Едновременно с приключилото полагане на морската част на „Турски поток” започна да се изяснява и ситуацията какъв ще бъде маршрутът на газта, преминаващ по тази тръба, към европейските потребители.
„Газпром” планира да започне доставките в България и в Сърбия през 2020 г., в Унгария през 2021 г., а в Словакия през втората половина на 2022 г. „Булгартрансгаз” през декември има намерение на проведе търг за бъдещите мощности на газопроводите на влизането в българската система от Турция и на излизане към Сърбия.
И как да не си спомним, че идеята за проекта „Турски поток” възниква в края на 2014 г. когато България под натиска на Брюксел и Вашингтон се отказва от проекта „Южен поток” (Макар и по това време вече започват да поставят тръбите). Едновременно с това България излиза от още няколко доста изгодни за нея съвместни с Русия проекти, в частност АЕЦ „Белене”, където заради провалянето на договора България трябва да изплати на „Росатом” 600 млн. евро.
Но замяната на „Южен поток” с „Турски поток” не свали въпроса за по-нататъшния маршрут за транспортиране на руски газа на Балканите, а по-нататък към Унгария и Австрия. Очевидно е, че алтернатива на България е Македония. Нейното правителство начело с Никола Груевски приема положително възможността да спечели немалки пари за небогатата стран, но и тук с Македония веднага започнаха проблемите. На 9 май 2015 г. в Куманово, неофициалната „столица” на албанското малцинство на Македония, нахлува отряд от няколко десетки терористи, основно жители на съседно Косово и членове на „Армията за освобождение на Косово”. В сблъсъците с тях загиват осем македонски полицейски служители, а други 37 са ранени. А след седмица в Скопие започва целящ свалянето на Груевски Майдан, движещи сили на който са албанците и Социалдемократическият съюз на Зоран Заев. На 27 май Груевски е принуден да заяви, че Македония е „страна, която се стреми да участва с Евроатлантическата общност и при вземането на решенията, имащи стратегическо значение, да се ръководи от тази цел”. Той дори отбелязва, че в перспектива от 10 години страната няма проблем с наличието на газта.
Но не става дума единствено за осигуряване на вътрешните потребности, колкото до възможността за печалба от транзита. За неголяма страна с БВП от 10 милиарда долара и обем на износа от три милиарда, минимум 200 милиона, които може да даде газовия транзит, означават 2% добавяне към БВП и 7-8 към обема на външнотърговските печалби (Може да се получат и допълнителни преференции като привилегирован достъп до руския пазар, инвестиции и т.н.)
Впрочем, декларацията за ориентацията към Евроатлантизма не помага на Груевски. По обичайния за такива преврати сценарии е сключено споразумение между властта и опозицията. Груевски трябва да си тръгне, формирано е преходно правителство, а след година Зоран Заев с подкрепата на албанците става министър-председател. Той веднага поема курс на Запад, провежда референдума за преименуването на страната (Без това няма как да постигне съгласие от съседна Гърция за влизането на Македония в НАТО). Така планът за полагането на територията на Македония на „Турски поток” е зачеркнат.
Междувременно се променя и позицията на България. Пролетта на 2018 г. в Москва един след друг пристигат президентът на България Румен Радев и министър-председателят Бойко Борисов, след което Владимир Путин обявява, че преговорите с българската страна са „доста резултативни”. В София и Москва изразяват съжаление по повод прекратяването на строителството на газопровода „Южен поток” през България. Обявено е и за възможността да се намерят формули за включването на България към доставките на руски газ към Европа.
Българските медии след това пишат: „Путин ни прости” и „Турски поток” ще мине през България”. Но Дмитрий Песков уточни, че всъщност договореността за доставката та газ в България по тръбопровода „Турски поток” я няма, а има желание от страна на София да получи отклонение на руската тръба. А освен това остават много въпроси: откъде, по кое разклонение, през кои граници ще премине към Европа руският газ. „Както и по-рано, Москва продължава да твърди, че провеждането на подобен проект е невъзможно без определени гаранции от страна на Еврокомисията и България.
Съдейки по всичко, необходимите гаранции са получени, при това преимуществата на българския вариант са очевидни: вече има налична инфраструктура, по която газта от Русия през Украйна и Румъния сега минава към Турция. След неголяма модернизация, тръбопроводът ще може да започне да работи в реверсен режим от Турция, обратно към България, а вариантите за по-нататъшния износ на газ в съседните европейски страни са детайлно проработени, още докато е жив „Южен поток”. И накрая „Газпром” ще се избави от нуждата за своя сметка да строи тръбопровода по територията на страните от ЕС.
Що се отнася до АЕЦ „белене”, то, както заяви българският премиер, сега България има два реактора и площадка при новата станция. На 25 октомври медиите, позовавайки се на думите на министъра на енергетиката на България съобщиха, че до края на годината ще бъде обявен нов търг за строителството на АЕЦ „Белене”. Може да се разбере накъде ще бъдат насочени условията на този търг, предвид „първородството” на „Росатом” в проектирането и изпълнената от руските специалисти работи, включително вноса на значителна част от реакторното оборудване. За това оборудване България вече се разплати (под формата на наустойки), докато за оборудването от друг доставчик ще трябва да преправя целия проект и това ще се отрази на стойността.
Печалбата за България би била дори още по-голяма, ако не бе отказът от „Южен поток”. Но все пак по-добре късно, отколкото никога. Временните преимущества на европейския избор са прозрени дори и от такъв прозападен политик като Бойко Борисов. А македонският влак замина. Москва вече няма интерес към осъществяването на транзитния проект, който можеше да вдъхне живот на икономиката на малка Македония.
Превод: В.Сергеев
