Днес има няколко супер лесни и бързи начина да наостриш медийното внимание и да подкукуросаш средния зрител. Първият е да снимаш цигани. Каквото и да каже в ефир един "типичен циганин", то звучи като виц, като мъдрост или просто е смешно.
Вторият начин да блеснеш журналистически е да снимаш хора с различна сексуална ориентация. И колкото повече пикантерия има около тях - драма по смяна на пол, обществено порицание, отхвърлящо семейство и т.н. - толкова по-добре.
Третият начин е да показваш маргинали.
Тук влизат затворници, болни от СПИН, самоотлъчили се от обществото хора, бежанци, аутсайдери. Ако не разполагаш с маргинал, може да снимаш и някой, дето се опитва да пребори някаква система - у нас такива хора бол.
Биеш точно в десетката, когато вземеш, та намериш и разнищиш телевизионно някаква сбирщина от трите - например трансджендър циганин затворник!
Разказваш му историята, както ти е удобно за патоса. Снимаш го в два плана, докато дава интервю, а ти задаваш директни въпроси тип "ачик-ачик" (публиката много обича да чуе как някой пита пикантерийките, дето са й в ума - така се чувства малко и тя журналист). И от време на време, около рекламите например, обобщаваш какво трябва да мисли зрителя, като му го казваш назидателно и леко сърдито, защото само така хваща декиш.
Ако си извървял тези стъпки, честито - ти си новият Карбовски!
На първи юни предаването "Втори план" с автор и водещ Мартин Карбовски почерпи народа с една брилянтна история от ето този описан "въздействащ" тип. Този път в сърцето на драмата беше един баща, който от пет години се бори да си върне сина, отнет от холандските служби за защита на детето. Идеален сюжет, в който има всичко необходимо да дръпне тънката струна на българското синовно чувство!
От историята разбираме, че баща и син са разделени първо от майката, която незнайно как, но явно с измама, е изнесла детето зад граница. После, след дълга съдебна битка, основният герой в сюжета - бащата - получава родителските права.
Синът обаче продължава да живее с майка си, която се заселила в Холандия с приятелка, наречена Дора. В един момент майката се прибира в България, за да празнува Нова година с приятели. И не щеш ли, тук тя умира в катастрофа в първите дни на новата година.
Детето през това време е при приятелката Дора, която фактически става нещо като негова приемна майка.
В предаването детето е наричано просто А (от Атила, както вече цяла България знае).
Дора обаче се оказва използвачка, която скоро бива отстранена от детето, благодарение на сигналите, дадени на службите от бащата.
Оттук нататък следват неговите мъки - той не е допускан до детето си под най-различни административни предлози. Ту то не искало, ту нямало свободен ден и час за специалното място, на което се случвали тези срещи, ту нещо друго.
Историята набира емоция още повече, защото бащата твърди, че има всички разрешения и документи, но холандският съд така и не признава отсъденото от българския, защото над него тегне нещо, наречено "ювенална юстиция"*.
Тя стои като похлупак над всичко и всеки в холандската администрация и благодарение на нея децата на по-"смотани" страни (цитирам Карбовски в предаването) като България, Полша, Чехия, Русия и т.н. се пласират като качествен генетичен материал в приемни холандски семейства.
Тук идва най-важната информация - това не са просто мили, добри, християнски хетеросексуални семейства, ами гей двойки!
Защото браковете между хомосексуални хора в Холандия са разрешени, та сега по източноевропейските канали им се подсигуряват деца за гледане, че да се почувстват и те истински семейства. Всичко това ставало благодарение на и заради безбройните неправителствени организации, които имали пари и се грижели на "различните" да им е добре.
Някъде по време на изложението на историята се прокрадва и още един мотив - момченцето, което днес е на 13, има доста пари и имоти като наследник на майка си, а и заради немалката й застраховка живот, която му се полага. Така че става ясно, че говорим за едно интелигентно източноевропейче, което на всичкото отгоре е богато.
Тук идва моментът на най-силния взрив! Нашето дете, българчето, синът на клетия баща, драпащ по пътеките на холандската правна система, е дадено за приемна грижа на… внимание!… черна гей двойка! А?! Не просто двойка, не дори просто гей двойка, ами гей двойка на чернокожи! Е сега вече българският патриот се хваща за ножа! Или поне за клавиатурата! Не стига, че са отнели детето от биологичния баща, ами го дават на женени обратни тъмнокожи! Непоносима работа!
Основният герой на историята - бащата - не е циганин, не е затворник, не е маргинал в онзи негативен смисъл.
Той е просто самотен татко. Представен е като полицай и на няколко пъти в предаването тази негова професия служи за референция към разни качества като комбинативност, абстрахиране от конспиративни теории, твърдост, упоритост, справедливост. Баща срещу системата, срещу държавата Холандия и срещу "ювеналната юстиция".
