Относно:
Конкурса за длъжността на главна дирекция „Аварийно спасителна дейност” (АСД) към Изпълнителна агенция "Морска администрация" (ИАМА)/ МТИТС)-2019 г.
Съжелявам г-н Адмирал ...
Първо и преди всичко, поради факта, че коментираната материя е много специфична, а конкурсът е само един елемент от корупционен сценарий, в който участниците са невинни жертвени агнета, се налага да бъдат направени няколко предварителни уточнения, а именно:
1. Конкурсът е поредното действие на ИАМА, от прикрития дългогодишен колективен международен нечестен сценарий, щото чуждестранни мултинационални икономически интереси, да заемат националната спасителна ниша в имущественото морско спасяване, което е в противоречие с нашите национални интереси и законодателство, в разрез и с законодателството на ЕС, поради факта, че тази дейност е елемент на националната ни сигурност. По простичко казано колониални намерения за завладяване на ниша в чужда теретория, прилагани преди два века по света, тогава с огледалца и маниста, за аборигените, а сега с уроци с благи думи за популистки европейски ценности и т.н.
2. Прикрит автор на този сценарии е чуждестранна частна фирма (Мултрашип), която ползваше за параван създадено от тях сдружение и стъпка по стъпка се настани в нашето море, използвайки факта, че сме членове на ЕС и те имат право да извършват морски пристанищни услуги безпроблемно.
3. Изполвайки тази възможност господата посегнаха на морското спасяване, а за да могат успешно и спокойно да се настанят бяха нужни няколко неща: - поръчкови промени в специалното ни законодателство; - отстраняване на държавната морска аварийно-спасителна служба, отначало чрез извеждане на спасителните ни кораби от отговорния ни район и след това изваждане от експлоатация т.е., бракуване. Този сценарии им осигуряваше осъществяването на желанието им за намеса, чрез поседваща стъпка за получаване на услуга наречена „дежурен влекач” нещо като „студен резерв”.
4. Намери се столична фирма (Интернет агенция), неразбираща нищо от морските дейности, на която услужливо и безпринципно бе даден под наем, за „жълти стотинки” спасителния кораб „Перун”, а „неизвестен” помагач му намери работа далеч от нашето море. Косвено се разбра, че отново идеологът е същия чуждестранен „Благодетел”- Мултрашип.
5. Чрез подбудителски действия същите благодетели, обясняваха, как не е нужно държавата да има спасителна служба, защото честни частници могат да изпълняват тази държавна функция. Никой обаче не каза, че годишните разходи на Перун са под 400,000 лв., а финансовите приходи от дейността му годишно, надхвърлят няколкократно разходите му. Отделно следва да се знае, че по международни изисквания България следваше точно и добронамерено да изпълнява задълженията си за спасяване по море. От казаното става ясно, че предприетите от ИАМА действия са нечестни, в конфликт на интереси с корупционен уклон. Тук следва да добавим и грубата намеса на холандския посланик (2012 г.), във вътрешните ни работи с искането за осигуряване на „дежурен влекач” и това при положение, че имаме собствен влекач, който за много по малко разходи изпълява държавните функции.
6. След като през 2012 г., не успяха, изчакаха да се позабрави и през 2018 година ИАМА обяви „Процедура за дежурни влекачи” на стойност 1,500,000 лв., за ½ от зоната (същото което преди години предлагаше холандския посланик). Когато обаче ние публично заявихме, че това е недопустимо при положение, че имат собствени спасителни средства, процедурата бе спряна. Нещо извън тяхната цел, е факта, че в случай, че успееха, се получаваше и нелоялна конкуренция в буксирния бранш. Интересното беше, че обявените изисквания за техническите данни за „дежурния влекач”, съвпадаха с данните за влекачите на регистрираната в България-Мултрашип. Усещайки, че може да загазят, ИАМА прекрати процедурата.
