Европа има нужда от нас, ние ще я оправим. Това може да се обобщи от слоганите на различните кандидати за евродепутати. Да напомним, че тази година се борят 318 кандидати за 17-те места, или средно по 19 за едно място. Кандидатите са представители на 13 политически сили и 8 коалиции, плюс 6 независими. Първоначално 15 партии получиха регистрация от ЦИК, но две от тях така и не внесоха своя листа и се отказаха от участие в изборите в последния момент – „Движение България за гражданите“ и Българска нова демокрация.
Сред регистрираните има обединения на вече познати формати, новосформирани движения, индивидуални кандидатури, заставащи с личния си авторитет. На фона на този избор да се каже „няма да гласувам, защото няма за кого“, е несериозно, освен безотговорно и невежо. Сред различните идеологии, работещи модели и предизборни платформи всеки може да намери нещо за себе си, има от всичко. Смисленото говорене и добри идеи вървят неизбежно с клиширан популизъм, с пренавит патриотизъм, омръзнали себехваления, нелепи изхвърляния, преиграна социална чувствителност и крайни заявки.
Най-често срещани и най-„убедителни“ са прокламациите за голямото и стабилно европейско семейство. Предвид формата и характера на изборите, те очаквано бележат кампанията. Но дали мотивират избирателя? Заявката, че ще работим за силна Европа би могла да е убедителна само пред бъдещите колеги от Европарламента и евентуалните западни ментори. Но за родния избирател това е като заявката, че ще се работи за туристическа линия до Венера, на съответната цена. До Марс вече има инициация за екскурзии. Има и направени заявки от милиардери. Не знам защо българинът чака, не знае ли, че и той може?
Млад воевода (ВМРО) ни застрелва с мотото „Да си върнем Европа“. Как да си я върнем? Коя Европа, наша ли е била, териториално ли, ментално ли, кой ни я е взел? Нови ограничения ли са въвели? Малко ли Европа присъства в битието ни, и без да ходим до нея? Хиперкмаркетите, всички големи вериги, основни комунални услуги – вода, мобилни телефони, електроенергия – всичко това е собственост на европейски компании. Дори водещи финансови институции, застрахователни също – са чужда собственост, приоритетно европейска. Твърде много Европа в основни сфери на живота ни, и все по-малко България. Да си върнем Европа?! Ами добре. Само дето Европа с нищо не ме ограничава да съм част нея, да потребявам благата и възможностите й, да се чувстват европейка и тук. Ограничава ме единствено българският ми, неевропейски доход.
Според Мария Габриел пък „София и България могат да допринесат Европа да е по-силна“. Чудесно. А кой ще допринесе София и България да бъдат по-силни? Сигурна съм, че има хора, които всяка сутрин се будят тръпнещи с въпроса - какво той лично и като част от общност може да направи днес за една по-силна Европа. Някъде между тичането за работата за 750 лв., взимането на детето от баба му на другия край на града, защото в детската градина няма места, даването на дежурства за повече пари, защото тези не стигат за издръжка на семейство, чакането на спирка след 19 ч. по 40 минути, защото по незнайна причина транспортът минава на друг режим, седи и философски се пита - какво ли да направя за Европа? Оправихме си наш‘та копанка, сега да оправим и европейската. Само да не ни изгонят с пръте и каменье, ако тръгнем да ги оправяме както нас си.
Представителят на бившия Реформаторски блок, участвал в управлението на 43-то НС, в коалиция с ГЕРБ – Радан Кънев, сега от ДБ, се заявява „За младите и бъдещето на Европа”. Българинът с разпадащ се свят, част от най-бедния и най-бързо топящ се народ в европейското семейство сал за бъдещето на Европа мисли. А когато изгонят младите с ниски заплати, липса на работа и перспектива, и те инвестират младостта, квалификацията и качествата си на Запад, със сигурност ще допринесат за бъдещето на Европа.
Какво мисли за заветното европейско бъдеще, така и няма да узнаем от един колоритен кандидат. В сряда, лидерът на партия „Българско национално обединение” Георги Георгиев - Готи, която издигна Евгения Банева за кандидат, заяви, че оттегля подкрепата си. Движението се прочу с издигането на Митьо Пищова и Радо Шишарката за президент и вицепрезидент. Готи обяснява в разпратено писмо, че я мислел за „неоправдана и набедена“, но целта на нейната кандидатура била само да излезе от ареста, за да си подписва документи и оперира с банкови сметки. Нито веднъж по време на цялата кампания не я видях, казва. И ние май не я видяхме. И няма да узнаем нищо за плановете на Баневи за бъдещата силна Европа.
Но пък от партия Волт разбираме, че „ще работят заедно в посока на информираност на гражданите, да обясняват какво прави Европа за България“. Това хубаво, но толкова ли е невидимо и неясно за обществото какво прави тя за него, че трябва да му се обяснява? Безспорно, чу се смисъл от тези начеващи б(в)олтчета, но когато стигнах до „трябва ни силна икономика и подобряване стандарта на живо“, ме изгубиха. Това са клишета, балони, транспаранти, реклама на селска ферма, лафове на АББА.
И тук се появява Андрей Ковачев:„Благодарение на доверието, което има правителството и лично премиерът Бойко Борисов в Брюксел, България ще получи с 4 млрд. лв. по-висок европейски бюджет, за да има чиста вода в чешмите, по-добри пътища, топли училища, за да има повече Европа в живота на всеки от нас и в най-малкото населено място“. Когато в населените места имаше повече България, нямаше обезлюдени села (сега са вече близо 600), кипяха от живот, водата си беше чиста, реките също, а училищата – не само топли, но и ги имаше във всяко село. И бяха пълни. Де е тази България?
Въпросът не е – искаме или не повече Европа. Всеки нормален човек, член на Общността, би искал силна и стабилна Европа, и най-вече европейски стандарт на живот. Въпросът е в самите проевропейски послания. Доколко адекватно са отправени и какво отношение имат те към българския избирател - неговото битие и бъдеще. Призивите да работим за Европа, освен с нищо убедителни за средния българин, са и леко притеснителни. Не работим ли достатъчно да плащаме сметки на европейските компании у нас, скъпите храни във веригите, дето са и второ качество, по стандарта за бедняци. Не осигуряваме ли на Европа работна сила от най-ценния си актив – младите и образовани кадри, които, напускайки страната обезкървяват родния пазар. Не плащаме ли достатъчно голяма вноска за членството ни, а после евросредствата, които идват срещу нея, потъват в имоти за гости, във ферми без овце, но не и при хората. За тях остава тази награда - да работят за бъдещето на Европа. Не ме разбирайте погрешно – нека сме активна част от Европа, да споделяме взаимно ресурси и опит, нека е стабилна - сега това е нужно повече от всякога, нека намери баланса между развитите и изоставащите. Но… нека мислим какво може да допринесем и за България чрез Европа, чрез участие в общата европейска политика, с представителите, които ще излъчим. И да подкрепим онези, които са показали, че мислят в тази посока. Избор има.
