Преди 55 години Живков настойчиво предлага НРБ да стане част от СССР. Но Москва отхвърля: "На онези хитреци в София им се ще да седнат на нашата трапеза", гласи коментарът на Хрушчов.
Въпреки това Живков не се отказва.
По време на посещение в Москва през август 1962 година Тодор Живков излага пред Никита Хрушчов идеята си за присъединяване на България към СССР като 16-та съветска република. Идеята му е този акт да послужи като пример за бъдещата интеграция и на други съветски сателити към Съветския съюз - и като отпор срещу възникналите вече индивидуалистични отклонения на Китай, Албания и Румъния. Първоначално Хрушчов одобрява самоинициативата на Живков и повдига само един въпрос: дали сливането ще стане под формата на федерация или конфедерация.
Тази реакция окуражава българския лидер и неговите приближени. Специално свиканият разширен пленум на ЦК на БКП на 4 декември 1963 година решава НРБ да поеме курс към пълен отказ от формалния си национален суверенитет и поставя като крайна цел сливането със Съветския съюз. Дори няма нужда от референдум, настояват участници в дискусията. „Пленумът оценява като забележителна проява на патриотизъм и интернационализъм инициативата на другаря Тодор Живков да се издигне на качествено нова степен братската дружба и всестранното сътрудничество между нашата страна и Съветския съюз и да се създадат предпоставки за пълно обединяване на двете наши братски страни“, пише в крайното решение, прието единодушно и с бурни овации от всичките близо 200 членове и кандидат-членове на ЦК на БКП.
"Предателство без аналог в световната история"
Впоследствие обаче Хрушчов променя мнението си. "На онези хитреци в София им се ще да седнат на нашата трапеза", жлъчно отбелязва приемникът на Сталин. Той е наясно, че след „сливането“ Москва ще трябва да поеме и изплащането на българските следвоенни репарации към Гърция и Югославия. Така в крайна сметка София и Москва решават на първо време да засекретят подготвяното обединение. През октомври 1964 обаче Никита Хрушчов е свален, а това осуетява по-нататъшното разглеждане на въпроса.
Историкът от Нов български университет Лъчезар Стоянов и дългогодишният анализатор на комунизма в американския институт Ранд Корпорейшън Алекс Алексиев смятат, че тези планове са били акт на върховно национално предателство, без аналог в световната история. Според двамата експерти, 1963 година е само началото на поредица от опити българската независимост и суверенитет да се връчат на Москва. Опити, чрез които Живков и цялото ръководство на БКП искат да бетонират властта на управляващата партия и династия. Това изключително тежко престъпление (дори според текстовете на Наказателния кодекс на НРБ) не само остава ненаказано, но дори не беше разследвано от прокуратурата след 1989 година, припомнят двамата наблюдатели.
Когато БКП искаше да подари България на СССР
В дъното на всичко е плачевното икономическо състояние на НРБ след първия фалит на диктатурата в края на 1950-те години, категоричен е Стоянов. Златният резерв на страната е предаден на Москва за погасяване на съветските кредити, отпуснати на София за изграждането на допотопна тежка индустрия по сталински образец. След разбиването на частното селско стопанство в страната цари недостиг на храни и основни продукти. Официалните статистики сочат, че в началото на 1960-те години дори гражданите на СССР, които постоянно живеят в краен недоимък, са консумирали средно два пъти повече месо от българите. Самият Живков признава, че изходът от това положение е пълна двустранна интеграция, която да приключи с безвъзвратно сливане със СССР.
Но една от причините за плачевното състояние на българската икономика е именно пълната ѝ зависимост от Съветския съюз. Москва купува българските храни, тютюн и рудни концентрати два и половина пъти по-евтино (в относително изражение) в сравнение с цените, които налага при вноса на съветски нефт, става ясно от разискванията на пленума през 1963 година. Освен това България вече не е в състояние да връща съветските кредити, с чиято помощ се опитва да избегне банкрута. На този фон Живков и БКП смятат, че единственият изход е присъединяването към СССР. Те очевидно мислят също така, че превръщането на НРБ в съветска република ще им гарантира властта в онези несигурни времена, когато Хрушчов започва да сменя лидери в съветския лагер, които са били верни на предшественика му Сталин.
