Аз съм от средното поколение. Между 40 и 50. Видял съм социализма във време, в което разбирах кое какво е.

През 1989 г. бях на 14. Изобщо не ми хареса смяната на Живков. Не толкова че го сменят, а реакциите след това. Те очевидно сочеха, че тръгваме по наклона.

Например още на следващия ден започнаха да го наричат грубо и “диктатор”. Оплюха го. Миналата седмица беше икона, сега е демон. Тези, които го направиха демон, не ще да разбираха, че рушат всичко.

Но това е само повърхностното.

Един приятел тия дни си говорим с него, и ми разказа колко смешна му станала една статия на виден герой от началото на Прехода, в която той се оплаква, че днешната система няма ценности.

“Тези хора са объркани, Добри. Те не знаят на кой свят са. Самите те се бореха със социализма, наложиха капитализма, а сега мрънкат за социалистическите ценности…” – това ми каза.

Като се замислим, точно така е.

Капитализмът няма ценности. Той има една-единствена ценност – парите. Всичко се върти около тях и стремежът към пари е единственият смисъл. Това естествено, убива всяка друга ценност.

През 1997 г. бях на студентска бригада в САЩ. Точно това ми направи впечатление. Американците не се интересуват от нищо друго, освен от пари. Целият им живот е само как да правят пари – от чистача в магазина, до милиардера. Чистачът и милиардерът са фактически един и същи човек. Някой, който се стреми към пари. Абсолютно еднакви ценности, стремежи, мислене. Е, винаги чисто статистически, едни успяват повече от други. Това е неизбежно. Но това са 2 еднакви човека. 2 еднакви робота, програмирани да правят пари.

На мен, като възпитан в социализма човек, това ми изглеждаше доста тесногръдо и безсмислено. Реално икономиката работи добре така – нали икономиката са парите, и като всичко се върти около тях, и икономиката работи добре. Механизмите за поток на парите са добре развити. Развито е дори мисленето. Там много по-малко някой ще се стреми да те излъже в пари, отколкото тук. Има си философия – който е работил, си заслужава парите. Да не ти платят заплата е немислимо…

Но това е всичко. Няма нищо друго, освен пари. Икономиката работи добре при капитализма, но убива и задушава всичко друго.

В момента хора, борили се със социализма, плачат защо “не сме изградили модерна демокрация, с ценности”.

Но то такава демокрация и капитализъм НЯМА! Няма морален капитализъм.

Най-успешният капитализъм в историята се случва в момента в Русия, и той е повторение на предния опит – втората половина на 19 век в САЩ. Дивият запад.

Избити милиони хора, за да мине ЖП линия. Самата линия се строи с държавни пари, дадени на частни предприемачи. Които строят уж все “през планини и дерета”, за да взимат по-висока цена. А реално карат през равнините на индианците. Печалбите са космически. А видният преуспял милиардер Рокфелер прави монопол на петрола. Карнеги – на стоманата. Морган – на банките. Здрави монопол-олигарси доят обществото. После отпускат малко за благотворителност и стават “големи филантропи и човеколюбци”…

Днес същият див капитализъм се развива в Русия. Олигарси, ресурси, петрол, престъпници. Русия се превръща в икономически гигант, точно като САЩ в края на 19 век. Но икономиката убива всичко друго.

Чували ли сте за “корпоративната социална отговорност”. Новата демагогия на западните корпорации. Те мислели “социално”, това било модерното и помагало на бизнеса…

Обаче служителите им са като роби. Изстискват последната им капка пот. Дават им модерни мобилни телефони и лаптопи, за да могат да работят от къщи, и през уикендите. Спускат им непрекъснато нарастващи “планове”, защото “акционерите чакат”. И тия служители, притиснати отгоре, се превръщат в зверове долу – грабят от кой каквото могат.

Сигурно се изумявате от нахалството на дребни служители на мобилни оператори, които отива възрастен човек да си плати сметката, а те му пробутват нов договор за 200 лв. месечно. Възмутени сте, нали…

Но над този служител стоят директорите, а над тях – “акционерите”. Трябва да се прави оборот, да се продава, не ни интересува как. Ако искаш заплата, продавай. И той продава…

Франция ни затвори 4 здрави блока на АЕЦ, за да продава от своята АЕЦ в Румъния. ЕС сега ще ни затваря ТЕЦ-овете, без да сме построили нови. За да върви “зелената енергия”, която е 10 пъти по-скъпа. Писти и лифтове не можем да строим, защото НПО-та, финансирани от Австрия и Швейцария, го забраняват. За да не конкурираме техните писти…

Меркел пусна 2 милиона мигранти. Да не мислите, че тя го е измислила. Притиснаха я. Корпорациите имат нужда от евтина работна ръка и искат миграция. Те не мислят за етническия състав на Германия. Те мислят сега да имат работници.

Същото го чуваме и в България. Насред демографска криза и ниска раждаемост, “работодателите” иска да внасяме негри и азиатци.
Сигурно ще имат работна ръка така. Но какво ще стане с България след 20 години?

Това е капитализмът – една система за краткосрочна оптимизация. За печалба СЕГА, без да се мисли за бъдещето.

И доколкото бъдещето, всъщност това са “моралните ценности”, те загиват заедно с него.

Какво значи “морални ценности”? Това значи нещо ценно за човека, което се усеща, че е добро, но няма пряка моментна изгода.

