Още от дете трайно място в паметта ми спечели Рашо, най-вероятно – Рангел, от кюстендилските крайгранични селца. Станеше ли дума за него, местните отсичаха: „А-а, он, Рашо, се провре между народо!” Казваха го завистливо, сякаш е някой големец. А той беше станал огняр в Перник. Години наред мяташе кюмюр в парния локомотив, докато не загина в жп катастрофа. Така приключи провирането му между народа. Не беше огняроинтелигент. Но не беше и загубен огняр, биваше го да отговаря на зевзеците. Когато го питаха как влакът взима завоите, ги уверяваше, че хвърля криви дърва в пещта.
Ако е вярно, че мъртвите ни гледат от небето, Рашо можеда ни е много полезен.Сигурно ще намери начин как новите ни изтребители да взимат завоите по-близо, та да не прескачат оттатък държавната ни граница. На сегашните проврели се между народа това не им идва на ум. Ето защо премиерът заяви, че след като Ф-16 не могат някъде над Рашовото селце да обърнат посоката на летене, по-добре да охраняваме въздушното пространство и на Северна Македония. Сякаш малко отстъпки й направихме за историята, та нека и за бъдещето пак от нас да мине.
Ако Рашо наистинани гледасеира отгоре, сигурно много ни се чуди на акъла. Колкото и да се взира, няма да види новите ни изтребители, та да се произнесе как да взимат с по-малък радиус завоите. Защото те не само не дават дежурства в небето, но и съществуването им е само на книга. Дори заводът в Грийнвил, който ще ги произвежда, бе открит едва преди месец-два. Рашо можеда не е самолетоинтелигент, но здравият му житейски възглед ще подскаже на мига решението. Щом тези изтребители не могат да взимат завоите, да си купим други. Нали милиардите, които ще похарчим, са си наши, нормално е да изберем най-доброто.
Само че Плевнелиев ще възкликне, че това не е просто покупка, а стратегическо решение на българската държава, което ще покаже къде стоим. Сякаш не е ясно къде в последните три десетилетия сме върху голямата шахматна дъска, та трябва непременно да вземем Ф-16, за да не изпаднем в изключително тежка геополитическа изолация и да не изгубим доверието на американската държава. При което Рашо щему погледне акъла, па ще му скрои капата. И ще отсъди, че ако някой наистина поставя въпроса така: „Или купувате от нас, или ви изолираме!”, то той не заслужава да сме с него. И ще припомни как предишният Голям брат хем нямаше военни бази у нас, хем ни подаряваше стотици самолети. А сегашният ни натисна да ги нарежем, та да му купуваме изтребителите, и то преди да са произведени, да ги платим наведнъж, че и на висока цена. А ако нямаме пари, да вземем заем, но пак от него. С което заприличва на оня нелегален, когото навремето изпратили да разнася позиви срещу властта, а той се изхитрил да ги продава.
Че сделката е неприлична, призна и военният министър: „Когато ви кажат, че нещо струва 5 лева, а то реално струва 3 лева, нормално е да кажеш: „Момчета, няма логика, откъде идва тази цена?” Особено пък когато същите изтребители се продават на други страни по-евтино. Нима за тях не е важно да покажат къде стоят? Нима не ги е еня за доверието на американската държава? Ще помърмори още малко министърът, че за нас цената е по-висока от очакваното, и то неоправдано, пък ще млъкне. И ще купим самолети, които хем са скъпи, хем не могат да завиват.
Пък после нека пак ни будалкат, че нямало народна мъдрост. Е, има я. Далеч невинаги, но много по-често при колорити като Рашо, отколкото при сега проврелите се между народа.