„Властовото положение на самия Живков не е съвсем укрепнало поради вътрешнопартийни борби между отделните кланове в БКП", казва историкът Лъчезар Стоянов. Той не приема тезите на някои български историци, че националното предателство на БКП било просто един от „маньоврите“ на Живков, който целял размяна на българския суверенитет срещу получаването на безвъзмездни съветски кредити - и особено на нефт, който НРБ щяла да продава „под тезгяха“ на международния пазар срещу твърда валута.
"В дух на любов и преданост към СССР"
„Става дума за добре премислена и планирана във времето стратегия на Живков и върхушката в БКП за ликвидиране на формалната независимост на страната срещу получаването на политически и икономически гаранции за запазване на властта и привилегиите на управляващата в София комунистическа диктатура. Отлична илюстрация на това твърдение е и вторият опит за вкарване на НРБ в състава на СССР. Той е лансиран по време на проведения през юли 1973 пленум на БКП. На него е обсъден документ от 20 страници, който описва какво цели София с подновяването на офертата към Москва за поглъщане на НРБ“, разказва Стоянов. И добавя, че в този случай не е била проведена дори задължителната предварителна консултация с Брежнев и ЦК на КПСС. Според експерта, най-интересна за историците е петата глава в документа: как БКП трябва да възпитава българския народ с оглед на предстоящото му включване в редовете на изграждащата се единна съветска нация. Там се посочва, че владеенето на руски език става вече задължително за гражданите на НРБ. Превъзпитанието им трябва да протича в „дух на любов и преданост към СССР и в синовна признателност и вярност към съветския народ“, пише в строго секретната стратегия от лятото на 1973 година. „Съдържанието на този документ е толкова скандално, че се налага дори шофьорите и секретарките на партийните велможи да подписват специални декларации, че няма да разгласят дочутото по време на разискванията“, посочва Стоянов.
Опитите на Живков и БКП за присъединяване на България към СССР продължават поне още 15 години след декемврийския пленум от 1963 година. Пример за това е срещата между Брежнев и източноевропейските комунистически лидери, състояла се в Крим през август 1978, на която Тодор Живков открито настоява България да бъде третирана от Москва като обикновена съветска република.
Разгледайте и тази фотогалерия. В нея показваме някои от табелките, с които ни "възпитаваха" в годините на комунизма.
Едни копаят, други строят. Накрая нищо не излезе.
"Ретро-музеят" във Варна е събрал стотици абсурдни табелки от годините на НРБ. Те онагледяват наивния опит да се създаде "нов човек", стартирал в СССР и по-късно провалил се в цяла Източна Европа. Табелките, които понякога преследват несъмнено правилни цели, фокусират пропагандния си патос най-вече върху труда, хигиената и безопасността.
А кое беше старото?
В държавите на "работниците и селяните" властваше убеждението, че "хората на труда" са единствената движеща сила на обществото. Готвачката ще може да управлява държавата, гласеше един от централните постулати на комунизма. Обаче готвачката не само не можеше да управлява държавата, но дори се отучи да готви.
Да преизпълним плана, да станем ударници!
Разбира се, прекрасно е да помогнеш на другаря си. Само че на работното място при социализма другарят изоставаше не толкова поради немощ, колкото поради нежелание. "Те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че им работя" - тази максима много точно обяснява защо трудещите се не желаеха да се трудят.
Труд и война - тъжният мироглед на социалистическия човек
Съветската система, която в началото имаше възвишени цели, постепенно се сведе до една примитивна дихотомия: да се трудим до изнемога и да се пазим от външните врагове, които непрекъснато ни дебнат. Параноята на властта в Източния блок по време на Студената война се просмука в кръвоносната система на цялото общество.
Ох, тази сложна дума им-пе-ри-а-ли-зъм!
Още в детската градина социалистическото дете научаваше, че империализмът иска да му вземе малебито от алуминиевата паничка на обяд. Индоктринацията в страните от Съветския блок започваше още в най-ранна възраст, а табелки като тази можеха да се видят не само в ОФ-клубовете, но дори край футболното игрище.
Ограмотяване на пролетариите
В годините на НРБ социализмът премести милиони хора от селата в града, от полето - във фабриките. Довчерашният селянин не беше виждал машина и, разбира се, трябваше да бъде предупреден за опасностите. В ограмотяването на новопокръстените пролетарии се включваха и литераторите. Тази табелка е класически пример.
