Майки от НПО за борба срещу насилието настояват СЕМ да санкционира продуцентите на сериала "Денят на бащата" заради сцени на агресия и жестокост. Медийният регулатор може да глоби БНТ, а не авторите на филма, но това, да речем, са подробности в пейзажа. За някои от случаите майките са прави и СЕМ сигурно ще вземе съответното решение. Например инцидентът, в който малкият Боби намушка с нож свой съученик, беше излишно дълъг и ненужно натуралистичен. Можеше да бъде показан пестеливо, по начин, щадящ детската психика, че и тази на възрастните.

Не е ясно дали майките са забелязали основното в пейзажа, което също е свързано с насилие. И то не епизодично, като изпускане на нервите, придружено с обиди и дори шамар по бузата на Боби. А онова всекидневно и продължително манипулиране на детската психика с цел синът да бъде отчужден от другия родител. На подобен натиск, най-вече от майките, са подложени хиляди деца. От тях, защото при развода най-често те взимат родителските права. Всъщност, те и затова толкова прибързано и лекомислено се решават на тази стъпка. От една страна, е съдът, който почти при всички случаи им гарантира попечителството върху децата. От друга страна, са родителите на съпругата, чиито съвети, за разлика отпреди, не са насочени към това младите да гледат някак да се помирят, а обикновено насърчават дъщерята при най-малкия проблем да СИ вземе децата и се върне в бащиния дом. А тя, почувствала се не просто родител, а собственичка на чедото, и подкрепена от съдебната практика, внася исковата молба с пълната убеденост, че ще спечели делото. А ако съпругът й много знае, ще го отреже от уточнения в съдебното решение режим за личен контакт с детето и никой нищо няма да може да й направи.

Разбира се, има и безобразни мъже, с чиято защита не бих се наел, дори и да съм адвокат. Има и по-умерени като героя на Захари Бахаров, от чиято изневяра се заразпада бракът. Авторите на сериала вероятно искат да кажат, че дори виновният има право след развода да общува с детето си. Не са се сетили да акцентират, че това е право първо на детето, а после на бащата. И че отнемането или ограничаването на личния контакт с другия родител е удар не само по бившия партньор, но и - и то най-вече - по психиката на малолетния.

Има обаче и мъже, и то немалко, които държат на семейството. Когато любовта залинее или отмине, не тичат при друга или при адвокат, отговорни са в името на потомството. Но и тяхната участ е като на онези, безобразните. Дори съдът да постановява изключителна вина на съпругата, пак ще й даде попечителството. Изхождайки от интереса на детето, преценява, че тя е по-пригодна да го отглежда. Не за друго, а защото е жена. Което е чист сексизъм, защото оценката е според общите характеристики на половата група, а не според персоналните качества на съпругата. Ако разводът е заради нейна изневяра, как тя би била по-пригодна да възпитава детето си? И на какво ще го научи? Колкото и да му говори срещу другия родител, някой ден то ще види в интернет съдебното решение и ще разбере истината за раздялата. Какво ще се случи с психиката му тогава?

Въпреки някои неподходящи за деца сцени, "Денят на бащата" постави за пръв път във фокуса на общественото внимание изключително тежкия проблем за родителското отчуждение. С надеждата, че съдебната практика няма повече да насърчава прибързаните разводи, след които уж на децата няма нищо да им липсва. А всъщност ще им липсва най-важното - нормалната среда, в която да станат човеци.