Рекламните паузи са вълшебен период между предаванията, който понякога гледаме и "попиваме". Там ако жената си е измила косата с правилния шампоан, тя (косата) се движи на забавен каданс на фона на лежерна музика.

Мъжете от своя страна имат за хоби да пекат сочни скари, да ремонтират и, разбира се, да пият бира от потни халби и бутилки. Ако не пият бира, пият уиски, доктор Радева одобрява.

По Коледа обаче стават чудеса, а в рекламните блокове през декември по българската телевизия започнаха да се случват още по-големи чудеса.

Почват рекламите и виждате как стиснатият чичо Скрудж вече не е онзи чичо Скрудж по Дикенс, който бива посещаван от призраците на изминалите Коледи и накрая преосмисля живота си. Сега той се посещава от деца с огромни шарени найлонови торби, в които се предполага, че има играчки и коледна украса, които явно трябва да трогнат киселия старец.

Всъщност спотът съдържа доза истина. Наистина можеш да претърпиш духовен катарзис пред вида на пеещ пластмасов урод и три тона акрил под формата на гирлянди, панделки, коледни чорапчета и прочее разкошотии на китайската индустрия. Лошото е, че след този катарзис най-вероятно ще влезеш в криминалната хроника и ще трябва да си пускаш брада, за да не те познаят от МВР.

След това виждате деца, които се радват на тоалетна хартия, все едно под елхата са намерили най-новия iPhone, а не купчина целулоза на промоция от близкия супермаркет.

Еуфорията сигурно е защото по тоалетната хартия подскачат снежни човеци, панди и пингвини, друго обяснение нямаме. А в същото време вие се ядосвате, че у вас никой не се радва на тоалетна хартия от 90-та насам, защото вече я има по магазините редовно.

Сещате се за този период, изнервяте се, превключвате канала... там двама енергични мъже говорят бързо, а единият реже кожени боти, за да докаже, че ножът, който ви предлага, е остър.

Тоест поръчвате си комплекта ножове и знаете, че ако стане нещо, можете да нарежете всичко - ботите си, ботите на жена ви, ако ви ядоса, котката, съседа...

Заедно с ножовете можете да си поръчате и коледна сокоизстисквачка. Защо коледна, ще попитате вие, да не би да пее "All I Want for Christmas", докато сокоизстисква? Не, защото пластмасата е боядисана в червено. Не знам дали оценявате какво постижение е това, но така срещу скромната сума от една средна работна заплата ще пиете бебешки каши с идеята, че е здравословно, а червеното ще отива на акрила по елхата.

И докато сме на кулинарна вълна, няма как да пропуснем включването от страна на Елен Колева и Калин Сърменов, познат като Милото от "Седем часа разлика". Сърменов зарязва амплоато си на изтънчен мафиот и навлиза в ролята на изтънчен дегустатор, без да сменя костюма и вратовръзката.

Той яде омарите с майонеза от пластмасова кофичка, защото истинското гурме преживяване е да ядеш скъпи морски дарове с майонеза.

Накрая прави движение, което може да се квалифицира като новото "И всичко е точно" по Папи Ханс. Прекрасна идея е за празничните вечери да купите една опаковка майонеза за под левче и да я поднесете с морски дарове за далеч над левче. Можете да обясните, че контрастът между евтиния сос и омарите е търсен ефект. Може и да ви повярват.

Разбира се, какво е предстояща ваканция без реклами за бързи кредити. В тях щастливи хора подписват договори тип "взимаш 1000, връщаш 3000", а красиви девойки сбъдват мечти по платоничен начин - раздават заеми.

Кой си купил кола, кой ремонтирал дома и на зрителя би трябвало да му иде да изтегли де що има кредит, да си спретне един личен Черен петък, а после да го мисли.

След целия този разкош Хорст Фукс с обичката-кръстче наистина започва да ни липсва. Поне не ядеше омарите с майонеза.