Било е преди най-малко двадесет хиляди земни години. Хомо сапиенсите вече били излезли от пещерите и овладявали прериите и степите край големите реки, където ловели тлъсти риби, а на водопои идвали много различни животни, стада тревопасни, овци и кози. Именно като ловували на тези кротки животинки, хомо сапиенсите се прехранвали. Освен корените и плодовете от храсти и дървета опитвали и различни семена, които мравките събирали и трупали в своите мравуняци...
Един ден след дълго гонене на оредялото стадо диви овци Вождът на едно племе отишъл при един стар хомо сапиенс и като хвърлил на земята една убита млада овца му казал:
-Става лошо! След всеки лов все по-малко. Днес от изгрев до сега сме убили само това и още толкова. Няма да стигне за племето за няколко изгрева. Имаше още няколко малки, но те не стават. Оттатък реката има още стада, но ще трябва да водим война с другите. Ние не сме много. Какво да правим? Кажи! Казват че си бил мъдър и знаеш много неща...
Старият посивял хомо сапиенс през цялото време слушаше внимателно вожда като гледаше ту него, ту проснатото на земята животно. И отговори:
-Казваш, имало е и малки, но те не ставали. Но тези малки, ако оцелеят на следващата година при разлива на реката ще бъдат вече големи със свои малки. Така че вместо да гоните големите хванете много малки живи и ги донесете тук при колибите ни. Направете загон от дървета. И докато има трева и листа по храстите, с които те се хранят съберете и ги хранете, когато няма да има зелена трева, а ще падне бял леден дъжд. Тези животинки намаляват, защото не само ние ги ядем, но и другите зверове. За да ги пазите хванете малки кученца, които идват тук при колибите ни заедно с майките си да ядат кости и ги завържете и също се грижете за тях. Те като порастнат малко ще пазят козите и овцете.А на на другата година тези днес малки кози и овце ще порастнат и също ще имат много малки. След още една година те ще станат много, много. – при тези думи мъдрецът разтвори ръце и се усмихна
Вождът го слушаше и почесваше по потния корем.
-Тогава вече, - продължи мъдрецът ше можем спокойна да изхраним цялото племе. А добре ще бъде, ако разровим някои поляни край реката и заровим недълбоко семена, с които се хранят мравките. На другата година те ще ни дадат повече семена. И ще се храним с тях, а също ще даваме и на слабите животни.
Сега вече Вождът не се стърпя и попита:
-Откъде знаеш всичко това?И нярваш ли, че сте стане?
- От къде ли? От живота. Много съм набюдавал природата и нашия живот и много съм мислил. Всичкото ми време от сън до сън е било заето с мислене...
Вождът нищо повече не попита. Но направиха така, както беше казал мъдрецът..
Когато след две години те имаха две големи стада овци и кози, а край колибите им се люлееха житни и ечемичени ниви всички от племето се събраха и водени от Вожда дойдоха пред колибата на Мъдреца и плахо го повикаха. Той не излезе. Тогава вождът надникна в колибата и с опънато от мъка лице се изправи към другите. Те чакаха да каже нещо. Той мълчеше с ръка на гърдите. По лицето му потекоха сълзи. Всички разбраха, че Мъдрецът беше заминал в други светове. Те се спогледаха, сложиха също ръце на гърдите си, наведоха глави и се замислиха “ Какво по-нататък трябва да направят?”...
Минаха много хилядолетия. Родиха се държави и цивилизации. Някъде в континента опиращ до океана на заник слънце един ден един Вожд, който беше победил много други по-дребни вождове на други държави се изправи пред един стар воин-професор, признат от много народи като Мъдрец и му обяви:
-Трябва ми жизнено пространство. Ще тръгна към голямата земя към изгрева на слънцето. Там има много богатства и много народ за роби. Освен това искам да накажа и вождът им, който е диктатор.
-Не прави това! Няма да се получи! - каза Мъдрецът, удивлявайки се мислено на наглостта на този новоизлюпен диктатор, който се обявява за абсолютен вожд, избран неведомо как “демократично”, но иска да прави други народи роби.
- Защо? Събрал съм огромна армия от всички народи на континента. За един месец ще приключа! Като моите танкове и самолети той няма...
- Не прави това! И три години няма да стигнат за тази война. Ти ще влезеш в тази земя и ще се чудиш как да оцелееш. Този народ обича своята голяма земя и не е позволил на нито един нападатеал да го завладее. С тази война само ще донесеш много страдания и на този народ, и на нашия. Самият ти ще завършиш зле.
Вождът не издържа тези поучения на стария воин-мъдрец. Той беше свикнал всички други вождове, които дадоха армиите си да го слушат и да правят каквото им нареди. И рязко попита:
-От къде знаеш всички тези врели-некипели? Аз ще го разпертушиня? Аз ще направя нова хилядолетна империя, Аз...
- От историята на народите, от историята на нашия народ, и географията, където и когато са ставали събитията, войните и промените в света. Всичко това много съм изучавал и много съм мислил над наученото! – отговори спокойно, но твърдо Мъдрецът...
