След подгряващи възторжени новини как „Фолксваген” ще строи завод за коли в България за 1,4 млрд. евро, нови публикации като студен душ сочат, че все пак Сърбия е за предпочитане от германския автомобилен гигант.

Сърбия е по-малка от България, не е член на ЕС, но се оказва по-добро място за автомобилен завод? Защо?

И защо България упорито не успява да произвежда автомобили?

Няма страна с добре развиваща се икономика, която да не прави коли. Всички опити досега в България са се проваляли. Може да има всякакви обяснения, но в основата това са българският манталитет, глупост и корупция.

Малка Сърбия има от край време автомобилен завод.

Оптимистичните пропагандни публикации в някои медии напомнят едновремешните издания по време на соца, които тръбяха, че всичко върви напред и нагоре. Всъщност сега има по-мизерна индустрия дори от онова време.

Още по-малка Словения има три автомобилни завода. Тя е страна с 20 хил. кв. км площ и 2 млн. население.

Словакия пък е с 5,5 млн. население, но е първа в света по производство на коли на жител – там заводи за коли имат „Фолксваген”, „Пежо – Ситроен”, „Киа”, и „Ягуар – Ленд роувър”. 70% от Брутния й вътрешен продукт идва от автомобилното производство.

Заглавие в „Дойче веле“ сее оптимизъм за „гигантска“ инвестиция на „Фолксваген“ у нас.

Румънци се самобичуват, че не произвеждат толкова коли, колкото Унгария. Унгария има 3 автомобилни завода, плюс БМВ, които сега ще строят нов. Румъния „изостава“ с два завода.

България я няма на картата на производителите на коли.

И причината не е в инвеститорите. В началото на 90-те корейският концерн „Деу“ се опита да направи завод в България. Вместо страната да даде улеснения на чуждия инвеститор, тя му предложи пречки. А за рекета и намеците за рушвети може само да се предполага.

Така „Деу” построи завод в Румъния (и досега е там, сега завод на „Форд“). В Румъния го освободиха от данък печалба за 10 години и 5 години без мита за компоненти за производство. В следващите години до края на 90-те най-продаваните автомобили в България бяха произведени там – „Тико“ и „Деу рейсър“.

Същото се случва сега с „Дачия” – най-продаваните коли в България.

В края на 90-те „БМВ-Роувър” направи на собствен риск завод във Варна. Българинът измърмори недоволно – „Абе, тоя „Роувър Маестро“ е стар модел, бе“. Моделът беше по-нов от „Лада Самара“, която за нашенеца тогава още минаваше за нова. Масово се подиграваха, че такава кола ще правят у нас. Средният нашенец очакваше може би у нас да дойде производството на последен модел „Мерцедес”, някак по-приляга на претенциите ни.

Сърбите години наред произвеждаха стар модел „Фиат“ от 70-те години, с леки подобрения. Румънците – стари модели „Ситроен“ и „Рено”. Ама имаха производство. И в Румъния после то се разви. И в Сърбия досега произвеждат „Фиат”, вече по-нови модели.

Оптимистичните пропагандни публикации в някои медии напомнят едновремешните издания по време на соца, които тръбяха, че всичко върви напред и нагоре. Всъщност сега има по-мизерна индустрия дори от онова време.

Отделно пречките от правителството (на Виденов) и нежелание да помогне изгониха „Роувър”. Например Виденов подписа договор за безмитна търговия с Чехия (тогава още не бяхме членове на ЕС) и „Шкода” стана най-евтината кола. А „Роувър” беше задължен да си плаща мита за вносните части за производството. И така одисеята приключи.

Сега „Дачия“ са най-евтините коли у нас, все повече ги харесват и като качество. (Впрочем, в Румъния отиде и цигареният поризводител „Бритиш американ табако“, като му попречиха да купи „Булгартабак“. И оттам ни внасят „Ротманс“ и др. на цена като българските цигари).

У нас не са виновни само политиците. Такова е мисленето повсеместно.

И при соца неуспешно сме се опитали да произвеждаме „Булгаррено“, не защото „руснаците“ са ни попречили, както приказват някои. Изцяло от вносни части себестойността е излизала много висока и производството е станало нерентабилно, самите французи са се отказали (виж тук филмче за историята).

В Ловеч и „Москвич“ произвеждахме, а това производство се затри без да го развият с друга марка, да използват базата. Гриша Ганчев се опита да направи в района 25 години по-късно завод за китайски коли, когато всичко от предишния автомобилен завод вече е заличено. А китайски коли е най-неподходящият вариант, който в ЕС най-трудно ще приемат, и като качество, и като конкурент. И, разбира се, и това начинание не успя. А инвеститорите Гриша Ганчев и китайските производители се заканваха да произвеждат по 50 хил. коли годишно. Не намериха достатъчно пазар, България не стана „троянският кон” на Китай в ЕС. То и не звучеше много добре Made in China – Made in Bulgaria.

България се очертава като страна, в която автомобил не никне…

Показателно.

Но вместо у нас някой да се разтревожи от това, се сипят успокоителни обяснения и от политици, и от средния българин – не било толкова важно, ние сме голям производител на авточасти. „Цели” 4% от БВП идвали от производството на авточасти, се гордеят управляващите и обслужващи ги икономисти. Който иска да сравни със Словакия по-горе.

При такова мислене България наистина ще е най-изостаналата в ЕС.

Затова страната трябва да предложи най-изгодните условия на „Фолксваген“ или на който и да е световен автомобилен производител – инфраструктура, терен, освобождаване от данъци и мита за определен период (доколкото позволяват европейските правила държавна помощ) и т. н. Защото едно автомобилно производство влачи след себе си още и още заводи.