За възгледите и на един кандидат-главен прокурор и "враговете", в които се е прицелил
Зам.-главният прокурор Иван Гешев, единодушен кандидат на прокурорската колегия за главен прокурор, в пространно интервю за БНТ успя да предизвика бурни реакции. Той изглежда толкова неадекватен за този пост, че мнозина го смятат за мюре, кандидат, издигнат колкото да обере недоволството и след него да пробутат друга кандидатура, която стреснатото общество ще приеме без особени възражения.
Дали?…
Гешев ще си го изберат безсрамно пред очите на цялото общество. Защото вече си го е избрал Бойко Борисов. „Ти си го избра” – така каза на Борисов един бивш градски прокурор на София за избора на Цацаров. Сега Борисов си е избрал Гешев, той е единствен кандидат за поста.
Така мислеха и за Кошлуков – неадекватен, скандален, как може да го изберат за шеф на БНТ? Но го избраха. Избраха го други неадекватни, преди това спуснати в СЕМ (и сега спуснаха там още една, още по-неадекватна). Както беше скандално неадекватен Данаил Кирилов, но стана министър на правосъдието.
И, ето – въпросният министър на правосъдието Данаил Кирилов обяви, че няма да предлага друга кандидатура за главен прокурор (каквото право има по закон). Остава предложението на прокурорската колегия – Иван Гешев – подписано единодушно от всичките й 11 членове. Единствен кандидат.
Въпросът с избора на главен прокурор е по-сложен от избор на шеф на БНТ, защото трябва да събере
17 гласа от 25-членен Висш съдебен съвет
Повечето от членовете са партийни кандидатури, послушни и надеждни. Други са податливи на натиск с моркова и тоягата. Остава да гадаем дали малцината членове на Висшия съдебен съвет, които не са под контрол, ще могат да се преборят за друга кандидатура.
Но това е малко вероятно. Бавно, като астероид с постоянна скорост, Иван Гешев се приближава към поста. И към очакваната след това катастрофа. Защото той се изказва толкова недодялано и без задръжки, че ще влезе в остър и постоянен конфликт и с медии, и с политици. Гешев раздава обвинения, подобно на Цветанов като вътрешен министър, за което данъкоплатците ще плащат обезщетения след време. Каквито още изплащат по повод акциите на Цветанов отпреди години.
Гешев демонстрира особени възгледи, каквито само един милиционер, завършил школата в Симеоново, може да има. Той заяви като свои врагове адвокати, някои медии и част от политическия спектър.
В школата в Симеоново, наречена сега с гръмкото име „академия”, бъдещите милиционери са учили и право, преподавали са им юристи и от университета. Но дипломата по право от Симеоново няма същата стойност и всички възпитаници там до сега го доказват.
Ето какво казва Иван Гешев в интервюто си пред БНТ:
„Моята работа е да ги арестувам, нейната работа е да ги спасява
Естествено е, че тя няма интерес от една работеща прокуратура” – така той посочва адвокат Ина Лулчева, като защитничка на престъпници (виж тук цялото интервю). За Гешев вероятно адвокатската професия е част от престъпността и обвинените нямат право на защита. Типично милиционерски възглед. Ако попитат Лулчева, или който и да е адвокат, всички те имат остра нужда от работеща прокуратура. Защото маса техни клиенти са ограбени, измамени, парите са им откраднати в схеми или директно от банка, или техни похитители се разхождат на свобода, именно защото няма работеща прокуратура.
„…Представете си какво щеше да се изсипе върху мен, ако аз коментирам избор на шеф на адвокатурата” – тези думи на Гешев показват същото дебелашко милиционерско отношение. Все едно никой няма право да коментира кандидатурата му, това си е тяхна прокурорска работа, той е посочен от своите. Сравнението с избор на шеф на адвокатурата е нахално – главен прокурор е пост на държавен обвинител, от значение за цялото общество, с огромни правомощия. Един шеф на адвокатурата няма никаква власт в обществото, нито е обвинител, нито може да нарежда арести или да внася обвинения.
Гешев директно отправя и заплахи към Христо Иванов, бивш правосъден министър и лидер на партията „Да България”:
„Той трябва да внимава, когато употребява, не да внимава, по така, предвид това, което казах, по-внимателно да употребява тези термини. Иначе, кръгът около него мога да определя като болшевишки по методи, защото те са специалисти по компромати, компроматна война, активни мероприятия. Казват, че са демократи по убеждения, въпреки че аз се съмнявам – те са част от българската номенклатура преди 1989 година. Едва ли имаше хора много, които можеха да учат в Лондон.”