Човек и сам може да се сети, но ние да припомним...
Къде ли е била занитена тази табелка? И колко ли неопитни работници са били премазани от "вдигнати товари", за да се пусне в серийно производство този предупредителен текст?
А воалетка и дамска чантичка?
И за тази табелка днешният човек дълго ще се чуди: къде е висяла? "Широкопола шапка" асоциативно ни насочва най-напред я към Мексико, я към Дивия Запад. С повече въображение човек ще се сети и за шантавите дамски шапки край английските хиподруми. Всъщност обаче навярно пак става дума за трудова безопасност: металурзите носеха широкополи шапки срещу опасните пръски.
Маниакален страх от пожари
В "Ретро-музея" във Варна висят десетки табелки, предупреждаващи за опасността от пожар. Дали в ранните години на НРБ наистина е имало толкова много пожари? Навярно да. Това е една от обратните страни на ускорената урбанизация: довчерашният селянин още не може да свикне с комплексния градски свят и с многобройните нови опасности. А литературните труженици отново се включват в ограмотяването му.
Хората ходеха на баня веднъж в седмицата
Пак същият този довчерашен селянин, който трябваше да стане "новият социалистически човек", имаше доста враждебно отношение към хигиената. Социалните инженери на комунистическия проект съвсем правилно се опитваха да му набият в главата, че трябва да се позамива от време на време. В интерес на истината, борбата за повече хигиена дългосрочно даде добри резултати.
Представете си тази табелка в някой от днешните СПА-центрове!
Хората, които не помнят първите десетилетия на НРБ, навярно никога през живота си не са били в градска баня. Някои от тези сгради бяха дори красиви (Централната баня в София например), но вътре беше лепкаво и лигаво, миришеше на кир и мръсни тела. Клиентите разнасяха подгизнали билетчета за баня и алуминиеви тасове, а задължителните налъми бяха пропити от влага и мръсотия.
"Теляшки услуги" - що е то?
Главно действащо лице в НРБ-ейската градска баня беше Негово величество телякът. За по-младите: това са хора, които с помощта на примитивно парче плат, наречено "кисе", смъкват пластовете мръсотия от тялото на довчерашния селянин и новоизлюпен градски пролетарий. И от тялото на неговата другарка, на неговите деца-другарчета, внуци-другарчета и т.н.
Конфузно
Дали тази табелка е автентична или измислена? Хигиеничният патос звучи познато, но в кое ли затворено помещение властта е можела да се обърне по такъв откровен начин към комсомолките? И защо само към комсомолките - нима комсомолците са били пощадени от въпросните насекоми?
И още насекоми, които подриват основите на социализма
Този извод сякаш изскача от всяка табелка: властта има горещото желание чрез думите да убеди хората, да ги превъзпита, да ги насочи към "светлото бъдеще". Това желание сигурно е дало някакви резултати, но днес въпросните табелки изглеждат само смешни и нелепи. От друга страна: в сравнение с глупостите, които в милионен тираж се въртят из социалните мрежи, соц-табелките са направо гениални.
Неграмотността не е от вчера
Особено конфузно е, когато "учителят" се окаже неграмотен. Много табелки в "Ретро-музея" във Варна бъкат от правописни и граматически грешки. И понеже стана дума за интернет: днес същото е и там. Най-голям смях пада, когато убедени "патриоти" и националисти дават воля на чувствата си във възгласи, пълни с граматически грешки. Изводът: първо научете родния си език, преди да давате акъл на другите!
Кратко и ясно
По улиците на българските градове крачат вече поне трето поколение граждани. Но родовата памет за къра е твърде силна. Така че хората все още плюят по тротоара, хвърлят опаковки и фасове от прозореца на скъпия си западен автомобил и дори изсипват боклука си от балкона на панелния блок. На къра, на полето това не е проблем, в града обаче... Е, поне по пода вече не плюят.
За финал: наздраве!
Автентичността на тази табелка също е съмнителна. Текстът ѝ е буквален цитат от романа "Златният телец" на гениалните диагностици на комунистическия експеримент, съветските писатели Иля Илф и Евгений Петров. Днешните пазарно-стопански потребители едва ли ще схванат защо за едни има бира, а за други - не. Нека прочетат романа - и ще разберат. А дотогава в летните горещини - наздраве!
Автор: Александър Андреев
Другарки и другари, дайте да дадем!