Знаете ли колко българи са напуснали страната? А колко от тях се завръщат? И защо? Емилия Милчева рисува подробна картина на актуалната ситуация в България.
Кирил е програмист, създава софтуер с отворен код. Живее в родната къща на родителите си в малко градче край София, но почива на остров Бали. Айхан е от малко село в Югоизточна България, работи в Германия и се връща за кратко през лятото при семейството си. Кирил и Айхан са представители на новите миграционни тенденции. Кирил би могъл да си намери работа в която и да е държава по света. Само да поиска. Айхан също - той е квалифициран работник, натрупал богат опит в сферата на строителството. Но докато, благодарение на дигиталната икономика, Кирил може да произвежда и продава продукт с висока добавена стойност, независимо в коя точка на планетата се намира, за Айхан заплащането се определя от икономиката и стандарта на живот в съответната държава.
За единия миграцията е въпрос на избор, за другия - въпрос на икономическа принуда. В България, която вече 12 годиин след присъединяването си към ЕС продължава да е най-бедната държава в Общността, факторът "икономическа принуда" е особено силен. Междувременно обаче в страната се оформи една нова прослойка от висококвалифицирани специалисти в областта на високите технологии. За много от тях житейският избор засега остава България - защото условията на труд и средата не зависят от българските институции, а от международните компании, за които работят.
Защо България?
Ангел Игнатов също е решил да остане да работи в България. Той е част от екипа на голяма софтуерна компания в София. Казва за себе си, че се чувства добре в родината. "Харесва ми социалната среда, климатът, възможността да правя много неща в свободното си време", споделя той. Ангел дори популяризира България като житейски избор за хора от неговото поколение, които следват в чужбина. Той е председател на Българския кариерен форум (БКФ), който възниква като инициатива на група ентусиасти през 2012-2013. Днес БКФ е партньор на българското Министерство на труда и социалната политика в организирането на кариерни форуми в европейски държави, в които участват и десетки български работодатели.
Зам.-министърката на труда и социалната политика Зорница Русинова участва във всички кариерни форуми. Според нея, за амбициозните и талантливи млади българи, които следват в чужбина, е важно да имат възможност след дипломирането си да започнат работа в авторитетни компании в развиващи се сектори, да получават атрактивно възнаграждение, да имат гъвкаво работно време и добър социален пакет, които им осигуряват висок стандарт на живот. "Не по-малко важна за тях е и възможността да са близо до семейството и приятелите си", отбелязва Русинова.
Националната статистика отчита, че през 2018 година в България са се върнали 16 169 българи от чужбина. Близо 40% от тях са в активната възрастова група от 20 до 44 години. Все още обаче броят на емигриралите е почти двойно по-висок: 31 263. И тук възрастовата група от 20 до 44 години е най-голямата. Този процес се отразява негативно на възпроизводството и на средната възраст на населението в България. В момента страната е и първа по най-ниска средна продължителност на живота - 74.8 години, констатират експерти.
По данни на Зорница Русинова, на територията на Германия има около 6000 български студенти, приблизително толкова висок е и броят им във Великобритания. Тези две държави са и най-предпочитаните страни в Европа от българските емигранти. След тях се нареждат Гърция и Испания. Данни на Федералната статистическа служба на Германия, предоставени от Държавната агенция за българите в чужбина, показват, че през 2012 година българите в Германия са били 118 759, а в края на 2017 година официално регистрираните български граждани там са били 310 415. Експерти твърдят, че от 1989 година насам САЩ и Германия са двете най-предпочитани цели от българските емигранти.
Каква е офертата?
Зам.-министърката на труда и социалната политика Зорница Русинова казва, че недостигът на квалифицирана работна сила кара все повече български работодатели да разберат, че уменията, знанията, талантът и мотивацията на техните служители са най-ценният им капитал. Конкуренцията се засилва и затова много фирми вече не пестят усилия и средства за привличането на квалифицирани български кадри, завършили в чужбина.
Според данните, цитирани от г-жа Русинова, в края на 2018 средната заплата в България за първи път е надхвърлила 1200 лева (613.55 евро). В сектора на информационните технологии и комуникациите средното възнаграждение се е увеличило с над 13% на годишна база и доближава 3000 лева (1533.86 евро). В енергетиката, финансите и застраховането средната заплата е около 2000 лeва (1022.58 евро). Тя признава, че тези заплати са по-ниски от възнагражденията, които младежите биха получили в Германия, Австрия и Великобритания, но поради по-високия стандарт в тези страни, "може да се окаже, че в България с тези средства те могат да си позволят по-добър живот". Зорница Русинова изтъква освен това, че "в много отношения България е най-щедрата европейска държава от гледна точка на законодателството. Първо, по отношение на майчинството и второ - по отношение на правата на работниците".