За справка – Христо Иванов е бил на 15 години, когато идва 10 ноември 1989 г. и не е учил в Лондон, нито произхожда от тогавашната номенклатура – баща му е инженер, майка му е редактор в издателство и една от малцината учредители на неформални дисидентски организации по времето на Живков. Въпросът опира до това, че един главен прокурор (макар и още зам.-главен) не може така свободно да ръси неверни факти и квалификации пред медии. Още по-малко да отправя заплахи.
Иван Гешев изтъква специално Христо Иванов, но очертава и
по-широк кръг на своите врагове:
„…На първо място това е политическият кръг и свързаните с него медии и олигарси, гравитиращи около подсъдимия Прокопиев. Това е най-сериозната сила с най-сериозен интерес да няма избор на лице извън от тези, които са предпочитани от него и от кръга, който го обслужва. На следващо място са олигарсите и емблематични лица на прехода, които в момента са в ареста или им предстои да влязат в ареста. Нормално е всички те да… На трето място това са мутри, държавни служители и какви ли не още престъпници, осъдени или обвиняеми.”
Думите на Гешев са като извадени от вестниците на Пеевски за кръга Прокопиев и олигарсите. Така Гешев се заявява безапелационно като част от кръга Пеевски-Борисов-Цацаров. Те тримата в синхрон говорят против същия кръг. Под олигарси не се разбира Пеевски, Златев, Домусчиев, Петя Славова, Гергов и др. Враговете са едни лоши олигарси, непослушни или още неподчинени на премиера-слънце. Едните олигарси необезпокоявано яхат държавата, взимат държавни поръчки и остават недосегаеми за прокуратурата, а другите трябва „да се ударят”, „да се опраскат” и т. н. Държавен рекет, чрез институциите. И особено чрез съмнителни прокурорски обвинения.
Защото доверието в прокуратурата е на дъното, най-ниско сред държавните институции. Но Гешев твърди, че сегашната прокуратура и главен прокурор са „безспорно” най-успешните до момента.
И признава косвено за връзка с премиера Борисов:
„А по отношение на г-н Борисов, не споделям виждането на, да ги наречем десните екстремисти, че законодателната, изпълнителната и съдебната власт трябва да са разделени. Принципът на разделение на властите е една част от монетата, а другата част от монетата е взаимодействието в рамките на конституционните правомощия между отделните власти. …Нали не мислите, че всичките акции, които се случиха в момента, са само и единствено плод на прокуратурата. Това е работа и на колегите от МВР, и на колегите на ДАНС…”
Мнозина веднага скочиха, че Гешев е против разделението на властите, което по неговите думи са „виждания на десни екстремисти”. Всъщност то е залегнало в конституцията, която един кандидат-главен прокурор трябва да познава. Може да се е изказал непремислено, но така няма право да говори главен прокурор или прокурор въобще. Начинът, по който мисли и говори Гешев, издава, че обществото ще има по-големи проблеми с него, отколкото с избирателните акции на Цацаров или Цветанов.
Според него „прокуратурата в момента е в най-добрата си кондиция от който и да е предишен мандат” и това е признато от Европейската комисия. „Не може да се отрече нещо, което съществува, колкото и старания да полагат г-н Христо Иванов и кръгът около него, подсъдими, медии, сайтове и какво ли още не”, обяснява Гешев.
Да се хвалиш, при положение че България е най-корумпираната страна в ЕС и години наред не стихват критиките срещу съдебната система, и че няма ефективно противодействие на корупцията, е или лицемерие, или самозаблуда. И в двата случая е недопустимо за главен прокурор. Впрочем, работата на прокуратурата е да внесе годни обвинения с доказателства, а не да влачи с години пропагандни процеси за пред медиите. И основната вина за нивото на корупция е именно прокуратурата.
Специален коментар заслужават обясненията на Гешев за изтеклите данни от НАП и обвиненията, които изсипа срещу компютърна фирма, че се занимавала с „киберрекет”. Приказките му са особено комични, защото едва ли разбира за какво приказва. Сигурно едно бутафорно „киберченге” от ГДБОП му го е казал, но не му е обяснил какво значи, защото и той самият не знае, гледал е някой филм.
Щеше да бъде смешно, ако не е тъжно.
За пръв път пред Висшия съдебен съвет се събра множество да протестира срещу избора на Гешев. Досега не се случвало за друг главен прокурор. В гражданският и медийният натиск е надеждата да се спре този избор.
