Когато се разбра, че пречат службите за сигурност, започнаха да ги реформират, разбирай рушат. Стори им се опасна армията. Все пак в историята ни тя често е действала адекватно. За да са сигурни крадците, армия почти не остана.
Накрая се намериха кандидати за нови активни борци.
Пускали рапорти за напускане, изразили несъгласие с измислената „деполитизация”, всъщност удобно начало за по-дълбока политизация. От много активни борци за „демокрация“ едните „демократични сили“ се оказаха тесни за множеството претенции. Демократите започнаха да се делят и размножават. Като чехълчета. Последваха ги и други формации.
Покрай прехода българският елит се изчерпи, обвърза се в зависимости и подписа мафиотска омерта.
За това се налага днес за пореден път да се запитаме: кого ще докараме на власт? И да започнем да търсим отговор!
Ако не отговорим значи не реагираме какво ще следва?
Сега европейски, утре за народни представители, за кметове и общински съветници… Нещата се повтарят.
Ако в края на 80- те години едни свалят Тодор Живков и личните му избраници от власт, други днес не им се разделя с властта.
Факт е. Никой не се отказва от грижите на НСО, някогашното УБО, но с по-големи мащаби, средства и по-уродливо угодничество.
Друг факт – в социалистическото минало никой не би чул офицер от УБО да разхожда дакел.
Днес новата служба на капиталистическата демокрация не само разхожда дакели, но и пази крадци.
Когато народът поиска демокрация, тя му беше измислена, произведена, опакована и предложена така, че да го вкарат в бедността и неравенството на капитализма, който ще заграби цялото богатство, построено от този народ при социализма. Той пък налапа тази демокрация без да е чел упътванията, съдържанието; без да е питал за вкуса, за възможните противопоказания и странични ефекти… Без да разбере, че това е прикритие за движението към неолиберален и периферен капитализъм.
Така сценариите, мислени дълго вътре, обогатени отвън, направиха капана да щракне.
Народът се оказа вътре необратимо вече 30 години.
Щатните свалячи на власт останаха отвън, пред клетката – умни, все по-богати и красиви.
За народа в клетката са осигурени зрелища, сцени – заплашително тръгваха танкове, основно във фантазиите на някои.
Нищо, зрелище си е, че Танкистът падна.
Дойдоха истински „демократи“, жадни в очакване за келепира при разграбването на собственост за много милиарди. Времето стана тяхно, оценките – техни, властта още по – тяхна. Ресурс, който навсякъде си заслужава битката.
Или театъра?
Нищо, че единици могат да претендират, с много условности, да са правили нещо реално за промяна на обществения модел. Което не пречи на новите активни борци да се размножат стремглаво. С такива удостоверения се сдобиха мнозина и от красиво съществувалите до 1989 г. Дори техни наследници.
Различните кохорти се обединиха в поход към властта, необходим ресурс, когато искаш да заграбиш построеното от народа при социализма и след това да разпределяш благата, да заделиш по – голямото парче за себе си и да останеш накрая безнаказан.
Че дори да претендираш да си обичан, подкрепян от онзи, когото си ограбвал и грабиш непрекъснато.
Когато се разбра, че пречат службите за сигурност, започнаха да ги реформират, разбирай рушат. Стори им се опасна армията. Все пак в историята ни тя често е действала адекватно. За да са сигурни крадците, армия почти не остана.
Накрая се намериха кандидати за нови активни борци.
Пускали рапорти за напускане, изразили несъгласие с измислената „деполитизация”, всъщност удобно начало за по-дълбока политизация. От много активни борци за „демокрация“ едните „демократични сили“ се оказаха тесни за множеството претенции. Демократите започнаха да се делят и размножават. Като чехълчета. Последваха ги и други формации.
Партиите станаха непоносимо много. Претендиращите за лидери още повече. Мнозина комунисти прозряха печелившия модел и бързо станаха социалисти. После по-бързо и по-лесно се издигнаха и до социалдемократи.
За общия успех всички си размениха безценни кадри. Вкупом елитите на лявото и дясното се възползваха от нарастващите възможности и щедрост на властта. По алчност и привички се харесаха до взаимност с онези от криминалното начало. После заедно разграбиха банковия капитал, чрез пирамиди довършиха масовия гражданин. После криминалният капитал и този от властта се препраха през приватизацията, докато заедно се скриха зад офшорни фирми и сметки. От тук и от там започнаха да се изливат и в привидно чисти дейности.
Борческо-престъпните групировки успешно отклониха вниманието, наложиха страх и ред. Народът бързо научи кого да обича и избира. Взаимно обгрижени, във властта заедно се оказаха разнородни елити. Всички вкупом крещяха, че са за демокрация, борба с престъпността, с корупцията, станали всъщност техни общи инструменти.
Включително гарантиращи им възпроизводството във властта. Онази, която многократно изнасилват, когато се доберат до нея.
А когато излязат от властта избират някой, върху когото да прехвърлят общата вина и загрижени да изчистят себе си.
