В България има един кръг от медии, в които е добре човек да попада зареден със сериозно количество антидепресанти и подходящ алкохол. Ако случаен читател се заплете из тях като в тропическа джунгла, то в края на пътешествието той ще излезе с уникален мелодраматичен разказ за състоянието на страната. Според неговия сюжет България се намира в траен плен на руските интереси и на зловещите попълзновения на Кремъл, ръководени лично от Владимир Путин.
В този разказ руският посланик у нас коли и беси в политическата система, уволнява и назначава премиери, директно ръководи парламента, започнал е евгенична програма за преодоляване на естествения ни евроатлантизъм и лично спонсорира чалга културата, за да прецака така присъщия на народа ни вкус към класическата опера и възвишените образци на модерното изкуство. Ах, Русия – този вечен демон на българския геополитически лакей, който този път за разнообразие се надяваше, че е хванал влака на победителите, че е получил най-накрая правото да се нареди на дългата опашка за получаване на огризките от трапезата и ще живее дълги години във финансов комфорт и смирено благополучие.
Най-красивото от всичко е, че в повечето случаи (с многозначителното изключение на сайта „Фактор“) това са медии, които претендират за абсолютна обективност, за спазване на журналистически стандарти и сляпо следване на свободата на словото. Всичко това е лъжа, но само как прекрасно звучи. А, че е лъжа, си личи по няколко простички факта и описваният разказ е един от тях.
Лично американският посланик привиква премиера на среща и дори взе на директно подчинение органите за сигурност, но за читателите на тази джунгла от медии това нищо не означава. Това е само димна завеса, която да скрие руската намеса тук и дългите, криви и хищни нокти на Кремъл. Лидерът на най-голямата парламентарна група през три месеца ходи на визити в САЩ, кеф ти за молитвени закуски, кеф ти за прост инструктаж, но това само за пореден път им доказва как руският газ и тръби само чакат някой да се разсее, за да ни развалят прекрасния климат и ефектното бъдеще. И всичко това е директно следствие от пропагандата, която тези рицари на обективната журналистика бълват като анорексици, които бързат да върнат тайния обилен обяд в тоалетната. В повечето случаи тези медии имат един общ фактор – директно получават американски пари и в името на това финансиране те са готови моментално да изхвърлят принципите си на боклука и да почнат да облъчват читатателите си с токсични неистини и патетика, достойна за „Работническо дело“ от 1950 година.
Заради това в рамките на този текст ще се занимаем с два такива случая и то взети само в рамките на месец. Не възприемайте това като заяждане. То е нещо много повече. Разобличаването на псевдопроповедници е важно за нравствената хигиена на българската обществена среда. Когато позволим на мошеници, интриганти и долнопробни манипулатори да узурпират медиите и да изискват претенцията им за журналистическа святост да бъде призната, това е ясен знак за морален провал, който се случва пред очите ни. За да знаем истината, трябва да сме наясно кой и как се опитва да ни я поднесе, иначе ще ни тъпчат с полуфабрикати до пръсване.
И понеже споменахме за „Работническо дело“ от 1950 година, нека да огледаме подробно първия пример. Тези дни сайтът „Медиапул“, любимият информационен храненик на „Америка за България“, ни ощастливи с текст, озаглавен: „Новият F-16 вече „лети“ към България“. Това е заглавие, което директно избива зъби. На всичкото отгоре, то има общо с журналистиката точно толкова, колкото попфолк-певица може да претендира за висша културна ценност. Защото, когато човек се зачете в текста, удивено разбира, че в него се разказва за това как концерна „Локхийд-Мартин“ е завършил строежа на фабриката си в Южна Каролина, където един ден в неясното и далечно бъдеще ще започне да монтира самолетите, които ще поръчаме. Ако това е „лети“, то този полет се очертава влудяващо дълъг и може би ще приключи някъде в края на следващото десетилетие. Ако нещо наистина лети, това е единствено политическото въображение на вдъхновения репортер, сътворил това заглавие-монстър, напомнящо на зловещо връщане в миналото.