7. След ликвидацията на „Аварийно-спасителната служба” (УПМКАП), спасителните и други имущества бяха разграбени от ИАМА, която пое да изпълнява спасителни функции и да контролира сама себе си, защото тя е държавен контролен орган, а от „специалния административен контрол” се знае, че не може да се „самоконтролират”. От практиката е известно, че в голяма степен вина за морските произшествия носят точно държавните контролни органи.
8. За да се счита, че се изпълняват държавните функции по спасяване на море, следваше да се възстанови спасителната служба. ИАМА я „възстанови”, но по методиката, както Дявола чете Еванглието- оставиха службата при себе си.
9. За да може да „плават в тихи води” за параван им бяха необходими ВИП персони, които да поемат ръководството на дейността и те започнаха да ползват адмирали от резерва. Така се стигна до поредния „Адмиралски ефект”.
Конкретно по конкурса, упоменат в заглавието изразяваме нашата позиция, описана по-долу, чрез следното изложение :
Преди да завърши процедурата на цитирания в заглавието конкурс, се знаеше кой ще го спечели. Нещо обичайно в българската бюрократично-олигархична практика, което не изненада морския бранш. Провеждащата конкурса организация е Изпълнителна агенция "Морска администрация" (ИАМА). Тя е юридическо лице със седалище в София, на бюджетна издръжка към Министерството на транспорта, информационите технологии и съобщенията (МТИТС) и е нисък второстепенен разпоредител с бюджетни средства.
Всъщност от правна гледна точка ИАМА би следвало да бъде структурно изградена, също както е Главна дирекция „Граждаска въздухоплавателна администрация” (ГД ”ГВА”), защото тези две структури имат едни и същи функции, с разликата, че едната е за морските ни пространства, а другата за въздушните ни такива. ИАМА от дълги години се вземат едва ли не за министерство в министерството, а нейното централно ръководство от двадесетина години, последователно разтури морската аварийно-спасителна служба, узурпира и ограби инфраструктурата й и я доведе до умишлен колапс.
Използвайки изключителната специфичност на тази техногенна морска организационно-правна материя и липсата на подобаваща висока морска култура за безопасност в законодателния орган и управляващите среди, ИАМА и Правната дирекция на министерството, спокойно и системно пробутват в НС, Правителството и парламентарните комисии, противоречащи на националните ни интереси и международни задължения, поръчкови законотворчески промени в националната специализирана нормативна уредба – „Закона за морските пространства, вътрешните водни пътиша и пристанища” и в други нормативни актове. Публично е известно, че поръчковото законотворчество се счита за най тежката форма на корупция.
За да прикрият анти конституционите си действия, през последните 20-тина години от над 90 годишната история на морската ни аварийно-спасителна служба, те прилагат за трети път „адмиралски ефект”, като ползват ВИП персони за параван на нечестните си действия. Към това следва да се добави и подбудителските действия на мултинационални „salvage” юридически лица. Втория по ред, адмиралски ефект преключи преди няколко дни - на 30 юни т.г.
Този експеримент бе с действащо лице о.р.контраадмирал Георги Мотев, по същество бе подигравка със защитата на човешкия живот по море, но той бе изключително удобен и употребен в интерес на мултинационални колониални интереси, защото компетентността му не бе адекватна на изискванията за длъжността. Преди няколко години по повод тогавашното му назначаване за ръководител на ГД„АСД”, написах обращение към него със заглавие „За колко сребърника, г-н Мотев?”, но това не го смути да си живурка в битов конфорт. Поводът да изразя сега гражданската ни позиция, е замесване на един високо уважаван висш български морски офицер, вицеадмирал Румен Николов, който в професионалния си път изминава последователно дълга редица отговорни военни длъжности до Началник на отбраната-най висшия военен чин в страната, от който бе освободен чрез прилагане на познат нечестен апаратен пирует.
