За какво се сещате, когато чуете името БПЦ: за милосърдие, щедрост и безкористност или за Ролекса на някой митрополит? - пита нашата авторка Емилия Милчева по повод последните канонични напътствия

на Светия синод.

Българската православна църква (БПЦ) се държи като четвъртия в коалицията на "Патриотите”. Възмущава се от бежанците, тръгна на битка срещу Истанбулската конвенция, настоява за задължително вероучение в училище и изглежда силно развълнувана от демографските проблеми на България, при чието решаване трябва да бъдат защитени “традиционните ценности и устои на българското семейство”. Също като „Патриотите", само дето говорят от различни амвони.

Загрижено за духовно-нравственото състояние на българските деца, най-голямото вероизповедание в България се произнесе срещу новата Национална стратегия за детето 2019-2030 година. В становище, публикувано от Светия синод, православната църква настоява за радикална редакция на стратегията. Обявява се например против яслите и детските градини, като говори за “узаконяване на насилствената институционализация на децата (…) без никаква възможност за алтернативно решение на техните родители”. Обявява се и срещу абортите, което вероятно би означавало да се криминализират и да се върнем във времената, когато са били забранени. Наред с това за сетен път иска да бъде въведено задължително религиозно обучение, най-добре още в детските градини. Само и само да не бъдат възпитавани децата, „че забременяването е лесно отстранимо, че абортът е суверенно право на майката или че двама или повече души могат да живеят без брак и да съжителстват на семейни начала, включително и ако са от един и същи пол”.

"Доказан положителен фактор и градивен участник"

По един особен начин доктринерството на БПЦ прилича на концепцията на Каракачанов за интеграция на “циганския етнос”. Неговата стратегия предлага например финансирани от държавата аборти, за да бъде ограничена раждаемостта сред ромите. И двете позиции са дидактични, ограничават човешки права и предлагат радикални мерки, вместо управления на процеси.

БПЦ е на мнение, че трябва да бъде “включена като доказан положителен фактор и градивен участник в целевите, заинтересовани и засегнати групи и институции в процеса на развитие на живота на детето”. Като оставим настрана въпроса с какво точно БПЦ се е доказала пред българското общество като “положителен фактор”, няма как да не отбележим, че никой не е попречил на институцията БПЦ, официално вероизповедание по Конституция, да бъде градивен участник в упоменатите от нея процеси.

След като смята, че е по-успешно да се работи “по превенция на детското насилие чрез преподаване на християнските добродетели кротост, милосърдие, любов към ближните, отколкото по преодоляването на разрушителните последствия от вече извършеното насилие”, нека организира детски лагери например. Разполага със свещоливница, от която получава приходи за милиони. Притежава и внушителен брой имоти - гори, земи, храмове, манастири и комплекси към тях, за голяма част от които държавният бюджет отпуска средства за довършителни дейности и реконструкция, благосклонно разписвани от премиера Борисов. Преди тоталитарния режим го е правела - детски летовища (част от които после стават пионерски лагери), юношески лагери към епархийските манастири, наред с традиционните неделни училища и приюти за сираци. Още отец Матей Преображенски (Миткалото) е основал взаимопомощна Спестовна каса, изпращала млади хора да учат в английски университети.

БПЦ иска също така да проповядва на децата, че алкохолът, никотинът и наркотиците категорично трябва да се избягват. Ами нека го прави - съвременният дигитален свят предлага достатъчно възможности за комуникация: сайтове с видео и подкаст, интернет радио, канал в YouTube. А в случай, че иска да помогне и при справянето с последствията - християнски благотворителни организации от цяла Европа с радост ще споделят опита си в организацията на комуни за наркозависими или на домове за деца, станали жертви на насилие. А ако пък иска да ни учи на милосърдие, нека върне Православните добротворни братства от началото на миналия век, подпомагали бедни и нуждаещи се енориаши. Вместо отдел “Милосърдие и благотворителност” към Софийската света митрополия.

Ролекси, Линкълни...

Сега, когато грижата за заплатите на духовниците е поета от данъкоплатците - без значение дали са атеисти, агностици или вярващи, а вероизповеданията са на път да получат и данъчна амнистия за неплатените си налози за смет, БПЦ би могла да се съсредоточи не толкова върху каноничните напътствия, колкото върху същинската, смислената работа. Но не. Светият синод изисква от държавата да отдели средства за възпитание по вкуса на Църквата, защото православието било “исторически, националноформиращ и културоопределящ фактор в развитието на България”.

Това ли е църквата, създала Екзархията, на чиято основа възниква Третата българска държава? Същата, която участва в спасяването на 50 000 български евреи? За какво се сещате, когато чуете името БПЦ - за Екзархията или за Ролекса на някой митрополит?