Отпред стабилност, отзад стабилност, а по средата безпринципност и бакалски сметки - така може да се опишат лупингите на ГЕРБ и Борисов, които отново заложиха на запазената си марка:

рязко да променят позицията си.

На извънредно заседание, свикано от завърналия се от Мюнхен Бойко Борисов, ГЕРБ реши да възстанови преференциалното гласуване „по подходящ начин”. Управляващата партия отстъпи и на друго искане на опозицията - ще има нов състав на ЦИК.

Вече трети мандат сме свидетели на тази тактика, която бихме могли да наречем „тангото на Борисов” - лидерът на ГЕРБ, а под неговия надзор и партията му, имат навика рязко, на 180 градуса да променят позицията си по основни политически теми.

Освен сравненията с тангото, с похвата в древногръцката трагедия deus ex machina и с реминисценциите за холивудската сценка „добро ченге-лошо ченге”, аналогии могат да бъдат почерпени и от схватките между абсолютния монарх и парламента. А в случай, че отчетем обичайното за Борисов театрално хокане на съгрешилите министри и депутати, не можем да пропуснем и сравнението със султана, който се прибира от странство и дисциплинира членовете на Дивана (навремето висш орган в ислямските страни), барабар с Великия везир - палави мишоци, позволили си да си поиграят в отсъствието на котарака. В „Политиката като призвание” Макс Вебер определя Дивана като един от архетипите на съвременния министерски съвет.

Като в "Хиляда и една нощ"

Политическият пиар на премиера Борисов изглежда вдъхновен от наситената с вкус на фурми ориенталска атмосфера на „Хиляда и една нощ”. Според легендата, халифът Харун ал-Рашид обичал да обикаля предрешен из улиците на Багдад, за да чуе какво говорят хората („ал-Рашид” означава „справедлив”). По-късно лидери като бившия норвежки премиер Столтенберг (сега генерален секретар на НАТО), който се маскира като таксиметров шофьор, също използват тази идея. На Борисов обаче не му се налага да се дегизира - той открай време си гради имидж на човек от народа, който свободно се смесва с „тълпата”.

В демократичната ера държавниците не се нуждаят от разходки под прикритие. Има други способи: в демократичните политически системи, поне на теория, необходимата на властниците „обратна връзка” подават медиите, социолозите, опозиционните партии и пр. В съвременна България обаче личният контакт с големеца, който накланя благосклонно глава, за да чуе тегобите на „малкия човек”, си остава основен и незаменим политически инструмент. А в страна със зависими медии и исполински размери на корупцията този инструмент още повече заздравява усещането, че „нищо няма да стане”, ако се търси решение на проблема в рамките на установения правов ред. Нормите са просто фасада, прикриваща всевластието на хаотичното управленско его. Не е нужно да правим далечни исторически екскурзии и археологически разкопки, за да намерим корените на тази практика. Самият Борисов признава: Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски „са ми като два университета”.

Поредният троен аксел на ГЕРБ

Но да се върнем към случая с „ремонта на ремонта” на Изборния кодекс. Какъв ще бъде ефектът от поредния троен аксел на ГЕРБ? Първо, чрез кризисен пиар бе иззета неволно подадената на опозицията удобна топка. Реанимирането на преференциите отне в зародиш енергията на протестите. Обезсмислят се също евентуалното вето на президента Радев и сезирането на Конституционния съд от омбудсмана Манолова. Така ГЕРБ за сетен път осуетиха една застрашаваща спокойствието им криза, превръщайки я в буря в чаша вода. Не е изключено БСП отново да преглътнат гордостта си и да се върнат в пленарната зала. Социалистите трудно ще оправдаят отсъствието си само с позицията си за машинното гласуване. Предстоят важни заседания, например във връзка с обновяването на ЦИК. За илюстрация: според чл. 46 от Изборния кодекс, председателят, зам.-председателите и секретарят на ЦИК се избират от НС. Твърди се, че г-жа Нинова иска смяна на членовете на ЦИК от БСП, защото са излъчени от старото ръководство на партията.

Второ, „извъртанията” едва ли ще се отразят особено негативно на имиджа на управляващите. С признанието си, че ГЕРБ са подкрепили ДПС за промените в Изборния кодекс в името на „стабилността”, г-н Цветанов допусна тежка политическа грешка. Той разкри ДПС като стожер на управлението - факт, който опозицията повтаря неуморно вече две години. В понеделник обаче „вината” за „ремонта” набързо бе прехвърлена на НФСБ, а публиката удобно забрави, че ДПС са внесли промените.

Забележете коментара на председателката на НС г-жа Караянчева: „В рамките на днешния ден това, което премиерът заяви (т.е. връщането към status quo ante по отношение на преференциите, б.а.), ще бъде изпълнено”. Г-жа Караянчева чувала ли е за принципа на разделение на властите? Да, в много парламентарни републики властовият център е именно в министерския съвет. Но поне от кумова срама е добре депутатите на ГЕРБ и особено шефът на парламента да не показват на всички, че са лична собственост на партийния лидер.

В същото време от лагера на ГЕРБ вече рационализират „тангото”. Според г-н Цветанов, „Борисов винаги е готов да направи отстъпка, той не е авторитарен лидер като Корнелия Нинова”. А председателят на правната комисия Кирилов обобщи: „ГЕРБ е народна партия и се съобразяваме с тренда”. Макар вторият лупинг да беше противоположен на първия, той също бил в името на „стабилността”. Изобщо: отпред стабилност, отзад стабилност, а по средата чиста проба безпринципност. И бакалски сметки.

Носталгия по силната длан на "бащицата"

В заключение: изглежда, че г-н Борисов управлява вече трети мандат не въпреки, а благодарение на своето майсторско танго. Но успехът на премиерските лупинги откроява демократичния дефицит в българската политическа култура. Три десетилетия след началото на демократичните промени, вместо да е зареден с жилави съпротивителни сили срещу аспирациите на нарцистичната личност, суверенът си остава плах поданик, изпълнен с носталгия по силната длан на „бащицата”.