Преглеждайки официалните действия за конкурса, констатирахме, че „Обявата за конкурса за длъжността директор на главна дирекция „Аварийно спасителна дейност” (АСД) е съставена с формални и безмислени критерии, защото не може да се изготви някаква концепция (стратегия или нормативен акт), когато правната й рамка е конституционално неадекватна на задължителните критерии и изисквания на международните конвенции, ратифицирани от Р.България по парламентарен ред. Няколко от тези конвенции третират и затварят кръга от правни норми за морската безопасност.
Още един аргумент, доказващ безмислието на конкурса са неизпълнените много важни задължителни препоръки в два международни одита на ИАМА проведени от Международната морска организация (ИМО). Отговорния субект е самата ИАМА-бивша „Държавна инспекция по корабоплаване (ДИК) и други. Тези факти и други аргументи реално обезмислят обявения конкурс, поради обърканата правна рамка и противоречието с базовите принципи на специализирания административен контрол (САК), който категорично постановява, че „едни звена и структури от държавната администрация осъществяват контрол върху специфична дейност на други звена от държавната администрация”, а не сами на себе си. Освен това в досегашната практика имаше крещящи случаи на конфликт на интереси.
Ето някой извадки от Одита от 1998 година, цитирам:
„Да се оттегли SAR компетенцията на началниците на ДИК Варна и Бургас и да се потвърди единствената компетенция на началника на варненския Морски Спасително-Координационен Център (МСКЦ) по този въпрос.”, „Да се създаде национален комитет/комисия за организиране на официално сътрудничество между различните министерства и фруги субекти, участващи в операции по търсене и спасяване”.
И това не е всичко, но реално и до сега, вместо МСКЦ да бъде водещия компетентен спасителен орган, той е корупционно натикан в трета глуха, подчинен на ИАМА и нейната ГД АСД. Няма създадена комисия SARи т.н. Още по стряскащи са изводите от Одита на ИМО от 2008, цитирам:
„Беше констатирано, че държавата няма стратегия за изпълнение на всички задължения и отговорности, съдържащи се в задължителните инструменти на ИМО, по които Република България е страна.по горе”, но Тя (държавата в лицето на министъра на МТИТС) и до сега няма такава стратегия, а си играй на „Концпции...” .
Питам:
Има ли нормален човек, който след като всички тези препоръки и изисквания касаещи защитата на човешки живот по море, не са изпълнени, може да приеме конкурса за подходящо оформен и спокойно да счита, че ИАМА се грижи за живота на хората в морските ни пространства и за екологията на морето? Аз лично и колеги от бранша сме възмутени от безотговорността й, от липсата на морални достоинства в управляващия екип на коментираната дейност, от бездушието на всички замесени в този фарс юридически и физически лица.
Констатацията е, че конкурса е арогантен абсурд и безпардонно незачитане на международните ни ангажименти, без това да е санкционирано от отговорния ни държавен орган-М.Вън.Р., и други имащи пряко правно отношение към техногенните инциденти от хуманен и материален морски инфраструктурен аспект. Ще ми се да попитам вицеадмирал Румен Николов, знаел ли е за тези безспорно негативни факти, когато се е включил в конкурса?
Формално погледнато в конкурса са заложени изискване щото кандидатите да защитят „Концепция за организация на работата в главна дирекция „Аварийно – спасителна дейност“ във връзка с изпълнение функциите на ИАМА по търсене и спасяване в българския морски отговорен район за търсене и спасяване и във вътрешните водни пътища на Република България за спасяване на бедстващи хора, кораби и самолети и борба с нефтени разливи“. Абсурдно изискване поради причините изброени по горе, свързано с проблеми с коректността на правната рамка.
В изпитната комисия няма нито един специалист по АСД, нито даже лице с морска квалификация!!! На фона на всичко казано до тук, лъсва факта, че националното специализирано законодателство е системно и чрез хитрини многократно поръчково променяно и не е в синхрон с международните ни ангажименти в коментираната сфера. В конкурса е включено провеждане на интервю, а него кой ще го провежда, пак същите членове на комисията нали?
