Никой не очакваше чудеса от храброст, когато СЕМ посочи Константин Каменаров за генерален директор на БНТ през август 2017. Старо и познато лице на "По света и у нас", с известен ръководен опит и скромно-амбициозен план, но и без скандали зад гърба си - Каменаров се върна на "Сан Стефано" 29 като у дома си.
На фона на останалите несъстоятелни и/или тежко амортизирани алтернативни кандидатури (Емил Кошлуков, Иван Гарелов, Валерий Тодоров и др.) липсата на новина беше добра новина. Във всеки случай, за отлагане на избора не можеше да става и дума, защото последният мандат на Вяра Анкова беше изтекъл преди повече от година.
Това, което се случи впоследствие, беше толкова скоростно, поразително и неразбираемо, че все още е трудно за обработка от здравия разум.
Кой ще се закълне, че предстоящите конкурси за генерални директори на БНТ и БНР (мандатът на Александър Велев вече изтече) няма да допуснат нови неприятни изненади на принципа "повече не можем да отлагаме" и "да гласуваме за най-малкото зло"?
По-малко от 3 месеца след избора на Каменаров дойде първоинстанционната присъда "Виновен" за шофиране в нетрезво състояние.
Как е допуснато да се укрие фактът за воденото дело за умишлено престъпление - този важен въпрос спря да бъде интересен, веднага щом публичното внимание се отмести към епизодите от нелицеприятната съдебна епопея. Краят настъпи символично в ефира на БНТ, когато (не)волно "По света и у нас" потвърди съмненията за шиканиране на процеса от страна на собствения си генерален директор.
Мандатът на Каменаров приключи предсрочно и без право на подновяване, без почести и с никому ненужна агония.
Самият той не се възползва от възможността да излезе с достойнство от кризата - да изпревари удара, но и да защити 2-годишното си наследство.
Точно преди началото на предизборната кампания, когато изискванията и натискът върху БНТ от всички възможни страни се умножава по милион, обществената телевизия остана "без глава".
Едва ли някой ще потърси сметка за (не)изпълнените обещания от тригодишната концепция на Константин Каменаров, доколкото СГС облекчи Съвета за електронни медии от тази отговорност.
Факт е, че БНТ смени изцяло визуалната си идентичност за първи път от 10 години и се опита да излезе от черупката си; най-после се раздели с нелепи и вехти формати като "Шоуто на Канала"; повиши гледаемостта в следобедния делничен блок с помощта на "Стани богат" (по данни от БНТ и в. "Сега"); преформатира БНТ2, като спря разпиляването на един и същи ресурс от регионалните центрове за дублираща се дейност. Управлението на програмното съдържание също беше централизирано, така както Каменаров обещаваше - с какъв резултат, това е друг въпрос.
Спирането на "Евровизия" не беше сред ангажиментите, получили благословията на СЕМ през 2017, но едва ли някой страда горко за последствията.
За съжаление, почти всички останали очаквания не се сбъднаха: не се случи мечтата за изграждане на нов ТВ-комплекс за по-ефективна координация на всички екипи; не се появи амбициозната нова онлайн-платформа, която трябваше да конкурира Vbox7 (сайтът на БНТ е все така неудобен за ползване); не се изпълни изкуствено ограниченият ресурс за привличане на приходи от търговска реклама, а идеята за "алтернативни източници на финансиране" се оказа изместена по посока на още по-силна зависимост от държавните институции чрез бюджетите от еврофондове.
Гръбнакът на БНТ - новините и публицистиката - става все по-нестабилен и слаб, вместо да се подсили, за да носи цялата програма с професионализъм и авторитет.
Назначеният за програмен директор на БНТ1 Емил Кошлуков доведе до бунт екипа на "Денят започва с култура", след което си изпроси глоба от СЕМ със среден пръст в ефира на "Още от деня".
Вместо да продуцира качествени образователни програми, БНТ2 се обзаведе с предаване за мистика и конспиративни теории, водено от Стойчо Керев. Още чакаме резултата от конкурса за "ново разследващо предаване", който трябваше да е приключил преди месец.
И съдържанието, и администрацията на БНТ се оказаха в зависимост от решенията на бивши функционери от фалиралата TV7.
За всичко това вина трябва да се търси и при Съвета за електронни медии, чиито членове не направиха нищо по силите си, за да не допуснат сътресението в БНТ да излезе от контрол.
Какви са гаранциите, че новоизбраният и.д. директор няма да се окаже поредното слабо кадрово решение?
Кой ще се закълне, че предстоящите конкурси за генерални директори на БНТ и БНР (мандатът на Александър Велев вече изтече) няма да допуснат нови неприятни изненади на принципа "повече не можем да отлагаме" и "да гласуваме за най-малкото зло"?
Никой не очаква чудеса от храброст, когато става дума за структура като БНТ, в която реформите се случват само след десетилетия на упорство, кризи и компромиси. Но институция с 60-годишна история, която все пак пази обществения си авторитет, не заслужава подобна безотговорност.
