Ако съдим по новия доклад на ЕК, българската съдебна система е едва ли не наред. Но ще сгрешим, ако позволим този документ да бъде превърнат в сладка приказка за лека нощ. Хапче за сън, което да приспи бдителността ни.

Последният мониторингов доклад на ЕК за напредъка на България донесе блага вест на кабинета „Борисов 3". А иначе равносметката от последните месеци изглежда така: четири оставки на ключови политически фигури (на вицепремиера Валери Симеонов и на министрите Ивайло Московски, Николай Нанков и Валентин Радев); задълбочаващи се конфликти в коалиционния партньор „Обединени патриоти"; все по-гръмки скандали в лагера на управляващите; мобилизация на опозицията; протести, които могат да ескалират. И още: според допитване на „Маркет линкс", 75% от българите са недоволни от състоянието на държавата, а 80% смятат, че протестите имат основание. На този фон заключенията в доклада по Механизма за сътрудничество и проверка, в който се посочва изпълнението на три от шестте поставени цели - независимост на съдебната система, законодателна рамка и борба срещу организираната престъпност, са животворна глътка въздух за кабинета „Борисов 3”.

Доколко обаче българското общество може да бъде спокойно, уповавайки се на тези оценки? И дали заключенията за съдебната система не са просто комплимент без съдържание, ласкателство към местните партийни елити в разгара на подготовката за евроизборите през 2019?

"Ти си го избра"

Резултатите от Европейското изследване на ценностите разкриват, че доверието към съдебната система остава на критично ниско равнище, а „напредъкът” спрямо 2008 година е нищожен. В 4-степенната скала на изследването, в която 1 означава „никакво доверие”, а 4 „много голямо”, през 2018 съдебната система получава оценка 1,83 (при 1,78 през 2008 година).

Наред със субективното усещане за работата на съдебната система, основание за скептицизъм относно адекватността на оценките в доклада на ЕК дават и следните факти. Първо: репликата „ти си го избра" продължава да бъде актуална. Думите, запечатени в изтекъл запис, са на бившия градски прокурор на София Николай Кокинов, който ги отправя към Бойко Борисов. А „избраният” е главният прокурор Сотир Цацаров. В „Шоуто на Слави" г-н Цацаров обясни репликата на Кокинов с „личната му неудовлетвореност” от факта, че не бил повишен. Но противопоставянето между Цацаров и Кокинов не обезсилва фразата „ти си го избра”. Това, че г-н Кокинов се оплаква пред Борисов от началника си, не противоречи на тезата, че Цацаров е бил „избран” от лидера на ГЕРБ, а не от ВСС. По-скоро я потвърждава. И още два любопитни щриха: показателно е, че (на записа) г-н Борисов не възразява на Кокинов относно „избора”, а самият Цацаров не оспорва автентичността на аудио материала.

Репликата обаче остава без последствия. „Разследвахме, но не се установи кой и как е направил този запис”, заяви г-н Цацаров. Класически „параграф 22". Наивно е да мислим, че главният прокурор (който и да е той) ще се саморазобличи. Малко вероятно е това да направи и някой от неговите подчинени прокурори. А г-н Цацаров призна, че съществуващият механизъм за контрол върху главния прокурор „не съдържа необходимите гаранции”.

Предстои да видим дали действията на прокуратурата по случая с апартамента, ползван от министър Горанов, ще се увенчаят с успех или ще послужат като индулгенция. Моята прогноза е за нова министерска оставка - но не поради ефективността на обвинението, а под въздействие на обществените настроения.

"Респектиране" на опонентите

Второ: остават съмненията, че зрелищните акции на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), като например ненужната показност на ареста на кметицата на „Младост” Десислава Иванчева и на нейната заместничка Биляна Петрова, са просто средство за пиар на властта. Инструмент за „респектиране” на опонентите. Недоумение буди реакцията на съдии от Апелативния съд срещу разпоредената от председателя на ВКС проверка на променените мерки за неотклонение на Иванчева и Петрова. Доказателствата по делото пораждат въпроси и не е изключено Иванчева и Петрова да се окажат поредните, които съдят България. Бившият министър на отбраната Николай Цонев ще получи 100 000 лева от държавата. Делото за подкуп срещу него приключи преди три години с оправдаването му.

КПКОНПИ е наследник на Комисията за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси. Нейният председател Филип Златанов беше осъден на 3,5 години затвор, а тефтерчето му беше откраднато. Онова тефтерче, което показваше, че политици са „удряни” или „оправяни” по заръка на лица, чиито инициали съвпадат с имената на висши политици.

Нападки срещу неудобните

Трето: представителите на съдебната система, които осветяват органичната ѝ зависимост от силните на деня, систематично са подлагани на натиск. Емблематични са нападките в определени медии по адрес на председателя на ВКС Лозан Панов, които зачестиха след негова остра реч, оспорваща заключенията в последния мониторингов доклад. Според Панов, „съдебната ни система е затънала в дълбоки зависимости”, а страната „уверено върви към автокрация".

В отговор се нароиха публикации, упрекващи председателя на ВКС, че се държи не като магистрат, а като политик, при това обиден. Направени бяха и поредните опити чрез лични нападки, включително срещу семейството му, да се обезсмисли неговата позиция и да се омаловажат няколко подозрителни инцидента, в които имаше заплаха за живота му.

За да не заспим

Бихме могли да добавим и други факти, като например скандала с избора на председател на Софийски градски съд. Но нека спрем дотук.

Докладът на ЕК може и да вещае „зелена светлина” по пътя на България към еврозоната и Шенгенското пространство. Но българското общество много ще сгреши, ако позволи този документ да бъде превърнат в сладка приказка за лека нощ. Хапче за сън, което да приспи нашата бдителност.