Да, чалгата заля всичко и България вече може да получи второ име – Чалгария. Напълно заслужено, защото няма друга държава в ЕС, в която подобен уродлив феномен да е на такава почит, да се развива и избуява, да пусна своите метастази, да руши духовността и истинската култура. Това би било невъзможно другаде, освен у нас, където се следва един задокеански план за обедняването и опростачването на цял един народ. За по- лесното му подчиняване и заробване. За пълната хегемония на ГЕРБ – ПАРТИЯТА, КОЯТО СЪСИПА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА!

Появи се и една много агресивна фондация „Америка за България”, чиято скрита, коварна цел е обезличаването и обезбългаряването на нашата култура. Но за съжаление, нашите безхаберни управници са толкова далече от културата, че дори не си дават сметка какво се случва и в бъдеще какво още се случи...Да, сте виждали премиера или някой от министрите на спектакъл в операта или на концерт на филхармонията?

Писал съм неведнъж за това уродливо, за наш срам, за съжаление, родно изобретение, чалгата, с корени от дивия Анадол /източника на нашите най- големи злини/, та вече не знам какво още мога да кажа. Но не мога да се примиря. Тези дни минах край две детски градини, и от двете се чуваше чалга. Не издържах! Влязох във втората и направих остра забележка на учителките. „Не ви ли е срам, извиках?! Да замърсявате слуха на тези малки невинни създания?!”

„Защо бе, господине, отвърна ми едната от тях, нека децата да послушат малко музика, да им е весело!” „Я ги вижте как весело танцуват!”, добави другата.

„Да, тези невинни дечица се кълчеха грозно и смешно под силните децибели на отвратителните ориенталски звуци. „Каква музика?!, ядосах се аз..., но после си спомних стиха на Пушкин „ С глупака не спори!” и просто отминах. От близкото кафене се носеха подобни диви ориенталски звуци, после същите в автобуса, в магазина...Чалгата бе заляла всичко! Да не говорим за шумните ни курорти като „Слънчев бряг”, превърнал се в същински зверилник.

Спомних си тези дни за едно неотдавнашно предаване – връчването на наградите на т.н. БГ / българско!/ Радио. Радио с претенции за национално, за повдигащо и съхраняващо духа. Беше направо ужасяващо! Да не говорим за елементарната кръчмарска музика/ ако можеше да се нарече музика!/. Текстовете! Те бяха връх на простотията и скудоумието. И за да не бъда голословен, ще цитирам наградата за „най- добър текст”:

„Искам тризонет с шест спални , 

Вътре шест жени скандални 

пет кенефа , десет плазми.

Всяка по един милион,

Ламбото ми да те дразни,

Да, паркирано е мазно.

Мацката ми да те блазни,

`щото е един милион!” 

Коментарът е наистина излишен. Къде е СЕМ - този паразитен, скъпоструващ на нас, българите, уж, контролен орган? Тоталното опростачване е в разгара си. То е навсякъде. В заведенията, магазините, особено в радиата и телевизиите, част от вестниците и списанията, та вече е и на други места. Високи места, след като се допуска така безпрепятствено до долу. След като преди време скандалният екс министър- рушител на бг култура, мултак и за наш голям срам, турчин!, даде държавни / наши / пари за „културен” проект на чалгаджията Митьо Пайнера от Димитровград, след като наследникът му почете рапъра Криско с „дупарата” , след като телевизии като БТВ и особено Нова ТВ системно и методично опростачват зрителите с всякакъв род чалга предавания / патент на вездесъщия Халваджиян/, комедийни и реалити -шоута и какви ли не още глупости и простотии като „Биг брадър”, Вип- брадър”, „Фермата”, докато културата при тях е почти нежелана. Тогава за какво да говорим? Остава ни само, както писа поетът Добромир Тонев:

„ И нека да издигнем паметник

на свойта същност дебелашка –

с лице на Кондьо, с тялото на Сашка...”

Да, защо не?! Тази идея може да се материализира. Министерството ще отпусне пари на Пайнера и той за нула време ще го издигне.

Но думата ми е сега за децата, а също младите българи. Нашето поколение, на по- възрастните, все пак, расна в една нормална културна и звукова среда. Нас ни възпитаваха и образоваха с големите образци на голямата музика. Сега звуковата среда у нас е силно замърсена, а голямата музика е в немилост, дори в просветното ни министерство, което непрекъснато реже часовете по пеене и музика. Наистина, много опасно и опасно е, че сега младите – още от най- ранна възраст - слушат тази „музика”, с прекалено силни децибели, което води постепенно до влошаване на слуха, убива нервни клетки, влияе зле върху сетивата, здравето, интелекта. Голяма вреда нанася и използването на слушалки. Но това е тема, за която трябва да поговорим отделно. Лошото е и това, че децата и младите се отдалечиха от истинските стойности в културата и изкуството, особено в музиката. Те вече не знаят кой е Бетовен и кой е Верди, но знаят за Глория, Азис, Криско и Кондьо. За тях операта е нещо смешно, те израстват в една грозна, креслива, агресивна звукова среда. Немалко от трийсеггодишните, част от които вече имат деца за възпитание, са некултурни, невъзпитани, със загрубели сетива. Да, сетивата на младите загрубяват, а това е опасно и за душата им. За тях в най- ранна възраст трябва да се открие света на Моцарт, Росини и Вивалди, да се облагородят, възпитат с добра литература, театър и музика. Тук важна, решаваща е ролята на семейството, на родителите, на учителите и възпитателите от детската градина и началното училище. За съжаление, още в детските градини, учителките, вместо детски песни, фолклор и лека класика, пускат на децата шумно диско, рап и чалга с неподходящи, да не употребявам друга дума, текстове. А навън звуковата среда към тях е още по- агресивна – в магазина, в трамвая, навсякъде.. Особено вредна и опростачваща е рап музиката, ако изобщо тук можем да употребим тази свята дума „музика”. Виковете и подскоците, циничните текстове и движения на чернокожите гамени от Харлем и Бронкс, за съжаление, и наш срам, нахлуха и у нас, влязоха дори и в националните медии. Появиха се дори „рап звезди” като въпросния Криско, широко представяни и рекламирани по медиите. А пораженията са вече налице: И децата ни растат некултурни, груби, агресивни, без уважение към по- възрастните, говорят зле, обличат се грозно, небрежно държат се зле, подражават във всичко на тези свои „идоли”. Вече можем да срещнем на улицата малки момичета, които се бият с момчета, ругаят, говорят цинизми и дори псуват на майка и се движат, слушайки с вредните и за здравето им рап, рок, поп, техно, чалга - тези грозни, отвратителни, примитивни ритми от джунглата. А големият руски учен и философ акад. Дмитрий Лихачов ни нарече „държава на духа”. Да, преди бяхме такава, но сега...Чалгата вече ни дърпа неудържимо към Анадола.

Огнян Стамболиев