Обявата за конкурса най-общо казано е и с неграмотно и непрофесионално съдържание. В нея например четем фразата „за търсене и спасяване и във вътрешните водни пътища на Република България”, а такова понятие и дейност не съществува. По този повод ще добавя, че преди няколко години ИАМА злоупотреби, като развърна абсолютно ненужен отдел към Главната дирекция АСД, наречен "Аварийно-спасителна дейност - р. Дунав", и по този начин извзе функция на Изпълнителна агенция „Проучване и подддържане на р.Дунав”, която е единствената специализирана българска речна власт, с функции отредени в националните и международни задължения на Р.България за обслужване, проучване и поддържането на безопасни условия за корабоплаване в българския участък на река Дунав.
Това управление (агенция) е създадено в средата надеветнадесетия век и си изпълнява функциите перфектно! От казаното до тук възниква питането: Каква концепция ще пишат кандидатите, когато както се констатира, че правната рамка е опорочена, а мисловната матрица на корифеите на жълтите павета е тотално сбъркана с добавен сериозен корупционен коефициент. Ако получим разработките на кандидатите, съм сигурен, че те вероятно не съдържат достойнства в светлината в която коментирахме конкурса. Изобщо следва изводът, че състоянието на гражданската ни морска АСД е нетърпимо порочна, административно и функционално неправилно уредена, а България е единствената страна в черноморския регион, която не се грижи адекватно за морската си безопасност и не изпълнява добросъвестно и точно международните си ангажименти в коментираната дейност.
Меморандумите на няколко международни кръгли маси по тематика, подтвърждават този безспорен факт! Аварийно-спасителната дейност по същество е субекта, комуто е възложено да ограничава и/или ликвидира възникващи морско техногенни и природни произшествия, възникващи внезапно, с много широк причинен спектър, предизвикващи паника, транспортен колапс, а овладяването и/или ликвидацията им, от една страна води до повишен или загубен авторитет на властите, от друга страна международната правна отговорност е „Дамоклев меч”, който в техногенна криза, ще се стовари на гърба на данъкоплатеца. ИАМА реално, не притежава спасителни единици, каквито следва да има за да отговори на добрата морска АС практика.
Перун и неговите сегашни заместници (оранжевите катерчета)
Перун по критериите на ИМО/ИКАО е „RV” т.е., извършва спасителни дейности във всякакви метеоусловия, а при масови инциденти може да приеме до 300 души на борда, а катерчетата не са RB по същите критерии и могат да действат до 2 бала и да приемат до 7-8 души на борда.
Пропускам да коментирам и други системно прилагани хитрости, обслужващи същата корупционна схема на въздействие, а философски се знае, че хитростта не са ум, а примитивизъм! Ние считаме, че сегашния министър на МТИТС г-н Росен Желязков, трябва да се запознае с истинското нетърпимо и неморално състояние, като предприеме радикални мерки за възстановяване на АСД в адекватен формат на международните критерии, в това число, прекратяване на конкурса предприемане на дисциплинарни мерки. Може да организира публична „online” дискусия по някоя от националните телевизии, между техните специалисти и гражданския морски сектор в бранша.
Наложително е да се вземат незабавни мерки за възстановяване на морската аварийно-спасителна служба в хармония с добрата морска практика, като се използва примерът на черноморски страни, защото става дума за дейност за спасяване на човешки живот по море, а не за събиране на трупове от морската повърхност.
Освен това втората същност на дейността е имущественото морско спасяване, свързано с изисквания за много широк кръг от знания и специфична практика, незабавни действия, за ликвидация или ограничаване на техногенни катастрофи, аварии и инциденти предизвикани и от природни явления, засягащи много скъпи техногенни инфраструктури, а при нефторазливи, тотално замърсяване на морската среда и нанасяне на огромни щети на крайбрежния морски туризъм. Успешното овладяване на посочените негативни явления се постига с много широки познания за възможностите на спасителните единици, на бедстващите плавателни средства, познаване на особенно сложна морско публична и частно правна куптура и т.н.