Т.е. това са ДЪЛГОСРОЧНИТЕ ИЗГОДИ.

Морална ценност е семейството. Защо? Защото осигурява децата и ги възпитава. Но това е процес от 25-30 години. А германският работодател (например) търси работнички сега. Съответно – притиска жените да НЕ забременяват. Трябват му изцяло.

Морална ценност е вярата в Бог. Но Бог е милосърдие. Той казва “дай едната риза на ближния си”. Как ще я даваш? Това вреди на капитализма и на печалбите. Ближният е лентяй. Да идва да работи!

Ама ако е болен?

Ако е болен, да мре. Не може заради болните, да оставяме компаниите без работници…

Но компаниите имат огромни печалби. Може работното време да е по-късо и пак ще оцелеят…

Не.

Печалбата максимум е преди всичко. Може да е по-малка, но ЗАЩО да е по-малка?

Морална ценност е образованието. Хората стават по-умни и по-извисени.

Всички се кълнат в това, както и във всяка друга морална ценност.

Но разсипват образованието – и тук, и на Запад. Образованието остава достъпно за малък елит. На останалите се дава ширпотреба и се готвят за тясно-специализирани работници.

Образованието готви гайки в машините, а не процесори, които да мислят! Това трябва на “икономиката” и тя е най-важната!

Крахът на капитализма идва именно от тези краткосрочни оптимизации. Наистина, в кратък период, това е най-ефективната система. Но после – оставя само опоскана земя, изядени ресурси, еко-катастрофа. И между другото – без всякакъв шанс, и занулени ценности.

Няма такива ценности! В капитализма ценности няма! Има единствено ДЕМАГОГИЯ, че има ценности, просто защото тази демагогия отново носи пари.

Западните медии правят от мухата слон, като например терорист убие 3-м англичани на мост. А всеки ден в Египет терористи убиват стотици хора. Това дори не се съобщава.

3-те англичани са достатъчни, за да си вярваме, че сме морални и човечни. В същото време нашите корпорации плащат войните в Египет, и заради петрол и долари, нека да мрат хора. Като не се казва, то не съществува, и ние си оставаме морални…

Капитализмът е изначално корумпирана и неморална система. Тя е основана върху парите. Постига надмощие над други системи, именно заради парите. Той е силен в това. Но фактът, че постига надмощие, значи ли, че е най-добър?

Голиат като е по-силен, по-добър ли е от Давид?

И ако я няма “Божията помощ”, би ли могъл слабият и морален Давид да победи?

“Смешен плач”. Това е хленчът на онези, които искат капитализъм с морални ценности от западен образец. Няма такъв капитализъм! Има капитализъм без ценности, а с обвивка от демагогия. Но демагогията не е ценност. Тя е фалшива ценност!

Вярно е, че в социализма имаше ценности. Всъщност, имаше една гигантска ценност – отричането на парите и на стремежа към печалби. Това бе ножът в сърцето на безценностното общество. И до ден-днешен, тия израсли при социализма, се срамуваме да се стремим към “печалба”. Като направим услуга на някого, му отказваме парите. “Не го правя за пари”. Това е мисленето ни.

На запад ще ви вземат парите, биха го приели за нормално. Защото ние имаме ценности (все още останали) извън парите. А те нямат нищо друго.

В социализма имаше нематериални ценности. Пропагандираше се духовното развитие. Цензурираше се пошлостта. При социализма израснаха “Щурците” и Лили Иванова. При капитализма израснаха чалгата и простотията. Чисто пазарно.

Едната система решава и изгражда култура. Другата оставя пазара, т.е. печалбата, да наложат субкултура.

При социализма държавата насърчаваше художници, писатели, артисти

Сега насърчава олигарси и крадци на пари от строителство на пътища… Като ЖП-то в Дивия запад, помните ли началото на тази статия…

Това е положението, дами и господа. Сами избрахте да сте дами и господа, а не другарки и другари. Сами избрахте Сашка Васева пред Кирил Маричков. То и самият Маричков това избра, и до ден-днешен е супер-демократ. И се възмущава от липсата на ценности, подобно на всички други, които отхвърлиха ценностите, в името на откровената глупости на капитализма…

Падането на социализма не е първият погром над ценностите. Индианците са били много одухотворени и възвишени хора. Тяхната култура е убита от белите завоеватели, стремящи се към печалба.

Конфуцианството в Китай е убито от колонизаторите. Само преди 130-150 години са се водели “опиумни войни”. Китайците не искали да се продава опиум на народа и го забранили. Англичаните ги нападнали, победили и отворили пазара. Пазар на ОТРОВИ!

Будизмът в Индия е смазан от завоевателите!

Дори християнската църква е претопена от сребролюбие и алчност. Започва да “продава” опрощение на греховете… Представяте ли си? Исус, който се отказа от парите и от цялото земно царство, който е глава на Църквата, той опрощава греховете срещу пари.

Погромите на алчността над морала са в цялата човешка история.

Погромът над нашия социализъм е само част от това.

Позитивното е, че идеалистични общества постоянно възникват и поне временно се противопоставят. Може би словото (идеята) е по-силна от парите. Нали така пише в Библията. Словото е Бог.

Може там да е бъдещето.

Но в настоящето – да убиеш морала и после да се оплакваш от липсата на морал – това е пълна лудост…