Прокуратурата отказа да разчопли аферата „Ало, Банов съм”. Като основна причина за отказа посочи, че не може да изследва оригиналния запис на разговора на министър Банов, също и, че не може да разпита цитиран таен свидетел.

От записа на разговор се разбира, че министърът, по времето когато е бил зам.-министър на културата, се обажда на фирма изпълнител на работите по площада пред ЦУМ, и предлага да се договорят за удължаване на срока, за да не плащат неустойка. Тоест, държавата, в лицето на зам.-министъра Банов иска да спести на частната фирма неустойка, която трябва да плати за забавянето. Тези реплики се чуват ясно на записа, от гласа на Банов. Той не отрича, дори казва, че с този запис го изнудвали и преди. Подписани са нужните документи за удължаване на сроковете. Депутатката Елена Йончева, която разкри аферата, след като й е изпратен записа на диск, е приложила и документите.

Посоченият от Банов като предполагаемият свидетел Ангел Ангелов е разпитан, но прокуратурата не намира нещо нередно. Същият сега е служител на министерство на образованието и потвърждава, че това е гласът на Банов и че сроковете са удължени, но не си признава, че той е правил записа.

Случаят повтаря напълно друг подобен, но по-скандален от първия мандат на кабинета Борисов, когато прокуратурата отказа да разследва разговора на премиера Борисов с шефа на митниците през 2010 г. В този телефонен разговор Борисов нарежда недвусмислено и категорично на шефа на митниците Ваньо Танови да прекрати провеждаща се в момента митническа проверка в бирената фабрика на Михаил Михов, по прякор Мишо Бирата. „Прибирай ги оттам” – е репликата на премиера (виж тук). Въпросният Мишо Бирата към онзи момент дължи кредит от 1,5 млн. лева от тогавашната банка на Цветелина Бориславова, тогава и официална партньорка на премиера. Ако фабриката на Мишо Бирата е запечатана, той не може да си връща кредита. Записът показва извършване на престъпление в услуга на нарушител, също и на приближено на премиера лице. По Наказателния кодекс оказване на натиск от длъжностно лице е наказуемо до 5 г. затвор – става дума само за оказване на натиск, дори без да има резултат от натиска.

И прокуратура, и медии тогава употребиха много усилия да замажат скандала с премиера. След време той самият си призна в интервю, че „не е правилно”, дето се е обадил на шефа на митниците (виж тук). И твърдеше, че записът е манипулиран, защото липсвала една псувня към Георги Първанов, тогава президент. Тогавашният запис беше направен от ГДБОП, които са подслушвали шефа на митниците. Поради това записът съдържаше звукови маркери – слаб сигнал на точно определен диапазон от време, така че ако някой се опита да монтира този запис, да не може да го направи, защото се обърква честотата на звуковите маркери.

Тогава прокуратурата се измъкна, че не било доказано, че това е гласът на премиера и не могла да докаже, че няма манипулации на записа. А премиерът Борисов си приизна, че водил този разговор,

Прокурорът, който отхвърли записа тогава беше Пламен Георгиев, сегашният шеф на КОНПИ, сега излязъл в отпуск, докато тече проверка за тризонета му с терасата на покрива в столичния квартал „Гео Милев”. Въпросният Георгиев единствен обяви, че не могъл да разпознае гласът на премиера в записа и наредил записите да бъдат унищожени.

Сега се повтаря същото. „Не може да се изключи дали записът е бил обект на манипулация преди или след презаписа му от диска, получен в пощенската кутия на г-жа Йончева”, пише прокурорът по делото.

За сведение на читателя – при цифровите записи, каквито са всички записващи устройства в днешно време, няма оригинал. Всеки презапис е точно копие, което не се различава от оригинала. Манипулации са възможни, но в случая има и документи, и свидетел, които потвърждават разговора – а именно, че сроковете за изпълнение на строителните работи са удължени, за да спестят неустойката.

Йончева обясни на пресконференция, че няма как да унищожи оригиналния звук със записа на гласа на Боил Банов, защото не го притежава и това е ясно на прокуратурата.
Йончева добави, че копие на притежавания от нея аудиозапис на дигитален носител е предоставено до тях. „Прокуратурата е напълно наясно, че анализ на достоверността на такива аудиозаписи се прави навсякъде в Европа. Може да се разбере дали има монтаж, външно влияние и дали гласът на участниците в записа е автентичен“, коментира още тя.

„Ние поискахме допълнителни документи от Министерство на културата и МРРБ. МРРБ ни изпрати документи, на които направихме анализ и следващата седмица ще ги покажем. Те потвърждават, че това, което иска Банов в записа се е случило. Това не е „моделът Банов“, а „моделът Борисов”, затова аферата „Ало, Банов съм“ има същата съдба като аферата „Ало, Ваньо“, каза Елена Йончева.