Мистериозният оракул на българо-руските отношения беше впрегнат в поредното активно мероприятие на ГЕРБ в мазната им борба срещу Румен Радев. А бившият кагебеец – настоящ клерикал и антикомунист, изглежда няма нищо против да си разменя къси пасове с българските русофоби

От няколко дни пропагандната машина на ГЕРБ е вдигната по бойна тревога. Паролата е „Импийчмънт“, а повод – позицията на президента Румен Радев по отношение на кризата във Венецуела, в която се призовава за ненамеса във вътрешните работи на една суверенна страна и придържане към принципите на международното право.

Подобни бесни атаки по повод изявления и действия на държавния глава не за първи път заливат медиите, а внимателното проследяване на хронологията и характера им, издава добра координация. И подсказва, че управляващите не залагат на импровизации. Отговорник, по всичко личи, е Цветан Цветанов, който лично завежда „президентския“ ресор. Едва ли има някой, който да не е забелязал почти мигновената му поява в медиите след всяка изява на Радев.

Във вентилатора за разпръскване на идентични коментари, опорки и призиви са включени не само утвърдени медийни бухалки („Пик“: „Румен Радев или демокрация“), но и голям брой еднолични сайтове, включително анонимни, уж независими блогъри, „анализатори“, „инфлуенсъри“. Прави впечатление, че в особено важни случаи като сегашния се ползват и медии, които на пръв поглед са „враждебни“ към властта, но практически я обслужват във важни моменти, особено на споделен геополитически интерес („Дневник“: „Румен Радев – съчинение по картина на Решетников“). Отделно гвардия от „тролове“ денонощно обгрижва партийната линия на ГЕРБ в социалните мрежи и интернет форуми.

За да излезем от теоретичните постановки, нека вземем за пример последната организирана компроматна кампания срещу президента. В няколко издания едновременно се появиха еднотипни публикации със сходно съдържание и внушение: Румен Радев плаче за импийчмънт, той е руски „агент“, защото повтаря позициите на Решетников.

Каква е технологията на манипулацията?

На 6 февруари Леонид Решетников, пенсиониран кагебеец и настоящ зам.-председател на Общество „Двуглав орел“ – руска клерикална, антикомунистическа и промонархическа неправителствена организация, оглавявана от олигарха Константин Малофеев, се появява не къде да е, а в най-близката до ГЕРБ телевизия „Европа“, и по-точно в предаването на Георги Коритаров, където казва буквално две изречения по адрес на президента Радев: че позицията му по Венецуела е разумна и че българският държавен глава не е единственият, който споделя подобно виждане –  същото говорели и президентите на Чехия и Унгария. Толкоз.

Това се случва два дни, след като президентът Радев е огласил позицията си – тоест Решетников по-скоро върви след събитията, отколкото да ги предопределя. Ако приемем логиката на пропагандистите на ГЕРБ, че той е внушил позицията, най-малкото абсурдно е да се развява по телевизиите. Пък и що за хрумване е да избереш тъкмо тази телевизия. Странен човек е този пенсиониран генерал, представян често в български медии като някакъв загадъчен и проницателен оракул на руската политика спрямо България: вместо като истински „сив кардинал“ да се стреми да остане в сянка, се навира пред микрофоните, и то – не щеш ли – на официоза на ГЕРБ!

Евроатлантическата ни власт, която уж се бори с някакви руски хибридни намеси, кой знае защо не възразява срещу шоуто на въпросния генерал. А дали не е и негов копродуцент? И дали всъщност ГЕРБ не е в съдружие с Решетников, легендирайки го медийно за пред хората, които не познават политическата кухня и манипулативните техники на властта, като „човек на БСП и на Радев“? Разбира се, със съгласието на чекиста…

Така или иначе, тези думи стават повод за изписването на куп „анализи“ в присъдружните на властта медии за това как Радев и Решетников говорят в един глас, значи Радев е човек на Кремъл.

