За пръв път в света през 1932 г. в капиталистическа столица надделяват червените
Време е да си дадем сметка, че тая дума демокрация съвсем се изпразни от съдържание в последно време, затова нека използваме за това, което ни се натресе след 1989 г., истинската дума - капитализъм. Имайте, господинчовци, поне мъничко доблест и недейте повече да се халосвате с народа си. Управници, чорбаджии и лакеи, грабете - щом ви се позволява. А пък един ден - вярвам, че все още съществува висша справедливост, ще дойде и вашият ден за разплата. Невероятно звучи, нали, но нима 9 септември 1944 г. е бил по-вероятен?!
Днешната тема за червените победи в общинските избори ни бе предложена от наши читатели в тези предизборни дни. Прочетете текстовете по-долу и ще се убедите, че между капитализма в наши дни и този отпреди век разликите са преди всичко в техническите и научни нововъведения в живота ни. Сменихме цървулите с "Найки", но основното си остава - и днес има безсрамно богати и потресаващо бедни. Има обаче и една много съществена разлика - тогава тесните социалисти са водили всекидневна битка за елементарните човешки права - работа, храна, топлина, облекло, образование, здравеопазване на всички хора... А днес и левите партии са увлечени да поправят, галейки ги, недъзите на приемания възторжено от всички капитализъм и сакън да не им продумаш за социализъм, за това, че може и другояче да се устрои обществото и да се защитават исканията и мечтите на милиони българи за по-добър живот. Не говоря, разбира се, за "въоръжена борба", защото днес тя си е направо ерес. Къде-къде е по-хуманно сега хората да умират от мизерия и болести! Почти всеки българин се е вкопчил в своя блян сам да оцелее - най вече в проклетата тугина, та ако ще да е в Австралия.
Но народът ни има безпогрешно чувство поне за едно - кой в действителност му трепери над тегобите, колкото и малко да са такива Човеци. И заради това още преди повече от век въпреки репресиите, въпреки пладнешките убийства, хората гласуват за социалистите, гласуват за комуните... Комуни ли, какво беше пък това?
Потърсиш ли тая дума в Уикипедия, ще намериш стотици линкове, но 95% от тях са за... наркокомуните. Останалите значения на думата ги е хванала демократичната, пардон, капиталистическата липса. Дори за Парижката комуна, възпята от Ботьова, вече трудно може да се намери нещо.
За какво са се борили и как са печелили общински избори нашите дядовци и баби социалисти, при това по буржоазните правила - вижте в документите. Това си е направо наръчник как трябва и как не трябва да се печелят общински избори. Червените у нас надделяват в такъв вот още преди близо 120 г., но през 1932 г. става чудо - за пръв път в света в капиталистическа столица, в София, общинските избори са спечелени от комунистите. През неописуеми страдания и сълзи, но и през смях, нашите "червени" предци печелят стотици общински избори в страната. Всяка прилика не е случайна.
Из студията на доц. Емилия Лазарова "Общинската политика на БРСДП (1891-1919)"
...Въпросите, свързани с управлението на общинските съвети в буржоазна България, са в центъра на вниманието на БРСДП още от нейното създаване. С позицията си по този въпрос партията доказва, че тя е действителният верен и последователен приемник и продължител на идеите на българската национална революция, най-ревностният защитник на трудовите хора, на техните човешки нужди и потребности. От тези позиции и като отчита и оценява законите на България, социалдемократическата партия формулира и своите позиции по отношение на общинското управление...
На Бузлуджа делегатите постигат единство и приетата "Политическа програма" прокламира ценностите на европейската демокрация: пълна политическа свобода (на печата, на словото и убежденията), достоен нравствен човешки живот, държавни институции, които да гарантират правото на човека и гражданина... Тези общи насоки и намерения в областта на общинското управление са доразвити и конкретизирани от Третия извънреден конгрес на БРСДП (Търново, 16-18 юли 1893 г.)... Програмата се състои от четиринадесет точки, които съдържат искания, породени от условията и практиката в България като:
- грижи към най-бедните и нуждаещите се слоеве на населението, и особено за болните, чрез осигуряване на безплатни лекове;
- осигуряване на безплатна храна, дрехи и обувки на учениците и малките деца от бедни семейства;
- възстановяване на заграбените или отчуждени общински имоти;
- устройване на безплатни обществени перални, домове за слепи, сакати и луди;
- да се узакони осемчасовият работен ден във всички общински постройки (пътища, сгради и други);
- общините се задължават да не дават предприятията си на наемател, а сами да ги изпълняват или да ги дават на сдружени работници;
- общинският съвет трябва да дава отчет за приходите и разходите чрез обявяване чрез общински вестник или по друг начин;
- общинският съвет трябва да устройва безплатни читалища и библиотеки за работниците;
- премахването на всички закони, които пречат на самостоятелността и благоустройството на общинските съвети...