Без капка ирония питам как да не се разплачеш? Още повече, когато накрая водещият Карбовски, уважил стандартите на телевизията да не споменава истинското и придобитото в Холандия име на момчето, както и да не показва негова снимка, от ефир дава указания къде и как хората ще могат да се сдобият с тази информация. Причината да прави това, разбира се, е благопристойна - да помогнем, да разберем как утре това може да е нашето дете, както и евентуално един ден порасналото вече момченце да може да стигне до предаването, а оттам - до баща си. Мъка. И светъл лъч в нея.
Това накратко е историята на Николай Карбанов и неговото отнето момче, представена от Мартин Карбовски в авторското му предаване "Втори план", излъчвано по bTV. Сега обаче ще ви върна на първия план, като припомня основните правила в журналистическата професия, които следва да се спазват от хората, считащи себе си за професионалисти, както и от медиите, които им дават трибуна.
Няма да влизам в дисекция на самата история, защото това би било обект на отделна, много задълбочена работа, за което си давам сметка. Ще обърна внимание на друго много важно нещо - как би трявало да се представи обективно една история и когато това не е направено, как тя от само себе си се превръща в пропаганда.
Ако Карбовски беше журналист, щеше да знае, че случаят на Николай Карбанов се върти по различни медии от поне четири години. Лично аз си спомням телевизионни гостувания на бащата при Люба Кулезич и в BIT телевизия. Един преглед онлайн показва и още медийно отразяване на този сюжет през всякакви призми и с изключително много неточности, жълт привкус и грешна информация.
Нито едно от тези неверни или объркващи твърдения обаче не беше представено, засегнато или опровергано в гостуването на същия събеседник във "Втори план". Все едно историята се появява за първи път тук, сензационно, при това с доста добре подбрана информация, както и такава, която услужливо не се споменава.
Ако Карбовски беше журналист, щеше най-малкото да потърси поне една от ответните страни в този сюжет. Например някоя българска държавна служба, неправителствена организация или близки на починалата майка. За това да се обърне официално към холандска организация направо не смея да си помисля - твърде много време би отнело, пък и бомбата няма да гръмне така силно, защото тътенът ще се размие.
Ако Карбовски беше журналист, нямаше да спести някои интересни подробности от случая на полицая Николай Карбанов.
Като например това, че самият той твърди, че майката на сина му (с която нямат брак) била поръчала убийството му. Тази поръчка е тема на няколко публикации в разни не особено достоверни сайтове, като някъде се твърди дори, че за да си подсигури успешен резултат, жената била платила на две отделни банди. В предаването дума не става и за това, че Карбанов бил предупреден за поръчката от колеги, които даже го скрили за 29 дни в тайна квартира, докато премине опасността.
Не се уточнява още и че когато майката (казва се Веселина, в някои публикации е представена като Соня) пристига на българска земя, за да празнува Нова година, е арестувана на летището именно, заради подозрения в поръчка на убийство. След три дена обаче е пусната под гаранция и по време на пътуване до морето, загива при катастрофа. Според полицията, нямало данни катастрофата да е нагласена. Обаче и аз като вас си го помислих. Карбовски, противно на практиката си да задава въпросите, дето се въртят в главите на средния гражданин пред телевизора, очевидно не си го помисля.
Ако Карбовски беше журналист, нямаше да премълчи още факта, че майката е обвинила бащата в домашно насилие над нея и детето. Дали това е истина или не, е друг въпрос - в случая е важно, че едно такова обстоятелство неминуемо привлича вниманието на службите, които се грижат за живота, сигурността, здравето и бъдещето на детето. В този смисъл, ако те имат данни за домашно насилие, обяснимо е да водят дълга процедура по установяване на истината. За да имаме пълната картина като зрители, трябваше да знаем и това.
Ако Карбовски беше журналист, щеше да изясни докрай казуса със застраховката на майката, която детето трябва да получи след смъртта й.
Елементарната обща правна култура предполага да знаем, че парите на едно дете не могат да бъдат ползвани от никого другиго, освен от него, когато обаче навърши пълнолетие. И че когато се налага парите на едно дете да бъдат теглени и харчени от негови близки, то това се решава от съда само в полза на родители или законни осиновители, при условие че сумата отива само и единствено за благото на детето - здраве, подслон, училище.
Карбовски обаче предпочете темата да спре дотам, докъдето е удобно - приятелката на майката Дора (Кондакова) била откраднала парите, бащата полицай я е разкрил и обадил на властите в Холандия, вследствие на което те й снели доверието си, ама го дали на приемните родители.
Ако Карбовски беше журналист, нямаше така настоятелно да бута разговора към това силно да се акцентира на информацията, че приемните родители били чернокожа гей двойка.
