Аз съм от “златното поколение” на социализма. Какво означава това?

Това е последното поколение, получило качествено образование, но най-вече – възпитание, непосредствено преди да се случи превратът. Т.е. това сме децата, получили възможно най-доброто, което можеше да се получи при социализма. Социализмът вървеше непрекъснато нагоре, и последните са взели най-много.

На злополучната дата “10 ноември”, аз бях на 14 години. Бях минал “чавдарче” и “пионерче”, и тъкмо станах комсомолец, заедно с целия клас. Комсомолстването ми продължи точно 1 месец, и всичко рухна.

Сега това поколение горе-долу сме на около 40 години, и малко отгоре. Минали са важните неща в живота – създаване на семейство, деца, събиране на дом. Стъпили сме си на краката и най-важното – имаме вече и повече свободно време.

Т.е. “златното поколение” на социализма – последните млади, които е възпитал, сега навлизат във възрастта, в която могат да са най-активни обществено.

Това “златно поколение” сме последният шанс на тази страна. С уменията, които ни е дал социализмът, с морала, който имаме – пак благодарение на него, ние сме последните, които могат да променят нещо.

И “обществена активност” не означава единствено да се занимаваш с политика. Тя политиката вече е някакъв вид “прокълнато занимание” и не е ясно може ли разумен човек да се захване с нея. Може би някой ще трябва да се жертва, може пък някой от “златното поколение”, да снеме проклятието. Но не е политиката основното.

Основното е, че “златното поколение” е фундаментът на икономиката, и доколкото я има – на средната класа. То е фундаментът и на обществения натиск. И то вече работи.

Провалянето на Истанбулската конвенция не е продукт само на усилията на БСП. То е продукт на обществената подкрепа, която получиха тези усилия. Златното поколение на социализма е активно, възропта и провали опита да се изврати държавата ни от държави, които вече са извратени.

Същото се получава и със “Стратегията за детето”. Отново активни РОДИТЕЛИ са навсякъде, за да я спрат. Но кои са тези родители? Погледнете ги? Кои сме сега родителите?

Златното поколение.

Джендър-хомосексуалната пропаганда, въпреки че се ползва с реки от пари от Сорос, с медийна поддръжка и с огромен външнополитически натиск, тя е пред пълен крах. Защо?

Защото златното поколение, възпитано в “социалистически ценности” (които в същността си са ценностите на консервативното християнство – можете да погледнете в Библията), възропта.

Задавате ли си въпроса защо на Запад левите партии са хомо-и би-, а у нас левицата се превърна в консервативна опора срещу злото и покварата?

Защото “социалистическото възпитание” не беше ляво. Ценностите на БКП не са ценностите на хомосексуализма, а точно на обратното. Преди 10 ноември единственият социализъм беше в икономиката, но в морално-етичната система, това по същество беше крайно-десен консервативен режим. Забраниха абортите, преследваха “обратните”, насърчаваше се “социалистическото семейство”, та дори имаше крайности, от типа на “ергенски данък” (който е остатък от исляма – също силно консервативно учение).

Сега същите тези хора, възпитани “социалистически”, са гръбнакът на обществото. Те вече водят до промени и до това част от вредните явления да не се случат. Това е обществено-политически успех, дори без да участваш пряко в политиката.

Но важният въпрос е, могат ли тези хора, можем ли ние, да обърнем тенденцията на очевидно загиване на тази страна?

Могат ли младите, които Партията възпитаваше, за да поемат щафетата и да градят следващите етапи на социалистическия възход, сега да спасят обществото от капиталистическия мега-упадък?

Правилният отговор е: “Могат”! Винаги това е правилният отговор. Исторически общества са изплували от какви ли не мъки и падения, благодарение на целенасочени усилия на прогресивни сили. При това, не е било нужно тези сили да са мнозинство.

Правилният отговор е “Могат”. А трудният въпрос е: “Искат ли, и ще го направят ли?”.

Бунтовете срещу определени явления на неолиберализма са признак, че желание за борба има. Но голямата борба следва да е много по-голяма.

За да има победа, трябва не просто да отбиваме всяка от безкрайните атаки на прогнилия запад. Защото накрая така ще ни победят. Трябва ние да контра-атакуваме – трябва да се борим например срещу джендъризма и гейовете във Франция и Германия. Така както те се борят за тях тук. Трябва да се стремим да излекуваме и техните общества, а не само да браним нашето.

Но има огромни проблеми и извън джендърите. Деиндустриализацията и изнасянето на всички производства в Китай е абсолютен бич за обществото. Т.е. трябва за погледнем на “Изток”, да видим заплахата, и също да действаме. И да ви кажа – трябва ние да го направим, защото от ЕС идва точно обратната глупава идеология, която буквално погребва тотално Европа. ЕС е превзет от глупаци и корумпирани чиновници, които продават всичките ни интереси на корпорациите.

Не поставих ли твърде мащабна задача на “златното поколение”? Чак пък да спасяваме и Европа…

Но да ви река, ако не сме ние, няма кой. На запад здравият разум е отдавна изтрит и занулен. Те са изпуснали шанса да спрат злото и глупостта навреме.

Разбира се, не следва да се надценяваме. Не може 1 милион ученици на образованието на Тодор Живков, да спасят цяла Европа. Просто казвам каква трябва да е посоката на мислене.

Най-вероятно няма да спасим Европа. Тя изглежда неспасяема. Но ако продължим да се борим с рецидивите и, ние фактически се отделяме от Европа. Може формално да сме вътре, но у нас я няма хомосексуална Европа, няма ги джендърите, няма паради по 100 хиляди души и оглупели съзнания, които вярват, че подкрепят нещо хубаво.

По същия начин можем да се реиндустриализираме, въпреки че ЕС се самоубива, да спрем китайския внос, пластмасовите домати и картофите от Египет. Да, това е възможно – със същите мерки за съпротива вътре в ЕС, които приложихме спрямо гейовете.

Ето това “Златното поколение” може да свърши. Може би можем да мечтаем и за нещо по-смело – например излизане от НАТО и ЕС, но без влизане в Руския блок. Да мечтаем за “Свободна и независима България”, която ще стане силна (благодарение на свободата). Но дори това да не стане веднага, то ако възстановим икономиката, демографията и морала, то е съвсем възможно България да прескочи и този трап на историята.

1300 години вече го правим, нека се надяваме, че ще има още 1300…

В момента всичко е в ръцете на “пионерчетата” от последното поколение на Тодор Живков…

Добри Божилов