Подготовката за новите избори трябва да започне веднага след като предходните са приключили. Този дълъг и трудоемък процес включва най-различни мероприятия и е редно с него да се занимава команда от верни съмишленици. Поради особеностите на народопсихологията, у нас към тези неща се подхожда по-иначе. Българското народовластие почти винаги е било илюзорно. Ако се материализира, то вероятно ще се появи във вид на хилава фигура, стъпила на разнебитено столче, с метната на шията й примка. Дървото под краката поскърцва, а – ха да се катурне, пръстите едва го удържат… Тези, които управляват чрез партиите, не се нуждаят от нашите гласове, защото дори да ни няма, ще впишат в отчетите нужните проценти. Мъчителният въпрос, притискащ гърлото, е защо никой от тях не рита столчето – от съжаление ли, или первезен интерес към мъченията... Или пък просто са ни забравили? През годините на прехода БСП обикновено се е отнасяла с безразличие към потребностите на обществото. Нормално е да бъде така - целта на паравана е не да решава проблеми, а да прикрива лицата на интригантите и крадльовците зад него.
Наесен ще ни назначават кметове и за подготовката за това представление социалистите се залавят с явно нежелание. Живи да ги оплаче човек
мърдичките – как не им се щѐ да мръднат!
БСТВ преповтаря до безкрай стари предавания, защото работилите няколко месеца водещи, се преумориха и още през юли излязоха в отпуск. Рупорът на истината онемя точно когато е нужно да се пропагандира и убеждава. Обещаващото начало се разсипа в дребнотемие, спорни изявления и съсредоточаване на вниманието върху въпроси, засягащи ограничени групи, а не на решения, които биха обединили обществото.
Чу се, че били определени кандидатите за районни кметове в столицата. Никоя от тия екзотични птички не благоволи да посети нашия жилищен комплекс – да ни види, а ние да я оценим колко струва. Впоследствие един от непознатите избраници говори на Бузлуджа. На мен момчето ми се стори типична номенклатура – лика – прилика със свидните рожби, заминали в Брюксел. Прочете дълга и скучна реч и побърза да се скатае зад сцената. Между другото, не е ли редно евродепутатите да се отчитат ежеседмично за своята отговорна дейност, посветена на родината? Как са те там? Удобно ли се настаниха? Тъгуват ли за нас? Хранят ли се редовно?
Активистите са избягали от местния клуб на БСП. Сградата е безлюдна, на тъмните прозорци няма съобщения за мероприятия, организирани за съкварталците. Който се интересува от неясните леви идеи, може да тропа на залостената врата, докато му просветне пред очите. И понеже стана дума за местните кадри и принципността им, се сетих за една кметица - докопа се завалийката до властта с помощта на социалистите, а после смени три или четири партии, за да опази своя пост. Махна се едва когато населението на града намаля наполовина.
Партията стана манастир. Поколения апаратчици и кредитните милионери са се залостили там и живуркат с идеята, че са благодетелите и пазителите на истината. Дали поради слабоумие, или от наглост тези некадърници забравят, че истината я няма, защото собственоръчно й видяха сметката заедно с държавата. Да, сега поне от кумова срама можеха да мълчат и да си гледат заграбените свинеферми и хотели, но не – все ги сърби, искат да управляват, докато не сринат докрай завещаното от дедите!
Естествено, богаташкият клуб разполага с клакьори - край онова, което мирише, щом го разровиш, винаги жужат рояци мухи. Чиновници на синекурни длъжности и интелектуалци - ренегати хортуват благостно за единение, но с ожесточение изливат помия върху съпартийците, желаещи да променят и спасят БСП.
Напоследък левите радетели на неолиберализма заприказваха за солидарност, хуманност и справедливост. Думичките понамирисват на нафталин и няма начин да не са ги свили от някой лозунг отпреди Реставрацията в 1989 год. Ала ретро стилистиката не означава, че червените чорбаджии са решили внезапно да подобрят условията на труд в своите фирми и да върнат заграбеното. С красивите и важни слова те отново призовават да хрантутим ордите мигранти и да се обичаме със сексуалните извратеняци. Каквото са им написали началниците от Брюксел, такова и дрънкат родните бунаци. За тях други проблеми не съществуват, няма ни чест, ни народ, ни държава.
Ето с такива хора не се ходи на избори. Вероятно през есента БСП ще загуби отново. И дано да стане така, защото ми се струва, че тя не е готова да управлява. Най-малкото не е доказала, че е дееспособна. Единението, за което апелира старата гвардия, би било пагубно за нея. Сега е нужна идея, която да даде тласък за промяна... Как да живеем в силна християнска и социална република? Трябват верни съмишленици - образовани и работливи родолюбци. Не е важно как ще се постигне това: дали с вътрешнопартийна лустрация (всички, имали досег с номенклатурата, мафията и приватизацията, да бъдат отстранени), или с основаването нова формация... Зорът си е на набедените за социалисти. Те донесоха много беди на нашата страна и нека сами си сърбат попарата!
А що се отнася до изпосталелия тип с примката на шията от началото на текста – от нас зависи какво ще стане нататък. Ония ли ще ритнат столчето под краката ни, или ние най-после ще ги фраснем по наглите муцуни... Бог да ни е на помощ!
