Половин месец не могат да се справят с неколцина диваци, които анексираха част от българската територия. Те отказват да слязат от кораба. Дори отказват да бъдат разпитани.А държавата гузно си подвива опашката

Случва се нещо чудовищно нелепо.

И затова си струва да кажем още няколко думи за заседналия край Камен бряг кораб.

Генерал е български президент.

Генерал е български премиер.

Има и вътрешен министър, който – поне според него – бил озаптил хиляди „купени“ гласоподаватели.
А държавата сякаш се управлява от непоръбени девици.

Половин месец не могат да се справят с неколцина диваци, които анексираха част от българската територия.

Те отказват да слязат от кораба.

Дори отказват да бъдат разпитани.

А държавата гузно си подвива опашката.

Има ли изобщо държава – останали ли са поне някакви остатъци от нея?

Гаменски ни шамаросват – на все по-кратки интервали.

Американски военни превземат цех в Чешнегирово – но дори не се извиняват.

Може би държавата трябва да им се извини, че няма трупове след бляскавата им операция.

Сега някакви пияндури се гаврят с държавата.

А тя се хвали, че ще справи с емигрантския натиск – когато той се случи.

Държавата направо потъва – най-малкото, ако става дума за нейната чест и достойнство.

Един келяв товарен кораб ни зашлеви с тази истина…

От години един вопъл се стеле над всичко – „Няма държава, няма държава!“

Чува се от пленниците на безкрайните задръствания по пътищата.

Чува се от старците, системно пребивани и ограбвани.

Чува се от бедняшките села, издавени от язовири и реки.

Няма как да затиснеш устата на Живота – и тези думи се превърнаха в основната реплика на Прехода.

Поне ги изчукайте на фасадата на Парламента – да ви е мирна съвестта.