"Изследвания по история на социализма в България 1891-1944", изд. "Център за исторически и политологически изследвания", 2008 г.
Завоюване на Софийската община
Няколко месеца след общинските избори през февруари 1932 г. бяха насрочени на 25 септември и изборите за Софийската община. Правителството на Народния блок реши произвеждането на Софийските общински избори да стане на друга дата, защото се страхуваше, че ще ги изгуби. То целеше да съсредоточи в София по време на изборите своите полицейски сили и пропагандния си апарат, за да може да се осигури изборният успех.
В навечерието на изборите положението на софийските трудещи се бе тежко... Непрекъснато и пълно затваряне на предприятията даде за резултат увеличаването на безработицата в София... Въпросът - на всяка цена да спечели общинските избори, бе от жизнено значение за правителството на Народния блок. Причините за това се криеха в голямото значение на София и софийска община. По това време София имаше 213 000 жители, от които работници 50 000 (от тях 25 000 индустриални работници) и служещи 21 000 души... София бе най-крупният индустриален център на страната. Затова той бе и център на българската буржоазия... Беше важен придатък на буржоазната държавна машина у нас. Наред с това той представляваше и сериозен източник на гешефти и грабежи за буржоазните правителства, доста широк пазар за всяка буржоазна партия за назначаване на служба на своите партизани.
Не правеше изключение от това общо правило и правителството на Народния блок. Основно средство... за спечелване на изборите бе свирепият фашистки терор... Няколко дни преди изборите и на самия ден на изборите в София бяха докарани полицейски шайки от цялата страна. Бяха доведени и македонски върховистки банди. Почти всички нейни (на БРП - б.а.) събрания бяха нападани и разтуряни, а ораторите и организаторите - арестувани и бити. Дирекцията на полицията и полицейските участъци бяха пълни с арестувани агитатори, кандидати и ръководни дейци на партията... Друго средство, което Народният блок упражняваше, бяха предизборните машинации и демагогия. За да си осигури успех в изборите, правителството промени избирателния закон...
За изборите партията изгради единодействие под формата на Трудов блок. В Трудовия блок участваха: Работническата партия, Работническият младежки съюз, левицата на БЗНС, Занаятчийският съюз и прогресивната част от организациите на малцинствата - евреи, арменци, цигани...
Въпреки големия терор, независимо от външните машинации и фалшификации, пръснатите огромни парични суми управляващата коалиция Народен блок бе бита в изборите. Софийските трудещи се дадоха към 20 000 гласа (действителни и недействителни) за листата на Трудовия блок... и успяха да вземат болшинството от общинските съветници (19 от всички 35). Това бе голяма изборна победа на българските трудещи се. За пръв път в света в капиталистическа столица изборите бяха спечелени от комунисти. Особено голямо бе поражението на управляващия Народен блок. Докато в изборите за народни представители на 21 юни 1931 г. той получи 22 238 гласа, сега получи само 10 738 гласа.
Вестта за победата на Трудовия блок бе посрещната с изблик на огромна радост от трудещите се на София. Още щом станаха известни резултатите от изборите, улиците на София се изпълниха с ликуващ народ.
Победата на Трудовия блок хвърли в тревога буржоазния лагер. Още в първите дни след изборите всички буржоазни водачи от Н. Мушанов до Кр. Пастухов започнаха да се надпреварват да дават изявления, че софийската община не бива да се предава на избраниците на Трудовия блок. След това започнаха да обсъждат начините за недопускане работниците до софийската община. Едни предлагаха да се разтури РП, да й се отменят общинските мандати и се разпределят между останалите буржоазни партии. Други, опирайки се на буржоазната "законност", предоставяха на съда да каже своята дума, като разчитаха, че все ще се намерят причини за касирането на изборите. Трети пък препоръчваха да се разтури съветът и да се назначи седмочленка. Правителството се опита и чрез подкупи, и натиск да спечели част от трудовите общински съветници. Но тези давления не дадоха съществени резултати.
Трудеща се София, която през полицейските репресии можа да завоюва Софийска община, под ръководството на партията, реагира остро... Бяха организирани много трибуни и малки манифестации. На 29 септември 1932 г., в първите дни след изборите, бе свикан голям протестен митинг на площад "Възраждане", който се превърна в демонстрация. Бяха насрочени и други събрания. Полицията започна масови арести и побоища.
Борбата, която водиха софийските трудещи се в защита на своя общински съвет, както е известно, не се увенча с успех. Правителството на Народния
блок, вярно на своята противонародна буржоазна природа, не позволи на трудовия общински съвет да упражни своите законни функции и по тоя начин погази правата на софийските трудови избиратели. Макар че Софийският окръжен съд нямаше куража да касира избора и го утвърди, то правителството чрез своите полицейски органи намери "формални" причини да изгони от съвета избраниците на Трудовия блок. На 12 февруари 1933 г. Софийският окръжен съд в пълния си състав, изпълнявайки желанието на монарха, правителството и на реакционната буржоазна опозиция, лиши от мандат 15 души трудови избраници под предлог, че се занимават с "разрушителна дейност против държавата". По тоя начин "Народният блок" си осигури болшинство в Столичната община.
