Волен Сидеров може и да кротува в тази кампания, но на фронта на русофилския национализъм има нова прошарена глава, която блести с публични действия - Костадин Костадинов - историк, политик и партиен лидер.
Ако досега Сидеров беше човекът, който нахълтваше по различни места, за да иска сметка от този и онзи за накърняване на националните интереси и историята на България, сега го отменя именно Костадинов. Той и представители на неговата партия "Възраждане" се появиха с плакати "МОН, за кого работите" и "Съд, оставка, затвор" на церемонията по избор на учител на годината.
Какво искат "Възраждане" от МОН и учителите? В най-общи линии - обяснение от министерството защо предметът "История" в училище се преподава по определен начин и защо МОН свиква семинари, за да "налага" този начин на преподаване сред учителите.
Иначе казано - за Костадин Костадинов има турско робство, три синджира роби, еничари, отнемащи децата от майките им и ослепения Балканджи Йово. И той настоява същите тези неща да са акцент, когато се преподава на ученици за този период от историята на България.
На Константинов темата му е стара слабост (даже е писал и алтернативен учебник по Родинознание в този дух) и с началото на предизборната кампания за вкарване на евродепутати реши да се насочи към Османската империя и българите под нейно владичество.
Преди седмица Костадинов излезе с отворено писмо, в което разисква как МОН организира специални семинари през годината за обучение на учители по новите методи за преподаване на историята. Самото писмо е тълкуване на учебното съдържание по "История" в стил "Дяволът чете евангелието".
Темата за "турското робство" и "османското съжителство" винаги е източник на много емоции, и от "Възраждане" добре знаят това. Най-малкото трябва да си спомним за министър Тодор Танев, чиято глава "хвръкна" именно благодарение на заиграванията с тези два термина.
Затова и Костадинов и партията му продължават успешно да се възползват от темата, трупайки малко предизборна популярност по нея.
Избори идват, и моментът за "Възраждане" е подходящ да натрупат популярност и електорално доверие при създалата се политическа ситуация в блока на националистическите и патриотични формации (покрай всички драми с Обединените патриоти). А посланията, че някой лъже децата ни за турското робство се "продават" на публиката далеч по-лесно от всякакво говорене за Европа, европейски институции или европейски ценнности.
На хората в партията вероятно им е пределно ясно, че 5,8% на изборите за ЕП са твърде далечна цел и представителството им на европейско ниво е мираж. Да си подложат за едни следващи избори обаче не е. А какво по-добро за целта, от стария спор за "робството".
Ако това беше просто позиция на Костадин Костадинов, можеше да се подмине, нищо че говорим за човек с претенции и стаж на историк. Когато обаче това се превръща в предизборна политика на партия и се правят показни акции, вече говорим за пропаганда.
Фактът е прост - "Турско робство" има. Това обаче е чисто художествен термин, който е използван от възрожденските автори за постигане на емоционален ефект върху населението по време на освободителната война.
Дали властта на Османската империя по българските земи е била чужда и насилствена - да! И никой не се опитва да убеждава никого в обратното.
Както има "Турско робство" обаче, така има и т.нар. "съжителство". То пък е съвсем друг термин, който цели да опише чисто битовото съжителство между българското християнско население и мюсюлманското население. Защото, каквото и да си говорим, едва ли някой вярва, че всичко е било кланета, тормоз и издевателства. Да, тях ги е имало в историята, но също така е имало и търговия и дори нормални съседски отношения в най-общия смисъл на думата "комшия".
А това, за което очевидно си мислят от "Възраждане", че се отнасят и двата горни термина, историците от много години насам са приели за фактически коректно да се нарича "Османско владичество" или "Османско господство"...
Не е проблем това, че учебниците по история искат да покажат различните страни на османската власт по нашите земи. Проблем е, когато от някоя партия използват темата за историята именно по начина, който така ожесточено критикуват - като пропаганда, която чертае разделителни линии в самото ни общество.
Казано е, че народ, който не помни историята си, е обречен да я повтори. За да не се забравя обаче, тя първо трябва да бъде изчистена от партийни и политически прочити. Просто трябва да подходим към нея най-сетне като към наука, а не като към сборник с митове и легенди.
Какво да кажем обаче за партия, чиято политика се е фокусирала почти изцяло върху учебника по история, и то по-специално само върху една глава от него?
Че в МОН има проблеми, има, а учебната програма е вечен повод за критики. Тенденциозното им раздуване и преиначаване обаче не помага на никого. А тук се случва точно това.
