Годината е 2022-ра и дори здравната система след безпрецедентно протакане е частично дигитализирана.
Но някои неща - като изконната любов на чиновника към бумагите - не умират.
Министерството на здравеопазването (МЗ) е изискало от личните лекари да подадат информация за ваксините срещу коронавирус, които са използвали от края на 2020 г. до края на 2021 г. - поставени, останали налични и бракувани, с партидни номера и количества.
Най-вероятно целта е да се борят фалшивите зелени сертификати - официално обяснение засега няма.
Изисканата информация е такава, която е налична в Националната здравно-информационна система, до която МЗ има достъп. Тя първо се въвежда там от самото министерството - от неговите регионални структури - кой личен лекар колко и кои ваксини получава и с какви партидни номера, и след това от самите общопрактикуващи, когато направят имунизацията, за всеки един пациент.
Една и съща ваксина няма как да се отчете два пъти и личният лекар няма как да въведе ваксина, ако тя преди това не е регистрирана от самото МЗ.
Няма как да въведе и ваксина, която не е получил, т.е. не може да отчете 20 имунизации, ако са му отпуснати 10 дози.
Това обаче не пречи на министерството да иска от лекарите информация, която има и просто трябва да обработи и провери. Но от негова гледна точка е по-удобно да я събере отново, като изиска от личните лекари да я пратят.
И това не е първият подобен опит на здравното министерство. Преди няколко месеца ведомството дори поиска общопрактикуващите да въвеждат данните за имунизациите в Книга за регистриране на профилактичните прегледи и имунизациите. Книга!
На пръв поглед нищо особено - какво толкова, ако се отчете още нещо. Но това е показателно за неизкоренимата вяра на администрацията в две неща: първо, че има право да издевателства с изисквания за всякакви документи от тези, за които уж работи и които ѝ плащат заплатите; и второ, нищо не е по-хубаво от размяната на хартия.
Може целият свят да е минал на изцяло електронна комуникация, всички данни за каквото си поискаш да са налични в някоя информационна система - за българския чиновник най-сигурно и удобно си е гражданинът допълнително да прати данните, а ако може да ги донесе лично и на хартия - най-добре.
Че има случаи на общопрактикуващи лекари, които злоупотребяват и издават зелени сертификати на хора, които не са ваксинирали, е факт, който стигна и до прокуратурата. И "далаверата" няма как да се засече с повторен, нито дори потретен отчет.
Защото с бумащина не става.
Точно обратното. Дълго бавилата се дигитализация на здравната система - над 10 години празни приказки и най-накрая форсирана от пандемията - е това, което намалява и затруднява възможностите за измами.
Ако не съществуваше електронният отчет на ваксините за коронавирус например, вероятно вече 101% от населението на България щеше да има зелени сертификати.
След дълго отлагане и протакане, вече лекарства и направления могат да се издават електронно, тази година се очаква и електронен преглед - въвеждане на данните в реално време, както и електронна хоспитализация, и постепенното свързване на всички тези данни, които досега се разнасяха на хартия. Така всичко ще е лесно проверимо.
И безкрайно по-удобно - електронните здравни услуги са огромно улеснение и за пациентите, и за лекарите.
Това е изключително важно по отношение на личните лекари, които са първенци по заниманията с бумащина.
Броят им у нас намалява ежегодно, до степен да застраши цялата здравна система. В момента те са около 4000, докато преди 15 г. бяха около 5300. Близо 90 на сто от тях са над 50 годишна възраст, а една трета - в пенсионна.
Причините тази специалност да е сред най-малко желаните са много, но основните са не особено доброто заплащане на фона на други медицински специалности и не особено приятната работа - огромна част от заниманията на личните лекари са именно с бумащина, попълване на всевъзможни отчети, документи, рецептурни книжки, следене на лимити за направления, които не бива да бъдат надскачани, и жонглиране между изискванията на пациентите и здравната каса, които се разминават драстично.
И някъде след това, на заден план, ако остане време, е чисто медицинската работа.
Но още по-плашещото е, че освен тоягата - т.е. изискванията, нито здравно министерство, нито държавата като цяло провеждат каквато и да било политика на моркова - за привличане на кадри към тази изчезваща специалност.
Което трябваше да се е случило отдавна, защото само нужната специализация отнема няколко години и съвсем скоро предстои криза за кадри, която в най-лекия случай ще е известно време на вакуум.
В най-тежкия - смяна на целия модел. Защото личните лекари са в основната на здравната ни система, те са тези, които първи посрещат пациентите, те са входът и "пазачът" към следващите нива - те решават кой да получи ресурса на здравната каса под формата на направления.
Не е задължително това да е най-добрият модел, но проблемът е, че ако тях ги няма физически, той ще рухне.
Което няма как да мине безболезнено и без жертви.