Впрочем, дали същите тези хора не бяха в основата и на скандала с руския патриарх Кирил, който миналата година злоупотреби с гостоприемството на българската държава и в частност на държавния глава, устройвайки собствено шоу в президентството, което също бе използвано от ГЕРБ за атаки срещу Радев?

Да припомним събитията: На Трети март 2018 г. се чества тържествено 140-та годишнина от Освобождението на България. На официално посещение у нас по покана на БПЦ пристига патриарх Кирил, устроени са му тържествени аудиенции при премиера и при президента. Междувременно Бойко Борисов изпраща благодарствени писма до премиерите на Полша, Украйна и Молдова задето тези страни са участвали в освобождението на България. Главата на руската църква реагира остро срещу „неправилната историческа интерпретация на събитията“ с аргумента, че Освободителната война е водена от Руската империя „и никакви полски, украински или литовски войски не е имало“. Той обаче прави това не по време на срещата си с Борисов, която според официалните съобщения е преминала задушевно, а тъкмо при визитата си в президентството. По време на честванията Радев не благодари на други държави и се изразява максимално коректно, заявявайки, че „по бранните полета на Руско-турската освободителна война загинаха воини от много народи: руснаци, румънци, финландци, украинци, белоруси, поляци, литовци, сърби и черногорци“.

Сценката с потропването по масата, устроена от патриарха пред руски телевизионни екипи в президентството, които веднага след тирадата му спират да снимат, става причина за искания от ГЕРБ за публикуване на цялата стенограма от разговора, за да се разсеели всякакви съмнения дали националната ни позиция е била една при премиера, а друга при държавния глава. Като тълкувател на казаните „с пастирска любов“ думи отнякъде отново изскача вездесъщият Решетников: „Светейшият явно се държеше с последни сили, очакваше поне някой да се изкаже нормално, без глупости. Последният беше Радев, уж „проруски“. Но и той по същия начин. Е, наложи му се на Радев да изслуша за огорчението на Патриарха“.

Обърнете внимание на лукавия израз „уж проруски“. С него Решетников забърка едновременно две интриги. Едната – насочена към многобройния русофилски електорат в България, с внушение, че Радев не е техният човек. Втората – към русофобския медиен коментариат, който получи повод да развихри отново въображението си около „руска връзка“ в избора на Радев.

Какъв по-голям подарък за ГЕРБ? Такива жестове едва ли се правят безвъзмездно. Зад тях стоят, ако не взаимно привличане, то със сигурност въпроси от взаимен интерес. За решаването им тези кръгове се нуждаят от партниране с българската власт. В замяна вероятно са готови да ѝ услужат с деликатни мисии – да ги наречем медийни „мокри поръчки“ – срещу нейните опоненти („Абе, Решетников, иди да кажеш две добри думи за Радев в нашата телевизия, а после ние ще го отиграем като голям скандал“). Така и стана.

Същият ефект изиграха и сегашните „послания“ на Решетников, който този път великодушно уж похвали позицията на Радев за Венецуела. Двете изречения задействаха добре дирижирана кампания по манипулиране на общественото мнение. От една страна те дадоха повод на ГЕРБ да атакува Радев, който се очертава като техен най-силен противник в момента. От друга – за пореден път инсинуираха близост между прословутия Решетников и президента, каквато по нищо не личи да съществува, но е камък на шията, който може да бъде дърпан при всеки удобен за управляващите повод. Последваха хорови статии в „Медиапул“, „Дневник“, в Дир.бг, „Клуб Z“, „24 часа“, в „168 часа“ и в други знайни и незнайни онлайн издания. Медиите станаха рупори на властта с призиви за импийчмънт и участници в едно активно мероприятие, което по всичко личи е сглобено от ГЕРБ. Най-жалкото е, че го направиха, съзнавайки напълно съучастието си в манипулацията.

А може би най-парадоксалното в ситуацията е, че в резултат от намесата на великоруския „патриот“ отново беше отключена и русофобската патология на уж независими анализатори. Горе бизнесът си е бизнес, долу – агитките нека си избождат очите. Ако не беше жалко, можеше дори да мине за смешно.