Назряло е да се учреди Граждански парламент на Република България, който да осъществи легитимната промяна
Неотдавна президентът Румен Радев заяви, че трябва да се смени Системата. Не уточни обаче как практически ще стане „смяната”.
Според демократичната ни Конституция от 1991 г. (КРБ), системата трябва да е функция от държавното устройство. Чрез трите й власти – , тя трябва да осигурява живота, достойнството и благосъстоянието на гражданите и обществото. Да защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Да възпроизвежда и съхранява икономиката, социалните дейности, образованието, науката, културата и да насърчава възходящото им развитие. Да гарантира суверенитета и неприкосновеността на държавността.
Ако оприличим трите власти с аналозите в самолета, не е необходимо летецът да е въздушен ас, за да знае, че системите – захранваща, двигателна, контролна и всички останали, трябва да са напълно изправни, за да гарантират успешното рулиране, излитане и кацане. Технически неизправности и/или повреди на системите са най-честите причини за фатални инциденти в цялата историята на авиацията. Затова, преди да се качи в машината, задачата на пилота е лично да се увери в изправността на системите, независимо от проверката на техниците. От личната му проверка зависи съхраняването на скъпо струващата машина, за която държавата е платила милиони и най-вече – собственият му живот.
Във въздуха, военният пилот трябва да си наложи максимално себеотдаване и концентрация, да проявява изключителна психическа устойчивост и свръх-самообладание следвайки указанията на центъра, на земята, той е длъжен, съобразно възникналата в момента конкретна обстановка – и в мирно време, и по време на война, – да предприема самостоятелни действия, защото Отечеството му е поверило да защитава сигурността и суверенитета на Държавата. Образно казано, във въздуха военният летец е олицетворение на самата Държавност!
А когато се установи, че системите не функционират, когато са тотално си системи за управление и контрол.
В този смисъл фундаментално е прозрението на президента Радев за необходимост от смяна, а не реформа на Системата. Понятието „реформа“справочните издания определят като мерки за отстраняване на грешки, неправди и злоупотреби, без да се променят основите на системата. Иначе казано, реформата се стреми да подобри дадена система на обществени отношения.
При нас обаче, реформите не сработват; те не могат да променят нищо, защото не се изпълват със съдържание, защото Системата тотално не се съобразява с разписаните от Върховния законодател правила. Старите баланси са разрушени, законите се пренаписват в престъпване на Конституцията и ЕС норми. Самото понятие „право“ е превърнато в посмешище от трите власти; което е обект на постоянна критика от страна на Венецианската комисия, Европейската комисия, Държавния департамент на САЩ. Стотиците „изменения и допълнения“ са красноречиви свидетелства, че нашите, божем, депутати, гласуват актове, които не попадат в дефинитивното поле на понятието „закон“: такива „закони“ не обхващат изцяло материята, за която се отнасят, не са трайни във времето, не отразяват обективното право... Изпълнителната власт пък не управлява, а властва с подзаконови актове, които не би трябвало да пораждат правно действие, защото единствено „Законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите“ (чл. 86, ал.2 на КРБ); но насилствено ни ги налага в престъпване върховенството на закона... Съдебната власт пък е функция от активни или пасивни въздействия; наглостта на отделни съдии стига дотам, че и след влезли в сила решения на Върховните съдилища, продължават да „правораздават“ в по-долни инстанции в полза на „правилната“ страна. Магистрати, които законосъобразно се стремят да решават делата, се остракизират, заплашват със санкции, под един или друг предлог се отстраняват.
Както амортизираният самолет се бракува за скрап и се доставя друг, с , така и днешната ни Система трябва да се бракува, да се смени с друга – осигуряваща ефективно управление, равнопоставеност и контрол на обществените процеси.
Въпреки своята тотална негодност, Системата, в лицето на трите власти, е добре смазан политинженерен механизъм и независимо от незначителната подкрепа, която реално има, продължава разрушителната си дейност, продължава да убива. За последните две десетилетия около 1,9 милиона наши сънародници са намерили смъртта си, което представлява демографска загуба от над 21%. Днес България е най-бедната страна в ЕС, с най-висока смъртност и най-ниска раждаемост. С огромните си отровни пипала, Системата държи в смъртна прегръдка Държавата, нагло и безсрамно говориот името на Държаватаи всеки, който се изправя срещу Системата, се наказва като престъпник срещу Държавата. Така, вподчиняването на Държавата се крие коварната злонамереност на Системата да заблуждава, че е самата Държава.
Конфронтацията на Системата срещу огромното мнозинство на народа отдавна е достигнала алармиращи предели. Но една корумпирана Система не може да спре разширяването си, не може да допусне спад на грабежа. Дори с цената на унищожаване конституционния ред и структурите на сигурността, на мнозинството от населението, от което извлича печалбите си. Което противоречи на здравия разум, на естествените закони и неизбежно я води към гибел. Оттук и задължението на всеки достоен човек, на всеки патриот, на всяка организация, която милее за Отечеството, да съдейства за ускоряването на този процес: смяна на Системата, за да оцелее Държавата!
