След като проспаха развитието на кризата в БСП, очевидно всички гравитиращи около "Позитано" електрони - близки и далечни - са решили да наваксат пропуснатото. В публичното пространство се появиха един куп езикови платна, които чертаят със замах красни картинки - всичките инспирирани от неуспешния опит на Корнелия Нинова да консолидира властта си през евролистите. Или с други думи - от онзи страшен пленум, който бламира Корнелия.
Да започнем от оптимистичната картинка.
Тя е масова, дело е на хора от различните витопозитански лагери. В нея накратко, но с плам се прокарва онази изначална теза, според която Партията е права дори когато греши. Картината е следната: Под влиянието на божествената промисъл или пък без да иска - това няма значение, Националният съвет на БСП нареди прекрасна листа. Станишев е вътре и така "Позитано" избегна развитието на дисонанса с европейските социалисти. Иво Христов е вътре и така е приобщен центърът около президента Румен Радев, който явно се е отказал да прави БСП-2. От трета страна, Корнелия Нинова все пак се разграничи категорично от Станишев, ПЕС и Истанбулската конвенция, което отваря пътя на червената периферия към урните. Всички са представени, всички са щастливи. "Истинско пиршество от политически нюанси в едно семейство", както каза някой.
Тази теория звучи добре, но в нея е пропусната целта на цялото упражнение - а тя е успешна предизборна кампания и спечелване на изборите. Не е важно колко лагера има в една партия, важно е всички те да работят заедно, в синхрон, в предизборния месец. В момента ситуацията в БСП не е такава. Нинова вече се отрече от тази листа, рече: "Пожелавам ви успех!", и прехвърли отговорността на пленума. Така тя предварително се отказа от възможността да припознае евентуалната победа. Тъй като не се олицетворява с листата, Нинова и оперативното ръководство са тези, които по-скоро няма да работят пълноценно по време на кампанията. Нещо повече - Нинова заложи на загуба на собствената листа.
Ако листата победи, побеждава пленумът, Нинова е сгрешила. Ако листата се провали, пленумът е сгрешил, а Нинова не подава оставка.
Важна особеност е как самата БСП тълкува пренареждането на листата. За нас отвън ситуацията се свежда до ясния извод - пленумът бламира Нинова. За социалистите обаче картината е по-пъстра, с повече нюанси. Едни от тях твърдят, че "платеното задкулисие пренареди листата". Кое е това платено задкулисие, питаме ние. "Старите вълци в БСП", казват въпросните социалисти. За тях Нинова е самоотвержен носител на промяната, борец срещу всички онези "социалисти", които търкат канапетата на "Позитано" и регионалните офиси от поне 30 години насам.
Опонентите им контрират, че няма по-голямо задкулисие от това да наредиш сам листа, без да се съобразяваш с гласовете на партийните структури - това е камък в градината на Нинова.
Когато се вгледат в детайлите, т.е. в самата листа, социалистите директно изпадат в потрес. Защо? Листата така бе наредена, че сред първите четирима трима не са социалисти, а един е депутат отскоро. Всички се питат: "Каква е тази Цветелина Пенкова, която е трета в листата? Откъде се появи?" Тя е ново лондонско юпи, поколение Y - милениалите, погрешно наричани "милиниуми" по името на Милениум клуб, чийто зам.-председател е т.нар. мозъчен тръст на младите българи в чужбина. Какво правят те в БСП, е хубав въпрос - хората си търсеха политическо представителство в България и нямаха нищо общо с конкретна партия. Преди една година същото момиче се яви на кастинг за политици при Слави Трифонов. После милениалите се повъртяха около ГЕРБ, но накрая намериха пристан в листата на НДСВ под името "Път на младите". Тези хора говорят така: "Ние сме едно от първите поколения, които имат много ясно обособено съзнание на европейци. Ние се представяме като такива. Аз съм на първо място гражданин на ЕС и на второ място съм българка". Деца на света. Интернационалисти.
А кой, по дяволите, е Петър Витанов - второ място в листата на пленума? Депутат от 2 г., работеше преди това като служител на парламента. Някои казват, че е откритие на Мишо Миков, други - че е от младите момчета и момичета, с които Нинова се обгради. Все тая. Важното е, че е втори в листата и никой не знае как се случи това.
Всъщност, като оставим настрана текущата дислокация на паравоенните структури по фронта на "Позитано", трябва да отбележим, че в червената драма наистина има една голяма положителна новина и тя се казва "преференциален вот". За късмет на социалистите ДПС и ГЕРБ не успяха да убият през февруари тази демократична практика и тя остана непроменена - който спечели поне 5% преференции, може да излезе по-напред в листата. Силните страсти на "Позитано", антипатията към партийния другар от другия лагер като нищо ще накарат социалистите масово да отбелязват предпочитанието си към конкретна личност. Това не само задължително ще размести листата. При добра агитация този факт би активизирал периферията, която тотално пропусна предните избори.
А на предишните избори бяха достатъчни 21201 преференции за кандидат, за да бъде пренаредена листата. Станишев спечели 28 039, но бе изпреварен от Момчил Неков, който взе 34 124 предпочитания.
Абсолютно сигурно е, че сега, въпреки че феноменът "15-15" вече не може да се повтори, социалистите ще бележат нов рекорд в предпочитанията. Дали това ще е достатъчно да обърне изборните прогнози - ще видим. Важното е, че приетата в неделя листа на БСП не е окончателна. Лошото е, че социалистите ще се състезават не с ГЕРБ, а със себе си. И тази предстояща битка ще остави нови открити рани в БСП.
