Знаете го вица дето двама луди си говорят.
- Защо пляскаш с ръце?
- Гоня крокодили.
- Но тук няма крокодили.
- Ами, как ще има, щом пляскам!
Така и аз не мога да разбера какви са тези вълнения, какви са тези протести против "Националната стратегия за детето 2019-2030", след като г-н Борисов миналата седмица ясно даде да се разбере, че такава стратегия няма ("Как ще има, щом пляскам!"). Въпреки това обаче проект има и по закон трябва да има, както имаше стратегия 2008-2018. Друг е въпросът що за стратегии са това.
Десет години не е стратегически хоризонт. Когато става дума за политики по отношение на децата, хоризонтът трябва да е минимум две поколения, за да може политиката спрямо първото да даде резултат и то да произведе второто според стратегическия ни замисъл. И ако приемем, че поколенията условно се сменят през 20 години, то една стратегия за детето е редно да бъде с хоризонт поне 50 години. Ще бъдем истински тарикати, ако знаем как да постъпим днес с малкия Иванчо, за да може внукът му да бъде такъв, какъвто го искаме, да радва дядо си, пък и обществото.
Хоризонтът обаче е най-малкият проблем на въпросната стратегия. Документът е написан на език, от който изтръпвам. Зад звучащи като прецизни термини кухи думи и облите мандарински фрази прозира чиновническият талант да не се казва нищо. От този текст може да произтече всичко, но може да не произтече и нищо. И съм по-склонен да предположа, че няма да произтече нищо - той е бил създаден от съвестни чиновници някъде между обедната почивка и края на присъствения ден с твърдата увереност, че това е просто формалност.
Най-сетне стратегията е ялова и заради това, че старателно обяснява какво трябва да се постигне, но и думичка не казва как то ще се случи. Виж, "да влезем в ЕС, за да се възползваме от предприсъединителните и структурните фондове" - това Е стратегия. Но "Развитие на целенасочени мерки за социална подкрепа на семействата с деца, съобразно нуждите на семействата и рисковете за детето" (взимам го напосоки) - това НЕ Е стратегия. Това са общи приказки.
Но и в общите приказки има моменти, които дразнят хората. На първо място това е генералният тон на документа. Той е изцяло в стила на мейнстрийма, на либералните и културно марксистки парадигми. Мултикултурализмът е водеща ценност, развлечението - неотменимо право. Децата трябва: а) сами да взимат решения за себе си, пренебрегвайки авторитета на родителите и б) да се чувстват отговорни единствено към държавата и гражданското общество, но не и към семейството. Спокойно, деца! Очевидно държавата и гражданското общество няма да са строги към вас и ще поощрят всичките ви лудории, стига те да ви направят тъпи консуматори, които гледат на кредитната карта като на един от физиологичните си органи.
Не на последно място Стратегията е непоправимо компрометирана от пълното отсъствие на финансова визия. Всъщност отсъствието е само в приходната част (бюджет, еврофондове, заинтересовани страни, дарители и др. - разбирай само бюджет), докато в разходната визията е кристално ясна - стратегията ще се осъществява чрез проекти, те ще се плащат от държавата, а ще ги изпълняват всевъзможните НПО, само от имената на които на човек може да му се догади. Тоест, държавата ще скубе гражданите, ще слага на търговците ядрени нано-касови апарати, така че и стотинка да не се изгуби, с важната мисия да плаща на НПО да преливат от пусто в празно.
Отговорността не бива да бъде отнемана от личността и прехвърляна на правителствени и неправителствени организации, защото личността (родителите, децата) става ленива, безотговорна и пасивна, човек става хладък - нито горещ, нито студен - и ще бъде изблюван (Апокалипсис 3:16).
Не бива мнозинството добри и отговорни граждани, съвестни хора и морални родители да бъдат подлагани на тормоз заради малцинството нередовни. Това важи за всичко - заради десетина ислямисти преди 18 години и до ден днешен целокупното човечество унизително си събува обувките на летищата, а "Световният заговор" изглежда се кефи.
Такава стратегия не бива да отстоява финансовия интерес на неправителствения сектор, а авторитета на родителите и авторитета на учителите. И да направи така, че родителите, възпитавайки децата, да бранят авторитета на учителите, и учителите, обучавайки децата, да бранят авторитета на родителите.
Голямото предизвикателство пред всяко законодателство е да обобщи трудно обобщими неща. В Стратегията за детето сякаш има само един вид дете - в най-добрия случай бедно и болно, в масовия - жертва на физически и сексуални издевателства. Затова час по-скоро трябва да се включат НПО. Истината обаче е, че децата са толкова различни помежду си, колкото различни са и възрастните. Има семейства, които осигуряват на децата си образователен и възпитателен стандарт, какъвто държавата не е и сънувала. Има и семейства, които създават и отглеждат деца в условията на полусъзнателен алкохолизъм. Кои деца визира стратегията? Защото ако мерят всички с един аршин, винаги ще има несправедливо ощетени.
При отсъствие на обща визия се получава така, че през социалните институти ще плащаме на дадени индивиди да имат деца, после ще им ги отнемаме, защото от индивидите чеп за зеле не става, и пак плащаме за тяхното настаняване в институции. Когато институциите изплюят новото поколение на улицата, за много деца единственият източник на доходи е да раждат деца и цикълът се повтаря. Решете това уравнение, пък тогава имайте очи да наричате документа си "стратегия".
Тук важи същото като и за Истанбулската конвенция - едно читаво национално законодателство няма нужда от допълнителни директиви, конвенции и стратегии. Ако държавните институции не могат да приложат законодателството и да се справят с проблемите, ами са принудени да викат НПО и да им плащат - тогава институциите се нуждаят от сериозно реформиране, започващо с уволнения на непригодни чиновници. Иначе помним една друга "стратегия" и тя с хоризонт 10 години - декадата на ромското включване. Така се включиха, че още не можем да ги изключим. Иначе НПО-тата напълниха тумбаците и още мъркат доволно.
Вредна ли е стратегията за детето? Сама по себе си не, но позволява да се вършат вредни неща в нейните рамки, които на практика са неограничени. Но ако някой иска да върши вредни неща, ще ги върши и без стратегия. Стратегията е ненужна. Ако искат наистина да има стратегия за децата, трябва да приемат един нов и коренно различен документ, който да започва преди всичко с визия за духовно-нравственото възпитание. Но пък ние самите не сме наясно с ценностите си - къде ще вървим да ги преподаваме на децата! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