Нека приемем, че президентът започне да предприема действия за спасяване на Отечеството – задължение, произтичащо от длъжността му на държавен глава и изпълнител на волята на народа. Първият удар, който Системата ще му нанесе, е да го набеди за длъжник. В момент на „умопомрачение“ данъчен чиновник ще състави на Румен Радев „справка на задължено лице за един милион лева”. Може и за 10 милиона, зависи от „указанията“. Как ще реагира президентът на тази измама? Ще се жалва пред съда ли? Всуе! Съгласно л. 95 ал. 2 на гласуваният през 2005г. ДОПК(Данъчно-осигурителен процесуален кодекс)„не може да се оспорва пред съд съдържанието на документ”. Жалбата ще бъде отхвърлена като недопустима! Иначе казано, отнето е законното му право на съд.
Разбира се, че това е абсурд! Разпоредбата на чл. 95 ал. 2 на ДОПК противоречи не само на здравия разум; тя драстично престъпва чл. 5, ал.1 и 2 на КРБ; и ЕКПЧОС (Европейска конвенция за правата на човека и основните свободи, надмощна, спрямо националното ни законодателство), разписала в чл. 6 „правото на справедливо и публично гледанена всяко дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд”! Нашите грантаджии-съдии обаче отдавна са стъпкали КРБ и европейските императиви. Като част от Системата, те се подчиняват само на нея.
Кой може и трябвада прогласи за нищожна ненормалната разпоредба на чл. 95 ал. 2 на ДОПК? Това е парламентът, но и той е част от Системата. Нали именно депутатите са „обсъждали“ и гласували през 2005 г. ДОПК!
Има и друга възможност: в КРБ няма забрана Върховните съдилища да се самосезират. Тъкмо обратното е: когато законодателите приемат актове в престъпване на върховния ни закон, основните начала на правото и волята на народа, когато с тези актове е застрашено бъдещето на самата държавност, кой друг, ако не Върховните ни съдилища са длъжни незабавно да се самосезират, да прогласят за недействителни и нищожни подобни актове, да възвисят разбирането за върховенство на закона! Именно затова, Върховният законодател е разписал в чл.чл. 124, 125 задължението на Върховните съдилища да осъществяват надзор за еднакво прилагане на законите; оттук произтича и задължението им по чл. 5, ал.1 да съобразяват непосредственото действие на върховния ни закон (КРБ), като прогласяват за нищожна всяка разпоредба, която му противоречи! Да, ама част от върховните ни съдии също са грантаджии и се подчиняват на Системата, не на Закона. Междувременно, хорът на грантовите медии и фондации организирано ще гракне срещу президента: корупционер, крадец на милиони, импичмънт!
Има ли изход за легитимна смяна на Системата? Върховният законодател – Седмото Велико народно събрание, ни е предоставил две възможности. Едната е свикване на Велико народно събрание (ВНС), за което е необходимо две трети от днешните депутати точно да определят въпросите, които ще трябва да разгледа новото ВНС (чл.чл. 160, ал.1 и 162, ал.1). При сегашния партиен парламент – затънал в корупция и раздиран от разногласия, за който са гласували по-малко от половината от имащите право на глас български граждани; и който е част от Системата – такава възможност ни се струва неосъществима.
Другият легитимен изход е разписан в чл. 1, ал.2 на КРБ, цитираме: „Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите предвидени в тази Конституция.“
Поразително е прозрението на бащите-създатели на демократичната ни Конституция, които преди три десетилетия са провидели възможното обсебване на Държавата от Системата и последващия управленски разгул и упадък на държавността. Затова, още в основните начала на върховния ни закон, чрез горната конституционна разпоредба императивно са предоставили на народа – на Върховния суверен на Република България, правото непосредствено да започне да осъществява цялата държавна власт, когато органите, предвидени в Конституцията, не могат или не желаят да осъществяват държавната власт според разпоредбите на КБР и волята на народа. Световната история ни е предоставила достатъчно прецеденти: Англия в 1642 г., северноамериканските колонии (САЩ) в 1776 г., Франция в 1789 г. и много други.
За осъществяване на тази възможност е необходимо гражданските сдружения и неправителствените организации, които не са на грантова ясла; заедно с професионалните и браншовите организации и стопанските субекти, които се гърчат под ботуша на монополизма; и които представляват над 95% от нацията; да съберат общата воля, да постигнатединениев името на спасяване на Държавността и да се учредят в (checks and balances).
Считаме, че Президентът, който е олицетворение на единството на нацията и държавността, може и трябва да подкрепи учредяването на Граждански парламент на Република България, в името на легитимната смяна на Системата.