Вождът, който беше прегазил всички държави на този континент граничещ с океана на залеза не го послуша и започна най-голямата си война. Това беше една ужасна война. Бяха избити милиони човеци от нападнатата страна, но загинаха и милиони, тръгнали да изълняват волята на Вожда ...
Стана така, че след четири години на неспирни убийства и разрушения, на безкрайни страдания за оцелелите войниците на нападнатата страна дойдоха до столицата на агресора. А той- абсолютният вожд като изпрати останалите все още живи деца-момчета от своя народ да защитават последните пространства на държавата му се завря в бункера си и изпрати да му доведат мъдрецът- професор, някогашен воин. Искаше пак да го пита откъде знаеше как ще завърши неговата велика война за завладяване на света. Върнаха се и докладваха, че още преди година, когато разбрал, че той вождът е разстрелял сина му за участие в заговора срещу него и като виждал катастрофата на страната и народа си, приключил също с живота. Вождът –диктатор изсумтя и поиска да пие нещо. Дадоха му напитка, в която предварително бяха изсипали голяма доза цианкалий. Изпи я на един дъх. Хълцукна и свърши. Обляха го с бензин и го запалиха и го оставиха сам в бункера му...
А страната му и останалите живи потънаха в мизерия... Нови четири години... Всичко беше разрушено и ограбено. Най-добрите учени още преди войната избягаха отвъд океана на Запад. Именно от там изнесоха и оцелелите техники и технологии, които бяха водещи в света преди войната. Гладни, окъсани уплашени хора, с безнадежден взор , главно жени и деца всеки ден се редяха на дълги опашки, за да получат една паница някаква чорба и парче ръжен хляб, отпускани им от победителите.
Като гледаше всичко това назначениягт от победителите за нов вожд на тази страна един стар съдия реши да потърси някой от учениците на стария мъдрец.Намериха само един оцелял по чудо мъж на средна възраст, възпълничък от нездравата храна, с очила на широкото си лице.
Без формалности вождът го попита:
-Може ли нещо да се направи, за да не загинат и тези, които оцеляха от войната и да изчезнем като народ?
Като понамести очилата си на подпухналото си лице мъжът отговори:
-Още в годините преди войната ние с учителя мислихме много какво и как да правим след войната, защото знаехме, че тя ще бъде катастрофална, особено за нас. . За съжаление другите ми колеги загинаха в концлагерите.Аз оцелях по чудо и ще Ви споделя принципите, върху които трябва да се опрем и да почнем. Ще бъде трудно, много трудно, но трябва да почнем. Дано успеем!
-Слушам Ви!- само каза съдията, назначен за вожд.
- Трябва да кажем на всички живи, че ще изберем в Националното Събрание всички честни и знаеши граждани от провинциите на страната, които искат да я вдигнем. Това първо. Второ, Националното събрание трябва да утвърди Всеобщ, валиден за всички наши граждани , без оглед на ранг, образование, имотно състояние, професия, вяра и раса Закон, който установява конкурентен ред, при който никой не стои над, извън или под действиего на този закон. Всеки е свободен в свой интерес и в интерес на обществото да прави това, което може да прави най-добре. За болните, децата и онези, които не могат да правят нищо ще се погрижи държавата. Никой няма право да прави монополи и да пречи на другите. Всеки може да се обединява с всеки в интерес на успеха на работата. Всички са свободни, но свободната им инициатива трябва да спира до границата на свободата на другия. Този конкурентен ред е по-точно съревнование кой може повече и по-добре.
И нека да е ясно, че не е важно каква е собствеността, а как тя се управлява най-добре в условията на свободен пазар, но и отговорности към обществото. Който работи в интерес на държавата той ще има нейната подкрепа в бизнеса и професията му.
Всичко казано най-общо ще бъде записано конкретно в редица взаимосвързани закони.
Вождът –старият съдия слушаше внимателно през цялото време и разбираше, че става дума за нещо действително обещаващо и само попита:
-Как наричате Вашата теория за промените?
-Най-кратко и най-общо “Социално пазарно стопанство”
- Социално пазарно стопанство и социална държава- повтори и попита:
-Ще приемете ли да поемете поста министър на икономиката и финансите и Вие лично да ръководите реформата?
След кратко обмисляне на предложението мъжът с очилата, който някога преди войната беше избран за професор по икономка потвърди съгласието си.
И започнаха веднага.
Избраха членовете на Законодателния орган не по партийни списъци, а по предложения от инициативни комитети.
Когато започна своята работа Националното събрание министърът на икономиката и финансите започна да подава своите закони. След приемането на всеки закон той вечерта обясняваше по радиото и току-що появилата се телевизия неговата същност.Това продължи шест месеца. А през нощите преживяваше всяка направена крачка, но народът уморен от десетте години власт с лъжи и обещания на онзи вожд, който се смяташе за единствен и ги вкара в страшната война и катастрофа, работеха така както умееха- организирано, всеотдайно. И ... стана Чудото!
Само след четири години световните организации и институции отчетоха, че страната е четвърта икономическа сила в света!!!
