Марк Ландлър

Предварителните очаквания предричаха показно как Съединените щати и Индия ще успеят да се обединят около обща кауза за борба срещу климатичните промени. Затова и в неделя Хилари Клинтън посети нова енергийно ефективна офис сграда в Гургаон в покрайнините на Делхи.
Надигащото се недоволство от принципите, по които страните ще трябва да си поделят бремето от редуцирането на емисиите парникови газове, рязко промени настроението. Клинтън още не беше успяла да се възхити на щадящите околната среда характеристики на сградата (като прозорци, които огряват стаята със светлина, но не допускат жегата), когато нейните домакини дадоха воля на разочарованието си от американския натиск върху Индия да намали емисиите.
По време на срещата си с Клинтън индийският министър на околната среда и горите Джайрам Рамеш заяви, че Западът „няма основания“ да притиска Индия за намаляване на въглеродните й емисии, при положение че нейните нива вече са сред най-ниските на глава от населението в света. „Ако този натиск не е достатъчен, каза той, сме изправени пред заплахата от въглеродни мита върху стоките, които изнасяме към държави като вашата.“

Дълбоки различия
Вместо да представи доказателства за солидарност, визитата приключи, оголвайки дълбокото различие между развитите и развиващите се страни по отношение на политиката за климата. Това е пропаст, която администрацията на Обама ще трябва да преодолее при опитите си да постигне ново глобално споразумение за климатичните промени по-късно тази година.
По време на първото посещение на висш представител на администрацията на Обама в Индия Клинтън отново увери, че Съединените щати нямат намерение да притискат страната да се съгласява на икономически неизгодна сделка.
„Никой не желае по какъвто и да било начин да ограничава или подкопава икономическия ръст, който е необходим, за да се спасят милиони хора от бедността, заяви Клинтън по време на пресконференция. Съединените щати не правят и няма да направят нищо, което да забави икономическия прогрес на Индия.“
Американски официални представители съобщиха, че не са очаквали тези различия да се появят по време на едно предполагаемо оптимистично събитие с фокус върху технологиите. Но добавиха, че не се чувстват предадени.
До известна степен твърдият тон на Индия е тактика при преговорите, тъй като тя, както и други държави се подготвят да защитават позициите си в преговорите преди голямата конференция за климата на ООН в Копенхаген през декември.
„Просто не сме в позиция да приемем правно обвързващи цели за намаляване на емисиите, поясни Рамеш на пресконференция. Това не означава, че сме забравили своите отговорности.“
Отказът на Индия да приеме задължителните съкращения на емисиите не е нито ново, нито уникално събитие. Китай също се противопостави на споразумение със задължителни цели. И двете страни заявяват, че икономическият им ръст не бива да бъде ограничаван, при положение че Западът никога не е имал подобни ограничения в процеса на индустриализацията си.
Позицията на Индия може би отразява накърненото й честолюбие от закона, който мина през Камарата на представителите във Вашингтон и който включва санкции за страните, които не приемат обвързващи споразумения за намаляване на емисиите.
Несъгласието може да отразява и политическото напрежение в страната. Този месец Индия се съгласи на „аспирационна“ цел, наложена от Г-8, според която индустриализираните страни трябва да ограничат повишаването на температурите заради глобалното затопляне в рамките на два градуса по Целзий. Групата бе поискала обещание за далеч по-големи редукции на глобалните емисии.

Шокиращо посещение
Дори присъствието на Тод Стърн, специалния пратеник на Клинтън за климатичните промени, предизвика въпроси. В неделя всекидневникът „Таймс ъф Индия“ публикува статия със заглавие „Посещението на специалния пратеник за климата шокира Индия”. Американски официални представители настояват, че Клинтън отдавна е планирала идването на Стърн, който заяви, че климатичните промени представляват възможност за Индия да инвестира във вятърни централи и слънчеви панели. Той обяви: „Със знанията и предприемаческия талант и устрем на населението си Индия е в добра позиция да спечели.“
Рамеш леко смекчи строгия си тон с обещание за сътрудничество в „зелените технологии“. Той предложи на Индия да работи съвместно със Съединените щати в областите на слънчевата енергия и биомасата, както и за основаване на индийско-американски центрове за изследване на дългосрочния ефект от емисиите парникови газове.
Въпреки противопоставянето на Индия срещу обвързващи намаления Рамеш увери, че индийското правителство се е ангажирало с постигането на споразумение в Копенхаген: „Възможно е да ограничим позициите си.“
Клинтън също потърси начин да омаловажи различията: „Имаме много повече сфери на съгласие, отколкото може би се оценява на пръв поглед. Онова, което търсим, е път, по който да създадем рамка, включваща всички тези сфери и изискваща определени стъпки.“
Клинтън изглеждаше доста впечатлена от посещението си в офис сградата - ниска постройка, изградена около кръгло преддверие, известна като ITC Green Center, която е получила официално одобрение и най-висок клас от Американския съвет за зелено строителство.
Собственикът на сградата ITC Ltd. е конгломерат, управляващ хотели, и собственик на втория най-голям производител на цигари в Индия. Според индийски представители именно тази част от бизнеса й е накарала компанията да поиска да се покаже като добър корпоративен поданик. Клинтън сравни зданието с велики индийски монументи като „Тадж Махал“, макар да призна, че „никой не би го сбъркал с „Тадж Махал“.