Борбата с корупцията не беше на себе си от щастие.
Години наред стоически бе търпяла какви ли не подигравки. То не бяха приятелски кръгове, братовчеди и братовчедки, батковци и братковци, агнешки главички и суджуци. Чак до Барселона се бе прочула. Съвсем стана за кашмер на злобарите, които за по-модерно вече се наричат хейтъри.
Но ето, че сега, тъкмо да я емнат за пореден път заради една скромна кръстница с добро сърце, великодушно приютила стреснато от Пернишкото земетресение семейство и даже наем не му поискала, Борбата с корупцията умело финтира злобарите и гордо се похвали с невероятен пробив срещу софийската мафия.
Гръмки аплодисменти се чуха чак от Брюксел. Мистър Олаф не можеше да повярва на ушите си, а когато се убеди, че си е самата истина, настоя събитието да бъде отбелязано по подобаващ начин при раздаването на годишните европейски награди за благочестиво отношение към бюджетните разходи и така Борбата с корупцията ще може да сподели на всеослушание, как е постигнала този несъмнен успех.
Едно, единствено нещо смущаваше Борбата с корупцията и я караше да се чувства като начинаещ актьор, обхванат от сценична треска. За беля на ротационен принцип, домакинството на събитието се падаше на славното балканско село Грънци, което, както е добре известно, си бе извоювало равноправен европейски статут още преди софиянци да си предложат на щателен мониторинг онази част от суверенитета, разположена южно от кръста.
В интерес на истината, в село Грънци не бяха много въодушевени, че на тях им се пада да домакинстват на цялата тази дандания. Смятаха да я претупат и да се заемат сериозно с подготовката за посрещането на Новата година. Как обаче да откажат? Невъзпитано се получава. Европейски ангажименти, все пак. Ще трябва червен килим да застилат, това добре, но като нямат достатъчно голяма зала за всички желаещи да гледат на живо В чудо се видяха невинните данъкоплатци. Голяма излагация!
Тогава някой се сети за цирка, който бе опънал шапитото си на поляната между Долната и Горната махала. Удариха една-две метли, натаманиха прожекторите, излъскаха инструментите на духовата музика, като обърнаха специално внимание на тромпетите и чинелите, чиито партитури са особено важни при тържествени обстоятелства. Провериха дали са добре обтегнати въжетата, така че да издържи куполът на планинския вятър. И зачакаха.
Не чакаха дълго. Първо се изви вой на сирени, после се появиха няколко пилотни автомобила с въртящи се в синьо буркани на покрива. След това от една камионетка наскачаха робокопи с маски на лицето и отцепиха района. Накрая с цялото си величие довтаса и Борбата с корупцията, заедно с многобройната си свита. Насочи се към входа на цирка, като специално обърна внимание на чуждестранните гости, че вървят по червен килим. Изглежда искаше да им подскаже, че се чувства като в Холивуд. Или пък просто с празно бърборене се мъчеше да прикрие сценичната си треска. Струпаните наоколо репортерки не можаха да доловят тези второстепенни детайли.
В началото никой не обърна внимание, че сред свитата, добре охранявани се придвижваха един чичо и една лелка на средна възраст. Нищо забележително нямаше нито в невзрачните им фигури, нито в походката, нито в облеклото. Само окованите им в белезници ръце и вързаните им със синджири крака подсказваха, че Борбата с корупцията никак не си поплюва и този път перфектно си е свършила работата.
Оркестърът засвири туш. Публиката замря в очакване. Невинните данъкоплатци от славното балканско село Грънци не смееха да гъкнат, колкото от любопитство, толкова и от вродено добро възпитание. Прожекторите в миг осветиха арената, където се оказаха само двамата оковани закононарушители и Борбата с корупцията.
– Доведете защитения свидетел! – нареди тя с микрофон в ръка.
От сумрака към лъча на прожекторите се придвижи як мъжага, облечен в тъмно на цвят яке.
– Внесете и основното веществено доказателство! – издаде поредната си заповед Борбата с корупцията.
Тромпетите и чинелите съпроводиха лъча на прожектора, докато той не заля със светлината си поставената на маса сред арената, една най-обикновена…плетена дамаджана.
Под купола на цирка се разнесоха овации.
