Ако сте помислили, че по-нататък ще става дума за маргарин, сте в голяма грешка. За магарета, уважаеми, за милите родни дългоухи сънародници. Които, да съжаление, нямат политически амбиции, не градят кариера и не боравят с чужди пари.
„България се обезмагарява” – бие тревога „24 ЧАСА”. Цитиран е университетски учен, извадени са статистически данни, доказващи, че магаретата у нас намаляват и скоро може би ще ги виждаме само в зоологическите градини и по етикетите на виното, набедено за магарешко мляко.
Напразни тревоги – отворете кой да е вестник, още от първа страница ще прочетете изявления на видни магарета, ако сте забравили как изглеждат – пуснете си новините по телевизията – там ги показват в профил и анфас.
Отваряме наслуки „ТРУД” и научаваме, че „Грънчари оценяват безценни картини”. Според Закона за културните ценности и съпътстващите го наредби оценяването се извършва от петчленна комисия.
„В комисията попадат гора, завършили минно-геоложкия институт, история, география… Има леяри, грънчари… всякакви. Грънчар оценява безценна творба, като например картина на Майстора!… Ако не вярвате, вижте регистъра на 63-мата експерти към Министерството на културата. В него няма нито едно име на известен художник, скулптор, колекционер…”
Това не са свободни журналистически съчинения, а изстрадана от колекционера Игор Марковски мила родна картинка.
Продължаваме с магариите по нашенско. Макар да е зима, в Созопол винаги е интересно, все ще измислят нещо, с което да ни забавляват – и „24 ЧАСА” е на поста си: „Бизнесменът, поръчал да разорат дюната, купил парцела като орна земя”.
Кога из „Каваците” се е сяло жито, знае само созополската поземлена комисия, обявила дюната за нива, само че това е станало отдавна, та дори някой да се позаинтересува, времето ще е покрило всичко с фини прахови частици, наричани от някои пепел.
Ако ще си говорим за пепел, нека прелистим и криминалните странички на вестника – „Съдът: Не са бутани колони в сградата, убила две жени на ул. „Алабин”.
За позабравилите – по време на ремонт стогодишна сграда на софийската улица изведнъж реши, че е самосрутваща се, падна и уби две момичета. Тринадесет години трябваха на родното правосъдие да открие тази безспорна истина! Надяваме се съдебното заключение да бъде включено в конспекта на студентите по архитектура – да внимават със злонравните постройки!
По-бързо действат съдилищата из страната – в Поморие например – „Две години след побоя над журналиста Стоян Тончев виновни няма”! Разпозването на заподозрените „било направено набързо и е опорочено”.
Е, битият – бит, другите… Невинни, разбира се, вие какво си помислихте?
Общо взето – тури му пепел…
Дали да не предложим тоя девиз да бъде изписан на празното място над колоните на Съдебната палата?
И после ще ми твърдите, че сред българските магарета имало демографска криза!
Но – да не униваме – има светлина в тунела, не е насрещният влак – наистина просветва! Задава се ново поколение, което ще поправи грешките на старото, ще гради светлото бъдеще!
За целта са взети най-радикални мерки – „Спермата за in vitro вече само вносна” – твърди „МОНИТОР”!
На вас, мили вносни опашатковци, остана да разчитаме да ни оправите!