Близо 432 млн. лева би струвало на година лечението с лекарството за онкоболни „Херцептин“. Тази сума се получава, като се умножи броят на 6000 нуждаещи се от препарата по 72 000 лева, колкото струва лечението на един пациент годишно.
Реално обаче броят на нуждаещите се от медикамента, който е жизненоважен за болните от рак на гърдата, е по-малък и като цяло е трудно определим. По-малкият брой на изпадналите в остра нужда пациенти се дължи на печалната истина, че много от болните умират от усложненията на заболяването си, преди изобщо да са започнали терапия с лекарството. Министерството на здравеопазването има средства за осигуряването на „Херцептин“ едва за 200-220 пациенти на година. За останалите над 5000 български граждани, които по Конституция имат право на здравно обслужване, независимо от социалния си статус, остава надеждата да преборят болестта на инат. Или да очакват най-лошото, въпреки че в определен стадий ракът на гърдата е напълно излечимо заболяване.
Всички тези човешки драми, от които страдат хиляди болни и техните семейства, всъщност се крият зад превърналия се в клише израз „здравни реформи“. Когато експертите в областта на медицинския мениджмънт и политиците правят тези реформи, трябва да се замислят освен за парите, и за хората.