"Безработица няма"
В България "безработица реално няма. (...) Има за тези, които не искат да работят", каза премиерът Бойко Борисов през август 2017 година. "Проблемът е работната ръка", заяви Борисов две години по-късно, през юни 2019 година. През месец май регистрираната безработица в България падна до най-ниското си равнище от създаването на Агенцията по заетостта през 1990 година. Днес безработните в България са 175 199. Отчетеното ниво от 5.3% бележи свиване и на месечна, и на годишна база - съответно с 0.3 и 0.8 процента.
На българското Черноморие тези данни се проектират така: на прозорците на почти всяко заведение или магазин виси бележка "Търсим персонал". Работодателите започнаха да компенсират липсата на български работници с работна ръка от Украйна и Молдова, но и тя не достига - въпреки увеличените квоти за чуждестранни работници.
България е все така най-бедната
В България през последните 10 години брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението расте, но нивото му все още е твърде далеч от средното за ЕС. В периода 2008-2018 българската икономика е нараснала с над 48%. Въпреки това по данни на НСИ за 2017 година, обявени в края на миналата година (които още не са окончателни), БВП на глава от населението в България е 7301 евро - най-ниският БВП в ЕС. Предпоследна е Румъния - с 9567 евро. Това са и единствените членки на ЕС, в които тази стойност е под 10 000 евро. За ЕС общият показател е 30 004 евро.
За 2018 година в абсолютна стойност българският БВП е в размер на 55.182 милиарда евро. Според анализ от май 2019 на Института за икономически изследвания при БАН, на страната ще са ѝ нужни 27 години, за да достигне 50% от средното за ЕС ниво, 37 години, за да достигне 75% и 44 години, за да се изравни с него. Много българи решават да не станат свидетели на догонването. И избират живота в чужбина.
Бедността е тема, упорито избягвана от властта. Но тя продължава да гони хора от страната. България напускат не само висококвалифицираните, а и нискоквалифицираните. Втората група са дори по-голямата част от мигрантите. Тенденцията е да заминават първоначално на сезонна работа - три месеца, година. Много от тях обаче впоследствие изтеглят и семействата си и решават да останат в чужбина за дълго.
Какво искат българите?
По-добрите доходи - това е основната причина, поради която българите решават да напуснат родината или пък да се върнат в нея. Това сочат резултатите от проучване на социологическа агенция "Маркет линкс" и "ДНК-Движение за национална кауза", проведено в деня на евроизборите. На въпроса "Заради кои от следните причини напуснахте България" 56% от анкетираните са посочили по-високите доходи, 48% - повече сигурност и спокойствие, 40% - по-добра среда и други. А какво трябва да се промени в България, за да се върнете? Тук 70% са избрали отговора "доходите да станат европейски", 66% - да се намали корупцията, 61% - животът в България да стане по-спокоен и сигурен, да се подобри здравеопазването и да има повече справедливост в обществото.
Без тези промени, желани и очаквани и от останалите българи, обезкървяването на България ще продължи. По данни на Международната организация за миграцията, през 2005 година българските емигранти са били 937 341 души или 12.1%. от българското население. Оттогава са изминали 14 години и броят им продължава да расте - въпреки по-добрите икономически данни. Икономическите причини за миграцията се потвърждават и от изследване на "Отворено общество", подготвено по повод 10-годишнината от членството на страната в ЕС. Според данните от него, в чужбина живеят около 1.1 милиона родени в България граждани, от които между 600 000 и 700 000 са я напуснали поради икономически причини. Българските емигранти живеят предимно в ЕС, Турция и САЩ.
А бездействащите младежи?
След преброяването през 2021 година ще разберем какъв е актуалният брой на населението в България. От останалите в страната млади хора обаче, 20.9% не работят, не учат, нито се обучават професионално. В класацията на Евростат това отрежда на страната непрестижното трето място по "бездействие" след Италия и Гърция. Управляващите се опитват да убедят българите, живеещи в чужбина, че родината им се е превърнала в добро място за живеене. Същевременно обаче са загърбили поколението NEET (Not in Education, Employment or Training) и лумпенизацията на част от българските младежи, живеещи на територията на страната. А това развитие е поне толкова притеснително, колкото и броят на българите, живеещи в чужбина.