Така, ако на едните беше виновен Живков, после за другите стана Желев. Последва сам свалилият се Ф. Димитров. За редицата винаги се намираха виновни. А обявените виновни оневиняваха действителните такива. Така някои се оказаха вечни. А останалите безнаказани им стана привичка непрекъснато да претендират да бъдат във властта.
Българският политически елит стана несменяем.
А пропастта между него и редовите граждани се задълбочи опасно въпреки щедро организираните зрелища, за които се пускат различни сценарии – хвърляне за обществено разтерзаване на изгорели бушони, докато съдебната и изпълнителна власт се опитват да симулират активност, като се но въздържат да не стигат до финал.
Ако нещо се обърка, ако тези сценарий не сработят, то започват реформи, тиражират се обещания.
Особена гротеска е неслучилата се интеграция на ромите. Най-вече на фона на използването им за печелене на избори, в което са виновни всички. Накрая изгорелият бушон се оказа областен началник на МВР в Габрово. Със същия успех, ако не бяха се спукали гнойниците на властта, можеше да се размине с наказания на кварталния полицай.
За сложни сценарии, макар да има опит, българският елит сега няма време. Не както когато Иван Костов се освободи от публично омръзналите крадци от собствения си министерски съвет и политическо обкръжение в средата на управлението, за да има сили да продължи. Всъщност той не сложи точка на престъпния модел. Дори не сметна за нужно да се обяснява. Просто наложи нов модел на зависимости, на централизиране на властта, докато тя беше окончателно ваксинирана от вина.
Успешно моделът работи до днес. Възприеман от вътре, подкрепян отвън. Гарантиращ интересите на онези от властта, но не на българите и страната ни.
Така логично стигаме до поредната опасност моделът да се възпроизведе за пореден път. Както обещават огърлицата от претенденти за бъдещи политици, представляващи България и нейните граждани. Някои изобразени като сбъднати мечти, други загатнати като успешни, вероятно като известните ни вече юпита.
Е, има известна промяна в сценария.
Ако до сега през Народното събрание минаваха основно адвокати и представяните за супер икономисти, които после най-старателно вадеха зъбите на съдебната власт, дотрепваха оцелялото от социалистическата икономика, постепенно зачестиха гражданските квоти, които свенливо прикриват личната отговорност на партийните ръководства, обвързани с престъпно-олигархични кръгове.
За това и поредното правителство на ГЕРБ не се оказа нищо необичайно от поредицата правителства, всяко с претенции да е спасител на България, радетел за демокрация, борец с престъпността и корупцията.
От нине и до века, както се казва!
Та за това и предупреждение за поредните избори.
Докато ни занимават със странични въпроси, тайничко всички се надяват да избягат от своята вина и размият престъпната неспособност, станала най-разпознаваем етикет за българските политически елити.
Сега в ход освен стари сценарий се роят и уж нови лица.
Единични случаи, извадени от контекста на повсеместната криминализация на обществените отношения се изваждат като уникални доказателства за воля за справяне с престъпността и корупцията.
На смяна на адвокатите – артисти изплуват с биографии чудеса, преобладават журналистите, дори някои партии показаха, че вече практикуват семейни квоти. Други, неуспяващи да се наложат и да обединят собствените си партии, са крепени на гребена на вълната, за да бъдат поредните бушони. И всички обещават да сплотяват, да управляват успешно, без да си дават сметка, че разпадащата ни се и топяща нация е резултат от тяхното присъствие в политиката и властта. И че те, същите, е повече от цинично да гарантират национални държавност и суверенитет.
Всъщност онези, които днес най-силно крещят срещу стила на ГЕРБ и Бойко Борисов нищо не предлагат, не поемат отговорност за случването на този модел в български условия, за което са допринесли.
Други, особено виновни, смятат, че времето е замело окончателно спомена за техните престъпления, застават в поза на мислители, като не пропускат да се самопредлагат в общественото пространство, подпомагани от някои медийки, които опитват да класират своите любимци.
Докато тези някои хора не разбират, че дори да пишат верни неща, техните подвизи не се забравят.
А в политическите партии се дебнат да си откраднат партизаните, доказаните хамелеони, готови на всичката гадост и споделени взаимни зависимости.
Народът разбира това. Все повече се усилва отливът на членове дори в партиите на властта. Намалява числото на гласуващите. Защото масово вече е ясно, че за пореден път най-наглите партизани и хамелеони ще са поредните фаворити на самоназначилия се елит.
Който като ги коптира, ще търси с тях възможност за пореден път да се възпроизведе във властта. Заедно припознавайки се като съучастници.
А за да не ги класифицират като такива, властта през всичките години си измисли и прие закони, които не работят, осигури бързотечни давностни срокове, гарантиран имунитет.
Някои доказателства се разхождат в Народното събрание, други точат зъби за властта, трети се срещат и договарят нагло и тайно. Защото всички искат да останат безнаказани съучастници в най-мащабната и организирана престъпна дейност, насочена срещу собствения народ и държава.
За това са готови на всичко, защото властта, дори самото участие в играта за нея, им гарантират имунитет. Това е политическата омерта, която ги гарантира, защото се страхуват, че идва времето, когато в България народът може да се събуди и реши да промени правилата.
Тихомир Стойчев, Клуб 24 Май
