Разбити плочки, улици, осеяни с дупки, протекли покриви на чисто нови сгради - всички знаем как се строи в България. Но сега се оказа, че е национално предателство да говорим за некадърност

и корупция в строителството.

В България сме се нагледали на какви ли не протести, а сега доживяхме и такъв. Обикновено протестиращите искат нещо от управляващите. Този път шепа строителни компании, абонирани за големите поръчки в държавата, протестираха срещу опозицията и най-вече срещу целокупната общественост с едно основно искане - да харесваме (или поне да си затваряме очите за) построеното от тях. Което звучи едновременно като изнудване и смешен виц.

За строителството - или добро, или нищо

Хиляда камиона и друга строителна техника се наредиха на „Цариградско шосе“ без да блокират движението. „Мирният“ им (засега) протест бе заради „целенасоченото уронване на авторитета на българските строители“, „унищожителното отношение към тази достойна професия“, „безотговорното политическо говорене без факти“ и постоянното ѝ „дъвчене“ с приказки за лошо качество и корупция. Което било „национално предателство“, понеже може да доведе до спиране на еврофондовете, „дискредитиране на български компании“ и изместването им от чужди.

Мимоходом да отбележим, че когато преди две години премиерът прекрати обществени поръчки заради съмнения в корупция, а по-рано тази година поиска отстраняване на най-голямата строителна компания, никой не каза и гък. Сега обаче „безотговорното говорене“ дойде от опозицията, която поиска независима външна проверка на качеството на българските пътища. Повече от месец държавната пътна агенция се прави, че е „склонна“ на такава проверка, но всъщност се гърчи по всевъзможни начини, за да я осуети. Сега към усилията ѝ се присъединиха и строителните компании. Видимото притеснение и на едните, и на другите от тази проверка силно напомня на един стар виц за верността и изневерите в семейството. Жена казала на мъжа си: „Виж какво, дай да си вярваме. Защото ако не си вярваме, ще се подозираме. Ако се подозираме, ще се следим. А ако се следим, ще се хванем“.

Играта на политиците

Политиците с готовност се включиха в тази игра, което всъщност не е учудващо - защото в края на краищата те са част от нея. Най-голям ентусиазъм прояви председателката на Народното събрание, която осъди „всеки опит за дискредитация на българските строители“, каза, че не се съмнява в качеството на тяхната работа и направо ги постави сред „най-добрите в Европа и в света“. Последното прилича на „от Витоша по-високо нема“, а още повече напомня на превърналите се във виц едновремешни лозунги: „Съветските часовници - най-бързите часовници в света!“ и „Съветският болен - най-здравият болен в света!“.

Още по-смешно е, че опозицията се стресна и взе да дава на заден ход - не била разбрана правилно и не била срещу строителите, а срещу управляващите. Което е разбираемо - избори идват, играта не е от вчера и утре пак ще трябва да се играе. Тъй че трябва да се внимава. И няма да е чудно, ако постепенно забравят за проверката.

Да забравим и ние

Но това няма да е достатъчно. Затова и всички останали също трябва да забравим. Ето за какво (Списъкът е безкраен, но поради липса на място се ограничавам само с няколко примера. Той включва и лични впечатления, каквито всеки има в изобилие, и засега не включва ремонта на „Графа“, понеже не е завършен). Та ето няколко примера:

Изцяло реконструирана трамвайна спирка в центъра на София, чиито плочки още в първата седмица започнаха да се отлепват и чупят. Кърпиха ги година-две, след което ги зарязаха. Сега минаването е опасно, ако не си гледаш в краката.

Капак върху шахта на изцяло обновения пешеходен булевард „Витоша“, който бързо пропадна и се превърна в голяма, грозна и опасна дупка. За година лично съм наблюдавал около пет безуспешни опита капакът да бъде закърпен.

Съвършено нова сграда, която още при първите по-обилни дъждове протече от покрива до партера.

Запълването и новообразуването на дупки по улиците, което изглежда като нарочно програмирано, за да осигури абонамента на ремонтиращите.

Вълните на „Цариградско шосе“ - ако случайно си забравил за тях, може да си помислиш, че колата ти е за ремонт.

Десетки километри коловози и вълни по магистралите - опасни за живота.

Асфалтът и мантинелата на пътя край Своге.

И накрая последният хит: асфалтиране на снега, документирано за няколко дни на две различни места в страната.

"Национално предателство"

Че професията им е достойна - достойна е (като всяка друга). Сигурно и мнозина строители работят така (без да участват в подобни протести), че да се „уронва авторитетът“ им е незаслужено. Но така или иначе, по една или друга причина (некадърност, немарливост, липса на хора, недостиг на пари или изтичане на част от парите по веригата на поръчките) като цяло в България все още се строи криво-ляво, отгоре-отгоре или направо безобразно. За това си има прекрасен български израз: „някой си е оставил ръцете“. Който, разбира се, е приложим и за други професии. Включително за политиците.

Протестиращите обаче искат да си затворим очите за всичко това - под заплахата, че иначе щели да ни (им) спрат еврофондовете. Опитват се да ни изнудват, за да могат все така да си усвояват нашите пари, при това без да се притесняват от конкуренция. А който не си мълчи, се оказва национален предател. Както е тръгнало, може да влезе и в Наказателния кодекс…