Българско вино за 30-40 лева бутилката вече не е рядкост по магазините. Някои марки си имат ценители. Повечето скъпи вина разчитат на това, че в нагласите на купувача скъпо значи нещо хубаво и специално. И наистина цената психологически влияе дори на вкуса (има такива такива изследвания с потребители – оценяват по-високо скъпи вина, а като дегустират на сляпо има други резултати).

На практика обаче, ако скъпо вино не отговори на очакванията на купувача, втори път той няма да посегне към него.

С червените вина иди-дойди, ама българско бяло вино за 30 лева бутилката идва малко прекалено. В някои щандове за отбрани вина се виждат добре познатите на ценителите новозеландски вина „Вила Мария“  за 27 лв., или „Сейнт Клер“ за 30 лв., които са като еталон за хубаво бяло вино и държат цена по цял свят. Но у нас на рафтовете се виждат и „Катаржина“ за 29 лв. и дори 39 лв., „Шато Бургозоне“ за 23 лв. и др. Примери много. Не са само тези марки. Много вина с такива цени трудно си намират купувачи, което личи и по запрашените бутилки в някои магазини, където забравят да ги бършат начесто.

Сериозно ли български бели вина могат да се продават за такава цена? Може би производители се надяват, че някои от тях са малки серии по 2000 бутилки и ще се продадат. Но ако се зачете човек в етикета, ще види че в магазина има бели вина реколта 2014, 2016, пък вече сме 2019. Бяло вино реколта отпреди 3-5 години?…

Българско бяло вино с цена 39 лева в „Метро“. Някои скъпи световни марки вина са по-евтини. Снимка: e-vestnik

Бели вина се пият от последна или предпоследна реколта. По принцип не стават за отлежаване. Към втората година се променят, към петата година започват да деградират. Има специални изби и специални реколти, от които правят бели вина, годни за отлежаване, но са по-скоро изключения.

За белите вина качеството е свежест. Има бели вина, запазени в бутилка и по-дълго, но са изключения, например от определени изби и региони във Франция, Италия. Има и бели вина отлежали в дъб или ферментирали в дъб, някои могат да отлежават в бутилка и 3-4 години след това. Те са друг стил, за определени ценители.

Това, че за шампанско има реколти и отпреди 20 години, не трябва да заблуждава купувача. Това са вина предимно с колекционерска и емоционална стойност, не с вкусова. Ако може човек да си позволи да опитва една и съща марка шампанско, реколта отпреди 10-15 години и някоя от последните реколти, ще се убеди как новото побеждава старото със свежест и аромат. А някои стари са развили и дефекти.

Като остарява, бялото вино придобива друго качество във вкуса, не свежест. Ако остарява добре, става с ликьорени тонове, конячни и т. н. Но повечето избиват на киселини и/или стават блудкави.

С червените вина е подобно, въпреки широко разпространените схващания, че колкото е по-старо, толкова е по-хубаво. В сравнeние с белите те имат повече танини, които са естествен консервант. Това прави животът им малко по-дълъг, но… Имат свой апогей в развитието на вкуса примерно към 3-а, 5-а или 7-а година (според вида, сорта, технологиите) и после започва деградация. След 8-10 години вкусът започва да се влошава, не да се подобрява. При 20-30-годишните вина успех е вкусът да запази основния „скелет“ от времето, когато е бил най-развит.

Българско червено вино за 50 лева – цена в „Метро“. В магазини е и по-скъпо. Снимка: e-vestnik

Има червени вина, които още на третата започват да деградират. При някои деградацията е бавна, при други бърза. Развиват се други качества с годините или направо се развалят. Не всяко вино е за отлежаване.

В България още няма традиции в отлежалите вина – утвърден производител, който да прави десетилетия наред вина с постоянство в качеството, да предлага стари реколти отпреди 20-30 години, които освен това да стават за пиене.

Ако вземе човек една и също марка бяло вино последна реколта и едно отпреди 4-5 години и ги опита едно след друго, може да оцени разликата. А ако е пожълтяло, със сигурност е окислено, дори без да го опитваш се разбира.

Остаряването не е единственият фактор, който определя цените. В Калифорния може да се опита шардоне за 15-ина долара бутилката, което превъзхожда българските шардонета по 20-30 лв. бутилката. А ако сравним цените на гроздето, там и тук, у нас то е много по-евтино. Тук хубаво грозде за вино се изкупува за 1-1,50 лв. килограма, в Калифорния за 4-5 долара. Има у нас по-малки изби със собствени лозя, в които себестойността на гроздето излиза висока, но чак като в Щатите не е.

В страни като САЩ, Италия, Франция цената на труд, наеми, технологии и др. е по-висока. И крайната цена по принцип е по-висока. А наши вина взеха да се изравняват по цени и да надминават вина от утвърдени региони по света. Има южноафрикански, аржентински, чилийски, испански вина под 10 лв. бутилката, които превъзхождат много от нашите на тази цена.

Дори вина за по 15 лева бутилката в „Метро“ може да прашасват непродадени. Снимка: e-vestnik

И друг път е ставало дума, че у нас се напълни с малки изби, с по 200-300 дка лозя, които произвеждат по 80-100 хиляди бутилки годишно и себестойността им излиза висока. Но някои надуват цените прекалено над себестойността.

С виното у нас стана като с недвижимите имоти. Надуваха, надуваха, цени, идва време да свалят. Някои се усетиха и продават и в пластмасови бутилки, в кутии бег-ин-бокс, вина, които иначе продават и бутилирани.
Само че при имотите ниските лихви и върнатите на вложители пари след фалита на КТБ поддържат още илюзия. При вината не е същото.

Две трети от вината, произведени в Бордо, се продават на цена между 3 и 15 евро бутилката, най-срещаните са на цена около 5-6 евро.
26% от вината, произведени в Бордо, са на цена до 3 евро бутилката.
И само 3% се продават на цена над 15 евро бутилката.

България не може да се сравнява с Бордо, че да продава масово вина за 5-10 евро бутилката – нито на западния, още по-малко на българския пазар. Престижът на вината от Бордо е граден векове. Никой да не очаква, че България може да ги надмине по цени. Разбира се, всеки може да продава на каквато цена иска, стига да може.

Много наши производители са сбъркали своята таргет група. Снобите в България може да са доста, но хората с пари са малко. И опитват скъпи вносни вина, български отбягват.

Едно бързо проучване в „Метро” показва, че на рафта залежават много български вина на цени по 30-40 лева. Има прашасали бутилки дори на вина за 15-20 лв. бутилката.

В „Метро” производителят си плаща на позиция, за да му отделят място на рафта или в секция. Бърз поглед по рафтовете показва кои са най-пълни и кои бутилки по-бързо свършват.