беше в синя тениска и бежови панталони".
В студиата щяха да са поканени "остриета на патриотизма" от ВМРО, "Атака" или "Възраждане", които със свъсени вежди и агресивна реторика щяха да спорят с някой и друг защитник на човешките права. Щяха да последват тридневни дискусии що са то бежанци от Близкия Изток и имат ли те почва у нас, а за мненията в интернет меко казано щяхме да кажем, че са нехуманни.
Само че сега има война на едно Черно море разстояние от нас, а в България съвсем очаквано започнаха да пристигат украински бежанци.
И мнозина се зачудиха - защо украинците настаняваме в комфортни хотели и къщи за гости, а оставихме сирийци, афганистанци и иракчани по фургони и неприветливи общежития?
Защо на едните осигуряваме закрила, предлагаме работа и изпращаме провизии, докато другите като че ли забравихме някъде там, в кошмарни панелни съоръжения без елементарни удобства?
Най-важното не е да си задаваме въпроси, а да не маргинализираме бежанците от Украйна
За митичните 40 лева на ден дори вече няма нужда да отваряме дума, банално е за нас, обидно - за хора, измъкнали се в паника и накъдето очите им видят от бомбардировки. Просто ще споменем, че чак сега страната ни задейства Плана за овладяване на мигрантска вълна на ЕС. Да, чак сега.
Само че да се вярва, че е по-редно да посрещнеш бежанците като наежен таралеж и да натикаш човеци в нечовешки условия, за да ги зарежеш там без никакви усилия, е меко казано неправилно.
Отбелязват го и от Human Rights Watch, според които България не само не успява да отговори на европейските стандарти за прием на бежанци, но и всъщност не покрива никакви международни стандарти в тази насока.
С други думи, страната ни не е осигурила на онези, предишните мигранти, достатъчно сигурност и закрила и сега се опитва да поправи тази грешка.
А да маргинализираш нарочно и с хладен ум цяла група хора е рецепта за бедствие, независимо дали става въпрос за руси украинки или тъмнокоси азиатци.
Докторът по психология Брад Бушман го нарича "ефект на тенджерата под налягане" - без необходимия психологически вентил гневът, който липсата на приличен живот, работа и забавления пробуждат, започва да избива неконтролируемо на повърхността.
И, както посочва Бушман, може да избие и към напълно невинни хора наоколо.
Вече видяхме какво е да държим мигранти до точка на кипене, в която се стига до грабежи, побои и на пръв поглед необяснима агресия. Бой с ножове в Харманли, мъж със счупен череп - пак там, масов побой в "Овча купел", след който 17-годишен бере душа в "Пирогов", са бърза новинарска сводка с ключова дума "бежанец".
Рефлекс е да кажеш, че това са маргинали, те друго не могат. После се сещаме (или трябва да се сетим) отново за Бушман и тенджерата под налягане и всъщност се питаме какво точно сме очаквали - общността в бежанските лагери да разцъфти в небивал прогрес, докато живее по-зле от пудел на фолк певица?!
Най-важното в момента не е да си задаваме въпроси до умопобъркване, а да не повтаряме тази грешка и да маргинализираме бежанците от Украйна по подобен начин.
Мястото на никого не е във фургони, в палатки в калта или в панелни душегубки, докато си загуби разсъдъка там и не различава свой от чужд.
Мястото на никой човек без престъпни деяния не е в този ад.
Не е човешко да се чудим защо украинците са в хотели, а афганистанците - в недоразумения на строителството, човешко е да се запитаме обратното - защо сме се държали така с бежанците без доказани криминални деяния, а сега сякаш се пробуждаме от сън.
Едно момче в критично състояние може би няма окончателно да ни събуди, че бъркаме в стратегията си за бежанците, но дано поне подейства като тиха аларма, която ще ни предупреди, че "тенджерата под налягане" не трябва да избухва.