"Общинската политика на БКП 1891-1944", колектив, Партиздат, 1974 г.
Дупнишката комуна
...Особено ярко се открои силата и влиянието на партията в Дупница, обичта на работниците към нея и вярата им в справедливата й борба в изборите на общински съветници от 7.12.1920 г. Те бяха спечелени от комунистите. Но реакцията не можа да се помири с този успех на партията. Тя пусна веднага в действие бруталните си средства на преследване и организиране на убийства на партийни дейци, за да не позволи народните избраници - комунистическите съветници, да управляват общината. На 10 януари 1920 г. платени убийци пронизаха пламенното сърце на Георги Муструков - секретар на партийната организация. Станке Димитров, Крум Марков и Владимир Радев бяха дадени под съд. Готвеше се убийството и на Коста Петров... Ето защо те не можаха да поемат управлението на общината и Станке Димитров даде оставка на съветниците комунисти, като категорично настоя за провеждане на нови общински избори. Те се проведоха на 3.10.1920 г. Резултатите от тях издигнаха още повече престижа на партията и нанесоха още по-голям удар върху буржоазните партии в Дупница. Представителите на комунистическата партия получават 1189 гласа, т.е. със 175 в повече от предишните избори... Комунистическите съветници имаха болшинство в съвета... За кмет на комуната се избира неустрашимият рилски орел Коста Петров, а за помощник-кметове Крум Марков и Иван Чорлев...
При обсъждането на проектобюджета за 1921-1922 г. Коста Петров заяви: "Досега приходите са били събирани, без да се държи сметка на материалното състояние и платежната способност на гражданите, т.е. милионерите, които, натрупали своите капитали от ограбването на бедните граждани, са плащали еднакво, както техните работници и слуги. При новия бюджет тази система е коренно изменена. При съставянето на проектобюджета постоянното присъствие се е ръководило от имотите и капиталите на състоятелните граждани и от имотите на общината. А знае се, че Дупница в грамадното си мнозинство е работнически, бедняшки град. Така че приходът ще падне върху не повече от 400 богати граждани, а всички останали се освобождават от каквито и да било данъци и такси."
...Комуната имаше за главна задача да облекчи и подобри тежкото материално състояние на работниците в Дупница в условията на буржоазна България. Тези средства бяха използвани за разширяване, подобряване на водопроводната и канализационната мрежи. Крайните квартали бяха снабдени с вода. Положи се началото на планово изграждане и благоустрояване на града... Раздаваха се безплатно места на бедни граждани за строеж на жилища. Комуната извърши толкова за благоустрояването на Дупница, колкото буржоазията бе свършила за десетилетия... Още от установяването на комуната започна строителството на голяма училищна сграда. Училищата бяха ремонтирани и обзаведени с нови пособия. Училищните такси бяха премахнати. Учениците ползваха безплатен медицински преглед. За бедните ученици бяха открити занимални... Грижата на комуната за подрастващото поколение, за правилното му възпитание и подготовка се изяви в още по-голяма степен с откриването на сиропиталище за деца, осиротели от войните. Бедните ученици се снабдяваха с безплатни дрехи и обувки... Започна се строителството на голяма болница. Обзаведени са общинска амбулатория и аптека, извършват се безплатни медицински прегледи на бедните работници. Бедните болни граждани се снабдяваха с безплатни лекарства, когато се налагаше това.
Дело на комуната бе създаването на бюро за социални грижи, което защитаваше работника от своеволията и произволите на работодателите... Общината върна всички заграбени места от богатите по време на буржоазното управление. Върнати бяха в собственост на общината 1800 декари мери. Беше създадена зеленчукова градина. Произведеният зеленчук се продаваше на по-ниски цени от тези, на които търговците го продаваха. Предстояха избори за нов общински съвет. Партията се готвеше усилено за тях. Буржоазията си беше поставила за цел да ликвидира на всяка цена комунистическата власт и общината. В деня на изборите се арестуваха привърженици на партията. По неин адрес се пускаха най-долни клевети. Въпреки полицейския натиск, в изборите на 11.2.1023 г. за листата на БКП гласуваха 1413 избиратели - 224 повече в сравнение с изборите от 3.Х.1920 г. Това увеличение обаче не беше достатъчно, за да осигури болшинството на партията в Общинския съвет.
Реакцията отново си послужи с политически убийства. На 21.II.1923 г. отне живота на неустрашимия комунист, любимеца на дупнишката беднота и на цялата партия д-р Коста Петров.
...За да се предизвика разтурване на Общинския съвет, буржоазните съветници подадоха оставка. Назначена бе тричленна комисия. Завърши своя славен път Дупнишката комуна.
