Президентът на Беларус Александър Лукашенко получи неприятен сигнал. Две големи международни синдикални централи в унисон лансираха инициатива Европейските игри, насрочени за лятото, да бъдат изместени от Минск в някоя друга страна. Причината е стара и с оглед позитивната динамика в развитието на отношенията между Беларус и Запада идва сякаш от миналото – Беларус все още е далеч от демократичните норми и нещо повече, липсват белези властта да има нагласа за демократични реформи.

Европейските игри са състезания многолюдни и траят сравнително дълго, без да са все пак от първостепенно значение. Популярните видове спорт, представени там, са малко; участват най-вече млади, невинаги перспективни спортисти. Общо взето, съревнования от ония, по които грижите са много, а насреща – нищо особено. Колко са престижни тези игри, сочи фактът, че трябваше да се състоят в Холандия, но Амстердам поразмисли и отказа да ги приеме.

Беларус е друг въпрос. Александър Лукашенко е на път да се отърве от дългогодишния етикет „последният диктатор в Европа“ и домакинството на един голям, макар и не първостепенен форум, в очите му е нов принос към политическата му спестовна касичка, нов успех по пътя към вграждане на неговата Беларус в световната система. Но ето че идва неприятен сигнал и го сваля от небето на земята.

Въпросът не е там, че Минск може да изгуби домакинството на Европейските игри – едва ли: времето за подготовка е твърде малко, а желаещи да поемат игрите няма хич. Просто на Лукашенко пак му напомниха, че Западът съвсем не вижда в него „свой човек“. Александър Григориевич се бе впуснал за кой ли път в препирни с Русия, съответно бе яхнал „традиционното махало“ и намекнал, че „ще тръгне към Запада“, тъй че му се видяха неуместни и ненавременни нападките на синдикатите, стеснили пространството за маневри с Москва.

>

В края на миналата година Москва фактически постави въпроса ребром пред Минск: иска ли Лукашенко да разчита на преференции и да ги получава, трябва да помисли за по-задълбочена интеграция в Съюзната държава между Русия и Беларус.

Беларуският лидер отново бе изправен срещу най-силните си страхове. Всяка междудържавна интеграция накърнява суверенитета на по-слабия интеграционен субект. Доколко ще се свие суверенитетът му, зависи от формата и от идеята на самата интеграция; самото свиване обаче е неизбежно. А намалелият суверенитет се отразява и на властта. Лукашенко неведнъж е демонстрирал това слабо място – страх го е да не изгуби властта си, ако ще и част от нея.

Той крайно нервно коментира идеята за създаване на руска военна база в страната си: защо е притрябвала, щом при нужда руски самолети може до две минути да стигнат западните граници на Беларус? Той всеки път ловко избягва да говори дори за вътрешна приватизация в Беларус, камо ли за чуждестранно участие. С една дума, позицията на беларуския лидер се знае отдавна и няма признаци за промяна. С оглед на това се очертават два варианта за развитие на нещата – естествено ако Москва остане на заявените твърди позиции.

Единият вариант предвижда Минск да се откаже от задълбочаване на интеграцията. Тогава явно ще трябва да се откаже и от основните си претенции към Москва напоследък. По-специално от обезщетение за поскъпването на петрола заради „данъчната маневра“ на Русия. Ще се наложи Беларус да купува поскъпналия петрол, за да натовари своите рафинерии, или да ограничи покупките, съответно и възможността за износ на Запад. Изявленията на Лукашенко за алтернативни петролни доставки през балтийските пристанища и подялба на печалбите от износа на преработено черно злато с Литва или Латвия засега си остават само думи – северните съседи на Беларус не откликват изобщо.

Ще се наложи Лукашенко да забрави мечтите си за евтин газ. Сега Минск плаща 129 долара за кубичен метър. Лукашенко посочва, че в граничната Смоленска област на Русия цената е 70 долара и щом държавата е съюзна, Беларус също трябва да получава гориво ако не на същата, поне на близка цена – за да може например беларуската продукция да е сравнима по стойност и да конкурира тази на Русия. Москва има свои съмнения по повод тези аргументи – да, Беларус получава газа по 129 долара, но го продава на своите предприятия по 270 долара за кубик. Защо тогава налагат тази разлика беларуските власти, бранещи конкурентоспособността?

Предновогодишният, традиционен вече опит на беларуския лидер да постигне своето приключи този път без резултат. Преговорите с руското ръководство в Москва огорчиха Александър Лукашенко дотам, че той дори отказа да поиграе хокей в отбора на президента Владимир Путин. Мачът на Нощната лига бе насрочен на Червения площад и беларуският гост отначало склони да играе. Но после по стар навик размисли, извини се с много работа у дома и отпътува за Минск.

След всички предишни „конфронтации“ между Москва и Минск руската страна по принцип проявяваше разбиране – задоволяваше исканията и желанията на своя партньор, за да запази съюзническите стратегически отношения, Съюзната държава, многостранните алианси и др. Но едностранните отстъпки изглежда ще приключат. На Москва навярно й е поомръзнало да играе на една врата, тъй като и в политически план Минск далеч невинаги я подкрепя толкова, колкото би желала Русия. Беларус се отстрани, когато стана дума да признае Абхазия и Южна Осетия, максимално се отдалечи по въпроса за Крим и зае половинчата позиция в санкционната война – солидаризира се уж с Русия, но същевременно получаваше изгоди, пропускайки през територията си към руския пазар плодове от Полша и морски дарове с незнаен произход, които представяше за свои.

Твърдата решимост, с която Русия брани позициите си в отношенията с Беларус, се дължи навярно на осъзнато убеждение, че Лукашенко не би рискувал да завие на Запад – защото чудесно схваща, че ако изгуби в случая политическата подкрепа на Москва, ще извърши самоубийство. И поредната революция в постсъветското пространство ще е само въпрос на време. Но и Русия безспорно е наясно, че изгуби ли като съюзник Беларус, един военен блок вероятно ще доближи границите й с още няколкостотин километра. Ще доближи Смоленск.

Кой каза обаче, че трябва спешно да се прави нещо с позабуксувалите отношения между Русия и Беларус? Съвсем не е задължително. Отношенията не са в най-добрата си фаза, но няма и нищо трагично. Промени със сигурност предстоят. Но трябва време, за да назреят. Невинаги има смисъл да се форсират нещата.

БТА