Удивително е как тези, които са пълни с претенции до шията, никога, ама никога не са на тяхната висота, когато трябва да изпълняват откровени поръчки. Само да ви припомня – това е същият сайт, който преди изборите през 2017 година, чудейки се как точно да представи Елена Йончева като водач на листа на БСП, написа, че тя е била „конкубина на Сергей Станишев“. Обективност, та дрънка. Тази трансформация е нещо съвсем обичайно за медиите на „Америка за България“. В мига, в който трябва да си заслужат парите, те заприличват на отровен двойник на някоя ядлива гъба. Не знам как да наречем това освен лакейска журналистика. Прегъване на гръбнак пред икономическите интереси на новия ни Голям брат. Очевидно е, че от „Медиапул“ няма как да очакваме обективен анализ за това дали F-16 наистина са най-подходящите самолети за нашата армия. Вместо това имаме слугинско слюноотделяне и то в степен, която ни заплашва с цунами.
Още по-ярък е примерът с новооткритата секция на „Свободна Европа“ у нас. Това събитие ни бе представено като шанс за истинската журналистика, като подпомагане на свободната журналистика, като нов шанс за репортерите, които не са се отказали да търсят истината. Десни полуанализатори веднага се заеха да приветстват събитието, да стенат от кеф и да твърдят, че най-накрая ще има една свободна и независима трибуна в страната. Дали е така наистина? Нека да видим.
На 24 януари, когато започнаха странните процеси във Венецуала, сайтът на „Свободна Европа“ изригна със заглавие: „След протести: Мадуро свален, Венецуела има нов лидер“.
Много яко, нали?
Проблемът е, че днес бихте търсили упорито тази дописка в изданието и няма да я намерите. Защото междувременно тя е била редактирана и днес може да я откриете с редактиран патос: „След протести срещу Мадуро: Венецуела има нов лидер“. Схванахте разликата, нали? Интересно какво ли въображение трябва да е имал международният редактор, за да излъже за свалянето на Мадуро. Защото вече минаха доста седмици от 24 януари, а венецуелският президент е все така на поста си, армията продължава да го подкрепя, а доколкото разбираме от истински независими източници, то и сред народа на Венецуела популярността му е немалка. Да представиш желаното за действително може да се нарече литература, но не и журналистика. И не си мислете, че това е грешка, неволно трепване на ръката. Това е целенасочена дезинформация и то по чужда поръчка. Дори и в новия си вариант обаче, заглавието е контраинформационно, защото лидерството на Хуан Гуайдо е доста проблематично. Може ли да бъде наречен „лидер“ човек, за когото реално никой не е гласувал? Истински обективната медия би намерила място и за такова изречение. В „Свободна Европа“ подобно нещо напълно отсъства. Ако пишеш анализ – бъди свободен да изразяваш мнението си и предубежденията си колкото искаш. Когато става въпрос за информация обаче, това е в разрез с най-елементарните правила на журналистиката. Което трябва да ни подсказва, че „Свободна Европа“ просто не е сайт за журналистика – това е издание, което има ясна политическа цел и геополитическа идеология, маскирана удобно като репортерство. Редактирането постфактум е направено, за да може тази маска да бъде оставена, та току-виж някой разсеян читател приеме манипулацията за истина.
Тъжното е, че нито едно от посочените издания не издържа дори и на елементарен преглед за автентичен журналистически смисъл, напук на кресливите им претенции и постоянно тупане в гърдите. А е важно да го знаем, защото в света, в който ни предлагат да живеем, медиите все по-ясно се демаскираха като инструмент на властта, а не като средство за критично опознаване на реалностите. За тези хора фактите нямат значение – те имат политическа работа за вършене и съответно до свършека на света биха давали думата на доказани мизантропи и ксенофоби, които да ни заливат не с анализи, а с идеологически внушения. Дори и когато тези анализи приличат на нещо забравено старо, което се възкресява отново и отново за целите на промиването на мозъци. Когато една медия твърди, че е обективна, смислена и критична, то тя трябва да се научи да отговаря на въпроси за собственото си поведение, когато се държи в разрез с декларираните принципи. И е ясно, че обичайните читатели на такива издания няма да питат нищо. Те са натровени жертви на могъща манипулация, но всички останали трябва да се вълнуваме от темата. В противен случай не е далеч денят, в който всички ще заприличаме на информационни зомбита, които не са в състояние да различат истината от лъжата. Нали тези типове мразят комунизма? Постоянно пишат за това и раждат високопатетични есета по темата. Защо тогава при първия удобен случай заприличват на нещо, създадено през тази епоха. Геополитическото лакейство е отврат.
Четете и се съпротивлявайте!
