Най-малко с два милиарда лева олеква тези дни портфейлът на България чрез предплащането накуп на осем свръхзуково летящи артикула, определени от международния класификатор за стоки и услуги като “изтребители”. Повече от карма е, че поколението което ще се роди когато тези безценни хвърчила закръжат в небето над земята българска ще ги изплаща колективно, стотинка по стотинка докато поне се родят внуците на нашите внуци. Защото истинските харчове по такива стопроцентово предплатени луксозни играчки в глобалното надиграване на политическите геймъри започват едва когато правителствата решат да покажат на народите си, че са част от единствената откакто свят светува, голяма игра предрешаваща съдбата човешка, наречена с еднозначната глобална думичка: “War”. Войната – извечното универсално средство за подчиняване волята на мнозинството в изгода на стремежа за власт над всички и всичко на малцинствена група богопомазани или избирателно посочени разпоредители с хода на историята.
Войната е страхотен бизнес! – плесват се по челата, някъде в началото на ХХ век новородените от индустриалната революция промишлени корпорации и в кръвосмешателно съдружие с банкерите сядат да разпишат най-доходоносния за всички времена маркетингов план. И задимяват заводите за стомана, поглъщайки товове въглища – началото на въглеродна епоха му казвали… Стига с играта на армиите от оловни войничета, които под ритъма на барабаните се срещали някъде по поляните за да премерят мускулната сила на човеците и конете, плюс хитрината на пълководците определящи изхода на боя преразпределящ територии, населения и богатства. Следвал марша на победителите под окичените със свежи цветя триумфални арки в градовете и бурните овации на мирното население приветстващо актуалните герои. Но това било играта на монарсите – кесаревото кесарю, божието Богу – повтаряли си чернобрадите вдовици докато прибирали в гробищата труповете от поляните. Двадесетото столетие дошло с прозрението, че науката най-после трябва да оправадае парите на индустриалците и банкерите – конвейрите започнали да бълват машините на смъртта. Всяка теория на някой разгадал законите на природата гений, първо се проверявала на бойното поле. Един човек, една картечница и… стотици покосени за миг оловни войничета и коне. Един човек, едно хвърчило, една бомба и… изпепелен до основи цял град с всите му граждани. Или пък оня жълтаво-зеленикав газ подухнат от вятъра към окопите на противника, дето първо бил замислен за производството на минерални торове. Ей на това му се вика прогрес! – доволно протривал ръце преди век новото Негово Величество Капиталът, трупайки в трезорите претопените в златни кюлчета милионни страдания – и на мъртвите, и на оцелелите след поредната война.
Дайте още машини, от тия с мерниците! – провиквал се пазарът на смъртта стъкмявайки бюджета за следващата година. Събудете политиците в парламентите да гласуват новите данъци! – спускали нареждането новите Богове на войната от недостъпните пентхаузи на корпоративните си небостъргачи. Медиите да се заемат с тая родена в главите на позавехнали феминистки популистка измишльотина наречена – пацифизъм! – получили депешата от Министерствата на истината т.н. “средства за масова информация”. На Изток обявете Запада за враг, а на Запад – Изтокът да се нарича “Империя на злото”. Ония учени глави, да се размърдат в лабораториите и да го разбият най-после това инатливо ядро на атома, че да лумне онази апокалиптична светлина, която ще роди страхът човешки за оцеляване… Просто бизнес! Повече бомби – повече страх – повече печалби! Нищо лично!… И кинаджиите да престанат с тия блудкави истории за любовта като най-висша човешка ценност – такъв екшън да струи от екраните, такъв да е звуковия ефект от крушумите и бомбите, че чак мирисът на кръвта да се смесва с аромата на пуканките в киносалоните. Компютърджиите да се заемат здраво с дечурлигата – да се научат да убиват първо в дисплеите, а след това лесно ще сменят джойстика с истинските пушкала… Просто бизнес! Нищо лично!.. Е, ако все пак се намери някой налудничав драскач да напише в някоя антиутопия, че “Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила” – не го закачайте, ако ще и Оруел да се казва, защото тълпата няма да го разбере и той тихомълком ще си угасне туберколозно в някоя порутена следвоенна ферма говорейки си единствено с животните, недоживял своята “1984”. Така ще е устроен светът оттук нататък – решили големците на едва започналия ХХ век. – Просто ще редуваме “горещите” със “студени” войни, а народите ще си плащат като на поп сметката за избавлението от страха за оцеляване.
Тия дни българите ще започнем да плащаме нашата част от сметката. Някакви си два милиарда левчета, като за начало – входен билет за политическия ни истаблишмънт, сбъдващ мечтата му за оставане на власт чрез предплатено участие в “голямата игра”. Можем да си го позволим! – гордо се изпъчи пред камерите главният ковчежник на държавата с чувството на изпълнен дълг като финансов министър. А и какво друго му остава да каже нещастния касиер със сметалото на една малка държавица, с още по-дребни по душа и мировозрение управници, приласкани от умелите глобални играчи с лъскавата покана за членство в елитния, уж “отбранителния клуб” на униформените североатлантически джентълмени. В края на краищата – всяко клубно членство си има цената. Също като партийното членство. Апропо – нали в крайна сметка партиите в техния общ парламентарен клуб, демократично вземат решенията за мира и войната. Ей като онези немски социалдемократи през нажеженото европейско лято на 1914-та, разписали картбланша на Кайзера да разпали първата голяма световна война, утвърдила машините за смърт като най-переспективния занапред бизнес. Или пък онези републикански партийци отвъд океана, възложили през 80-те на един треторазряден холивудски актьор, да изиграе от сцената на Белия дом главната роля във все по-актуалния днес сценарий “Междузвездни войни”.