Какво значение би имало това, ако правният казус така и така е достатъчно оборим, ако един изряден баща си иска детето обратно и ако има всички решения и права за такова действие?! И още повече - в предаването не е представен нито един документ, нито едно доказателство, че това действително е така. Разчитаме на думите на бащата.
Самият водещ директно го пита дали черният цвят на кожата на тези осиновители и сексуалната им ориентация го притесняват. И въпреки че Карбанов коректно избягва отговор и дори смислено казва, че принципно няма проблем с раса или сексуалност, най-накрая Карбовски си измъква посланието. Благодарение на монтажа, и благодарение на директното внушение.
Накрая и на думите на бащата, разбира се, някъде на десетата минута. Нищо не може да се сравни с ужаса, който настъпва в българското сърце, когато му кажат, че едно наше юначе е дадено за забавление на "педали", които на всичкото отгоре са и "негри"!
Този рефрен остава да кънти в патриотичната българска душа и каквото и друго да му противопоставиш - справедливост, търсене на истината, достоверност - тя няма да го забрави. Туп, и рейтингът скача до небето, а ти си топжурналист и национален герой!
Ако Карбовски беше журналист, нямаше и да хвърля на публиката класическата руска хибридна партенка "ювенална юстиция".
Достатъчно е само да напишете това словосъчетание в интернет, и ще ви излязат стотици руски сайтове, които изместват значението на този термин, за да го демонизират. Системата е като тази с "джендъра", който у нас придоби конкретен образ на нещо с размит пол, рога и копита, което обаче има силен сексуален нагон и предпочита дечица.
Ето ви сега тука една ювенална юстиция, пуснала пипала над всичко и всеки в Европа, оправяйте се! Картинката е като във филм на ужасите - гигантска и космата ювенална юстиция броди из големите и не-смотани държави, и подбира здрави и интелигентни бели източноевропейчета от смотаните, които да даде на отглеждане на гейове и джендъри! Злото в конкретни, експресивни образи.
Ако Карбовски беше журналист, нямаше да разчита на евтини телевизионни метафори, взети от YouTube, а на документи и изявления.
Знаете ли кои са най-силните, класически учебникарски визуални метафори, които директно ви бъркат в мозъка и душите?
Ще ви ги кажа като телевизионер. Детска люлчица, която се люлее, а на нея няма дете. Краченца с обувчици, които висят от пейка и се поклащат. Плюшено мече с едно откъснато ухо, въргалящо се в прахта. Самотно детско колело, легнало на тревата, с въртяща се гума.
Във "Втори план" ги имаме в малко по-различен вариант - детски крака скачат на батут, а на преден план дете се люлее на автомобилна гума. Постепенно от картинката с ефект изчезват децата - остават само празният батут и зловещо поклащащата се гума… Тръпки да те побият! Умът се пита "къде са децата?"! Карбовски непряко отговаря "ювеналната юстиция ви ги взе в Холандия".
Някога четях текстовете на Мартин Карбовски истерично и лакомо. Харесвах и все още харесвам стила му, дързостта му. Но в работата на журналиста това не е достатъчно.
Трябва и елементарна журналистическа хигиена - да търсиш всички страни в един конфликт и да им дадеш думата, да се стремиш да бъдеш обективен в представянето на един казус, да не правиш заключения, които да набутваш в устата на героите си, да не плашиш, да не всяваш паника, да не обслужваш интереси. И най-важното - да гледаш на зрителите си не като на маса, на която можеш да й хвърлиш каквото си пожелаеш, а като на коректив, като на мислеща общност.
Само тогава сам ще си вдигаш летвата и няма да пропадаш в сензации.
Далеч съм от мисълта, че Карбовски обслужва някакви проруски интереси и мята послания, които са му спуснати отнякъде - убедена съм, че има по-високо мнение за самия себе си, за да се остави на пропагандата да го употреби.
Но вкусът към хвърлянето на бомби, към използването на обществените нагласи, особено когато те са в твърде опасна посока като расизъм и хомо- и ксенофобия, към лековато пробутване на класически евразийски хибридни лозунги, яхнали и без това българската гражданска носталгия по безотговорното време на социализма и Русия, не е журналистика.
Ако не ставаше дума за Карбовски, щях да го нарека обикновена пропаганда. Заради уважението ми към това, което той някога беше като личност, автор и журналист, ще си спестя това изявление. Най-малкото, защото и от онзи някогашен Карбовски някога съм се учила.
*"Ювенална юстиция" - некоректно взет от руския език термин, превод от английското "Juvenal Justice". На български правилният термин е "детско/ младежко правосъдие". Това е специално правосъдие, което от една страна третира по щадящ начин децата жертви на престъпления, а от друга - прилага особени (и понякога по-тежки) процесуални норми към децата и младежите, извършили престъпление.