– А мезето? – попитаха по-нетърпеливите.
– Мезе този път няма! – троснато отвърна Борбата с корупцията. – Сред веществените доказателства, такова нещо не се намери. Дамаджаната не ви ли е достатъчна?
– Достатъчна е, ама друго си е с мезе. Едно суджуче поне не открихте ли?
– Стига с тези суджуци! Тук става въпрос за сериозни закононарушители! – Борбата с корупцията по всичко личеше, че леко започва да губи присъствие на духа, щом тази дума я вадеше от равновесие.
– И с какво са нарушили закона? – плахо полюбопитстваха невинните данъкоплатци.
– Ей, тия двамата, с белезниците се возят гратис в трамвая.
– А третият?
– Третият е корумпиран контрольор. Следихме го месеци, сересета, микрофони, камери ,с агенти под прикритие го държахме под око, докато накрая го пипнахме на местопрестъплението с неопровержими доказателства.
– А защо е без белезници?
– Защото направи пълни самопризнания, съгласи се да помага на следствието и вече е защитен свидетел, както ви казах.
– Дамаджаната и тя ли се е возила като багаж без билет.
– Не, дамаджаната е част от престъпната схема. Всичко е надлежно документирано.
Борбата с корупцията почна малко по малко да се чувства в свои води като на пресконференция с удобни въпроси от любезни репортерки. Но тъкмо да си поеме дъх и от задните редове невинните данъкоплатци почнаха пак без време да питат.
– Дамаджаната беше ли белязана?
– Не успяхме да я бележим, а и адвокатът на този тарикат щеше да каже, че само носът му бил светнал.
– Може и да е светнал, ако е опънал някоя юнашка глътка. Но я по-добре да чуем онези с белезниците.
Ще не ще, Борбата с корупцията даде микрофона на чичкото гратисчия. Човекът, видимо притеснен от многобройната публика и светлините на прожекторите започна с неуверен глас да си разправя историята на престъплението:
– Беше Никулден. Братовчедът е Никола. Отдавна съм му приготвил една дамаджана. Пременихме се с булката и с дамаджаната на трамвая. Да, ама сме забравили, че картите изтекли. Идва, ей, онзи мъжага да ни проверява. Добре, викам, момче, подръж за малко да си бръкна в джоба. Подадох му я, дали е гаврътнал от нея, не видях, тъкмо да си я взема обратно, като ни се нахвърлиха някакви качулати, щракнаха на мен и жената белезниците и оттогава все оковани си ходим…
Едно продължително освиркване се разнесе откъм местата на невинните данъкоплатци. Борбата с корупцията в първия момент си помисли, че освиркват гратисчиите.
– Точно така, хем се возят гратис, хем дават рушвет на длъжностно лице. Две престъпления едновременно!
Но при следващия въпрос би трябвало да вдене накъде бият грънчани.
– Ти не трябваше ли да бориш корупцията по високите етажи?
– И още как! Гратисчиите живеят в Люлин на 18-ия. А защитеният свидетел в Младост, чак на 24-я. Агентите под прикритие специално докладваха това важно обстоятелство. Ниско ли ви се вижда?
Уви, Борбата с корупцията явно бавно вдяваше и още дълго щеше да разяснява подробности за невероятното си постижение, ако…
Ако на някой не беше му писнало, взел, та откачил въжетата на шапитото и бурният балкански зимен вятър не беше отнесъл като парашут брезента на цирка някъде по чукарите.
Пълен провал на мероприятието! На всичко отгоре в настъпилата суматоха основното веществено доказателство взе че изчезна. Горките репортерки! Ако не бяха се паникьосали и изнесли заедно с всички надолу по Софийско, щяха да опишат с достатъчна степен на достоверност, как в култовата кръчма на славното балканско село Грънци невинните данъкоплатци си умират от смях, докато кротко си пълнят чашите от добрата стара плетена дамаджана. По-наблюдателните биха забелязали, че там някъде се мяркат и тримата участници в корупционната схема. Логично. Що за корупция, като няма веществени доказателства…
Още негови „фантасмагории от Прехода“ са събрани в книгата „Къде го село Грънци?“ с илюстрации от Кирил Божкилов и предговор от Енчо Господинов, която може да се поръча тук.