Най-малко два милиарда левчета накуп ще похарчат тия дни с парламентарната благословия управниците ни, за да може някъде след около петилетка над прословутия жълтопаветен символ на властта да прехвърчи парадната формация на осемте суперлуксозни хвърчила, като потвърждение на сбъдната мечта – и ние българята да сме барабар Петко с мъжете, дето заканително размахват пръст на целия свят с предупреждението – ако не слушате, ей това ще ви сполети!
Днес всички разбират от самолети – най-вече надвесените над картата на абстрактната българска геополитическа игра, сбраните от села и паланки управници. Но все по-малко остават тези, които могат да си представят войната извън пикселите на геймърското шоу. Затова добре би било големците населяващи коридорите на властта, да престанат да ни занимават с безсмислената си препирня за това дали хвърчилата трябвало да бъдат “фантоми”, “грипени”, “юрофайтери”, “мигове” и прочие продуктовопозиционирани из мейнстрима търговски марки на глобалния военно-промишлен комплекс. Това няма да направи живота ни по-поносим. Никаква полза няма от цялата тая олелия. Половин година предплатените телевизии през час ни въртяха рекламното клипче за някакъв си “супер-фантом” който бил най-доброто хвърчило в света, ама на – никой презабогатял от прехода нашенски олигарх не се реши да го купи за домашната колекция от возила под навеса в къщата за гости. Явно не продават единични бройки, а и олигарсите не обичат да плащат преди да са взели.
Всъщност, именно предплащането, веднага и накуп, е нещото което най-много разпалва прословутата нашенска мнителност относно уменията на управниците ни да вземат решения единствено на ползу роду. Историята и архивите на някои немски банки пазят няколко фрапантни случая на оръжейни сделки по времето на царстването по нашите краища на Кобургите довели до височайша лична полза, повлякла след себе си фатален избор на неправилен военен съюзник и като за капак… две национални катастрофи. Но все пак, тогава се е играело по свирката на монархическите дворове. Днес случаят навярно е малко по-друг – почти като в романите на Хърбърт Уелс…
Не е нужно да сме фанатично обсебени от научната фантастика, за да предположим, че буреносната киберреволюция, само за дузина години така ще промени театъра на войната, че той ще се играе с помощтта на съвсем друг реквизит. На небесната сцена на следващите, вече чукащи на вратата войни днешните “фантомчета”, “грипенчета”, “мигчета” и прочие именити хвърчила, за които изпосталелите народи броят и последните си милиарди, рядко ще се появяват и то в епизодични роли. Войната вече се води на други бойни полета. Дори днес качеството на телекомуникационните мрежи и обслужващите ги сървъри имат по-страшна сила и от атомните бомби. Макар и пазени в дълбока тайна, също като загадката “Розуел”, вече се подучуват случаи на безследно изчезнали от радарите барабар с пилотите, свръхмодерни военни хвърчила, а вездесъщите спецслужби безуспешно си блъскат главите – кои ще са почти малолетните хакерчета, решили след третата бира да направят за пореден път за смях многозвездните чичковци от онова всяващо глобален респект и страх задокеанско здание с прословутата форма на пентаграма. Дали пък не предплащаме развойната дейност на нечий военно-промишлен комплекс, която ще превърне много скоро купените от нас свръхмодерни днес хвърчила в музейни експонати?!? И съгласно верноподаническите ни съюзни задължения към оня алиансов североатлантически клуб на “униформените джентълмени” да се наложи спешно да се бъркаме за едни нови, и то много повече милиардчета за още по-модерни самолетчета и безпилотни дрончета.
Много ли са, малко ли са два милиарда левчета за продънения от прехода от едно разочарование към една мечта портфейл на българина, навярно ще могат да преценят от дистанцията на времето бъдещите историци, когато съчиняват читанките разказващи съдбата българска на неродените днес идни поколения. Каква ли цена ще посочат в учебниците бъдещите историци на днешния комат хляб и животоспасяващи илачи?… Разбира се ако дотогава я има Българията, населена с нашенци!.. А за поколението на нашите родители, съградили държава и отгледали нас, техните наследници от които все още може да се изтиска някой и друг милиард за осмина луксозни едноместни хвърчила, без никакво значение на логото и смъртоносните им способностите, може би ще остане – ФАНТОМНАТА БОЛКА ОТ АМПУТИРАНИТЕ НАДЕЖДИ за един по-сносен и по-смислен живот на достойни българи – такъв какъвто ни го обещаваха при подписването на всевъзможни съюзни договори.
Димитър Недков
