Бунтовете във Франция след 17 ноември се рагръщат все повече. Не спират. Разпростваняват се. Заразни са. Хората често ги наричат революция. Така се подсещаме, че преди повече от век, бащата на Съветска Русия и СССР – В. И. Ленин определя революционната ситуация като състояние, в което елитът не може да управлява по старому, а народът не желае да живее така. „Тези отдолу не искат, а онези отгоре не могат” гласеше виц, сексуализиращ революционната проблематика от 70–те гг. на ХХ век. Но наред с хумора, това е само разбиране за ситуация. За да се реализира революционен поврат в обществото, са нужни още идеология, организация и социален проект.

Засега протестиращите имат символи, но едва–едва достигат до идеите на един здрав и демократичен популизъм, разбиран именно като идеология, а не като демагогия, лъжа или неизпълнимо обещание. Преобладават недоволството и вандализма. Новото от последните дни е в осъзнаването, че това е революция. Протестиращите вече започват да формулират политически искания.

Това е шанс за протеста, но и за елита, дори и за Макрон. Дори той може да откликне на искания, та и да оглави реформите. Все още! Остават въпросите: Кой ще оглави протеста? Организациите са поне 3, много различни, обединени срещу Еманюел Макрон и без ясна визия за общи цели и дългосрочни действия. Дали протестиращите ще ги припознаят? То как да припознаеш обединение на комунистите, социалистите и Марин льо Пен. Или ще ги посочат като част от стария елит? Ще има ли социален проект? Групата около Макрон има ли цялостна комбинация за полезни ходове? Отговорите на тези въпроси предстои да се видят.

Те зависят и от това, дали живите и разпространяващи се из Европа символи на недоволство ще останат като прилеп без криле или музика без цвят, желание за движение без двигател. Или пък ще се свържат с идеи за едно различно общество.Обратното пък са идеите, лишени от образи и символи, те остават голи в пространството.

Ако не се осъществят тези връзки, „жълтите жилетки” ще останат в историята като протестите на Анонимните от пика на финансовата криза през 2008, които определяха като анархисти, комунисти, популисти и още какво ли не, защото недоволството не можа ясно идеологически да се самоидентифицира. И не се разбра, че в общество с ножица в доходите между 1 към 40 или към 140 ще се върви към напрежение и конфликти, а не към средна класа и благоденствие. Някогашният лидер на 1968–ма Даниел Конбендит вече го е казал. Разкрачът на ножицата в доходите трябва да е 1 към 5 или максимум до 1 към 8! Такава трябва да е една от първите цели на протестиращите, една от първите програми на управляващите, желаещи стабилност.

Това е едната страна на събитията. Има и друга. Още след 18 век френският революционен опит се използва по света – Русия, Китай и т.н. След това се тиражира. Появиха се революции, сякаш слезли от конвейрите на Хенри Форд или Опел. Цветните революции станаха резултат от технологии – политически, манипулиращи масовото съзнание. Без да обвинявам някого в конспиративни теории, само споделям, че коментаторите на „Время покажет” по голяма руска телевизия през миналата седмица започнаха да правят преки връзки и аналогии между днешните бунтове във Франция, Гърция, у нас, в Сърбия, Белгия, Северозападна Германия и дори Албания и т.н. с ЕвроМайдана в Киев от преди 4–5 г. И не са прави. Нерде Ямбол, нерде Стамбул, би възкликнал Любен Каравелов, ако някой помни още „Маминото детенце”.

Технологиите са част от човешката култура и цивилизация, но не са гарант за социален прогрес! Ние се избиваме с автомобили повече, отколкото с Калашников. Информационните технологии не ни правят по-морални, по–хуманни. За АЕЦ и атомни бомби ли да говорим или за Айнщайновата безкрайност на човешката глупост? Творчество, или както му казвате креативност - от солидарност към САЩ-ите, в технологиите има само при създаването им. После идва дехуманизацията!

Технология е коването на пирони, лепенето на плочки, производството на автомобили, прахосмукачки, перални и хладилници, компютри и телефони. Тя е безотносителна към човешката същност и морал, стремящ се към Доброто, Честа, Достойнството. Технологията в политиката в крайния си вид води до Аушвиц и Дахау, където „Arbeit macht frei!” и където технологично се убиват човешки същества!

Не превръщайте революциите в технологичен продукт на служби, на които липсва въображение! Хуманизирайте ги! При цялата пяна, насилие, непремереност, безкомпромисност, неморалност, революциите могат да дават и хуманни резултати, но само ако не са технологични продукти и не са превърнати в стока. Остава просто само да ги изнасяме, а и да ги продаваме! Може и за биткойни!

Това е извратена икономизация и абсурд на някакъв постмодернизъм. Революция като криптовалута!? Но! Не просто би било! То е! Нима не сме превърнали вече в стока и предмет на търговия раждането, здравето и смъртта!? Комерсиализацията на медицината е грях. Погрешно е и превръщането на психиатрията, психологията, психоанализата, борбата със зависимости като наркомании, алкохолизъм, токсикомании и разни неврози в технология и шанс за комерсиални печалби. Превръщат Маркс, Фройд, Юнг, Адлер . . . в основание за печалбарство и тарикатлък. Отдавна сме забравили, че медицинската сестра е милосърдна! С мило сърце! До 1947 г.в официалния правопис е – сърдце!

Мисля, че няма по-перверзен, извратен лозунг от постмодерното „Всичко е възможно!”. Щом е възможно, защо очакваме Парламентът да е ЗаконоТворец, когато сме го направили „машина за гласуване”? От кога машините са Творец, Създател!?

Та да не превръщаме и революциите в технологии и стоки, защото така обезчовечаваме Човека и дехуманизираме обществата.

А инак, нали си знаем: „Всички революции се замислят от идеалисти! Извършват се от садисти! И се използват от кариеристи!”