Всички те изискват добросъвестен подбор на специалисти с широки познания и опит.Известно е, че липсата на институционален и публичен коректив формира суб-култура на арогантност, съчетана с чувство на безнаказаност и безкритичност към себе си. Тя разлага остатъците от съвест и срам – съставките на вътрешната защита срещу морален разпад. Според „Интегрираната морска политика” на ЕС „Корабоплаването е жизненоважно за международната и вътрешна търговия на Европаи остава в основата на морския клъстер.
Въпреки това тази индустрия ще продължи дапросперира единствено, ако Съюзът продължи да работи за установяването на високониво на морска безопасност и сигурност, като подпомага опазването на човешкияживот и околната среда, докато насърчава международни равнопоставени условия задействие”. Според народната приказка „Като си пееш Пенке ле, кой ли те слуша”
За огромно съжаление високопоставените държавни служители от МТИТС и от други субекти не само, че имат повърхностни познания в тази сфера, разбрано от публичните им изяви, но те и безотговорно и безпардонно пренебрегват националните и международни правни норми, в полза на мултинационални колониални интереси. Връщам се към поводът за тази ни реакция, озаглавена като „Позиция”. То е участието на вицеадмирал Румен Николов в този конкурс.
Единствената причина която допускаме за участието му за тази неподходящо ниска за неговия професионален и социален статус длъжност е, че той вероятно не е запознат с реалното състояние на корупционни практики в тази агенция и антинационалните каузи по отношение на съпътстващите АСД техногенни морски негативни събития. Натрапва се изводът, че ИАМА, трябва да бъде радикално преустроена и изчистена от псевдо специалисти в сферта на морската безопасност и сигурност. В това отношение о.р. вицеадмирал Румен Николов може да бъде много полезен, но не на конкурсната длъжност, която пое сега от първи юли, защото неговия опит и професионални познания все пак не са базови в тази сфера, а той ще бъде използван като параван на следващите антинационални сценарии.
Подходяша и приемлива управленческа длъжност за Адмирала би била „Зам.министър на МТИТС” или най-малко изпълнителен директор на ИАМА. От такова ниво той би могъл да бъде наистина много полезен за националният ни морски суверинитет и морска безопасност. Накрая, но не и последно, изразявам съжаление за този морален конфуз, не знаем причините, довели вицеадмирал Румен Николов до положение да кандидатства за тази ниска за неговия административен капацитет длъжност, но това е обидно принизяване на адмиралското и офицерско достоинство, обидно е за морската ни военна и гражданска дружина и е подигравка с офицерската ни чест и достоинство. Изхождайки от по горе казаното, мисля, че е разбираемо защо завършвам с фразата .....
Съжелявам г-н адмирал!
кдп.Никифор Герчев*
Председател на НПО БУЛСАР
Забележка:*
Авторът е бивш Началник на Аварийно-спасителния отдел (АСО), зам ген директор в СО «Воден транспорт», отговарял е за спомагателния флот, за дейностите спасяване и екология на морето и р.Дунав, кавалер на български и чуждестрани отличия в сферата на защита на човешки живот по море и за ликвидация на техногенни морски инфраструктурни катастрофи. Номиниран е за 2018 година от Световната федерация за морско спасяване (IMRF) и е обявен за победител (№ 1) в света, «За цялостен житейски принос за световната морска система за бедствия и безопасност», кавалер е и на висок финландски орден за граждански заслуги в коментирата сфера (KnightoftheOrderoftheFinnishLion) и много други сериозни отличия. Икономическия ефект за националното стопанство от проведените по негови проекти и ръководство над 25 големи корабоподемни операции по българското крайбрежие, на р.Дунав и Средиземно море, по най скромни пресмятания са няколко десетки милиона долара. Не се подават на изчисления прекият и непрекия му принос за спасяването на над 250 човешки живота в хуманитарно спасителни операции.
