Вече съм писал, че американските президенти с редки изключения подкрепят идеите на Римския клуб и оказват съдействие на осъществяването на плановете на клуба в Америка. Едно от тези изключения е президентът Ричард Никсън.
Николай Сенческо в своята книга „Кой създава световната политика” (2017 г.) пише:
„Голямата победа на Кисинджър на служба на Комитета на 300-те е Уотъргейт, провокиран от Римския клуб и довел до принудителната оставка на президента на САЩ Ричард Никсън. Римският клуб обвинява Никсън за подписването на договора с Брежнев за ограничаване на системата за противоракетна отбрана, а също така последователната му борба с наркобизнеса, който е ръководен по целия свят отново от Комитета на 300-те. Римският клуб поръчва на Кисиджър да запълни всички длъжности в администрацията на Никсън с предани на РК хора”.
Историята на оставката на президента Никсън показва, че Римският клуб и Комитета на 300-те са много сериозни организации, с които шега не бива.
Има много доказателства, които предполагат, че решението за импийчмънта на Никсън е направена лично от Дейвид Рокфелер, един от най-изявените членове на Комитета на 300.те и действителен основател и ръководител на Римския клуб, зад кулисите. А Хенри Кисинджър и Збигнев Бжежински са дясната и лявата ръка на Дейвид Рокфелер по въпроси, свързани с изпълнението на плановете на клуба както по целия свят, така и в самите САЩ.
Но президентът Роналд Рейгън направи безценен принос за изпълнението на плановете на Римския клуб. По-конкретно, в началото на 1981 г. в администрацията на Рейгън бе представен докладът на Станфорд „Промяна на облика на човечеството”, изготвен от Комитета от 300 и Римския клуб. Докладът формира основата на държавните програми за морално и интелектуално разпадане на американската нация. По-специално, според препоръките на доклада, е проведена и реформата на висшето образование, която, според Джон Коулман в книгата му „Комитет 300”, води до факта, че в Америка се появява поколение от абсолютно неграмотни хора. А преходът към икономическата политика под името „Рейгъномика” ускорява процеса за деиндустриализация на САЩ.
Неоценими са и услугите пред „олимпийците” (така наричат членовете на К-300) от страна на президента на САЩ Бил Клинтън, докато е президент между 1993 и 2001 г. Това е може би апогея на процесите на икономическата и финансовата глобализация. По това време Америка успя да привлече към глобализацията почти всички страни по света, особено Китай, както и Русия. Но и самата Америка се вписва в процесите на глобализация, които ускоряват нейната деиндустриализация и трансфера от страна на транснационалните корпорации на производството и работните места от САЩ до различни части на света.
Но изглежда, че много се е променило и за Римския клуб, за Америка в края на 2016-2017. Новият президент Доналд Тръмп влезе в Белия дом. Като че черна котка пребяга между Клуба и Америка.
Да започнем с Римския клуб. По-рано споменах последния доклад на Клуба (2018) със значителното заглавие: „Хайде! Капитализмът, късогледството, населението и разрушаването на планетата.”. Той е посветен на петдесетгодишнината на Клуба. Той е много различен от предишните доклади (от "Ограниченията на растежа) през 1972 г. повече от 40 доклада са подготвени под егидата на клуба). Поразява ненадейно възникналия антикапиталистически жар на Клуба, което открива своето отражение в последния доклад. Излезли са вече някои много интересни рецензии и коментари по този доклад.
Нека ви дам извадка от статията на А. Малахов по новия доклад: „Римският клуб вярва, че капитализмът се е разложил през осемдесетте години на миналия век, основният източник на печалба, в който са финансови спекулации. Това е една от причините за световната финансова криза от 2008-2009 г., но банкерите не само задържаха позициите си, но и се оказаха победоносни: те направиха себе си „твърде големи, за да загубят” или за да попаднат в затвора поне. 98% от финансовите операции са спекулативни. В офшорните зони са скрити от двадесет и един до тридесет и два трилиона долара. „Представителите на корпорациите, които избягват плащането на данъци, постоянно казват, че не нарушават никакви закони. Това означава, че законите трябва да бъдат променени” казва авторите. Има излишък на капитал във фиктивни, но печеливши сфери, докато посоките, от които зависи бъдещето на планетата, страдат от недостиг на средства. Учените и икономистите не могат да видят проблема, тъй като все още смятат екологичния, финансовия и индустриалния капитал за еквивалентни: „Докато се увеличава финансовият капитал, всичко е наред”.
Антикапиталистическият патос на последния доклад бе насочен преди всичко срещу Америка, която емитира инструмента за финансови спекулации, наречен „щатски долар”. Няма лични нападки срещу американските президенти. Няма пряка критика срещу Тръмп в доклада. Има обаче косвени критики. И при новия президент Америка продължава опасния път на финансовия капитализъм.
Заглавието на доклада има думата „късогледство”.Очевидно това е намек за тази на настоящият президент - Тръмп.
Не само, че Тръмп не ограничи финансовия капитализъм (или не иска, или се проваля). Той също така се опълчи и срещу идеологията на глобализацията. Той застана на позицията на реиндустриализацията на Америка и се опитва да възстанови протекционизма, както и да възстанови реда в трансграничните капиталови и трудови потоци. Разбира се, политиките на Тръмп са непоследователни и противоречиви, невъзможно е да се възстанови индустриалният потенциал без да се ограничават банките и финансовите средства. Но дори тази непоследователна политика причинява сериозно напрежение от страна на Римския клуб, основният идеологически център на глобализацията. По-конкретно, от страна на сегашните си съпредседатели Ернст Улрих фон Вайцзекер и Андерс Вийкман (те са на тези длъжности от 2012 г. насам).
И сега за Тръмп. Той не допуска никакви атаки срещу Клуба. Но, очевидно, той реши да управлява без неговия съвет. Това пренебрегване на Римския клуб се проявява най-ясно в отношението му към така наречения климатологичен проблем. Вече писах, че през 1997 г., в разгара на глобализацията, по препоръка на Римския клуб и ООН много държави (големи емитери на въглероден двуокис и други парникови газове) подписаха Протокола от Киото за намаляване на емисиите на парникови газове, за да предотвратят климатична катастрофа. През 2015 г. в Париж се проведе грандиозен международен форум, на който бе подписано международно споразумение за климата (общо 192 държави). Това беше под ръководството на президента Барак Обама, който беше един от най-активните поддръжници на сключването на глобална конвенция за климата, по-радикална и всеобхватна от протокола от Киото от 1997 г. Вярно е, че не всички страни са ратифицирали споразумението. В началото на миналата година ратификацията беше извършена от 113 страни. От големите емитери на парникови газове, конвенцията не е ратифицирана от САЩ и Русия.
Дори преди предизборната си победа Доналд Тръмп не кри негативното си отношение към документите на Парижката конференция през 2015 г. В кръга му бяха специалисти, които му обясниха същността на тази „климатична” измама. Тръмп твърдо и категорично заявява, че в Парижкото споразумение (въпреки факта, че в документа за големия бизнес има много вратички, включително за тези, които се занимават с извличането и използването на изкопаеми горива), Америка няма да участва. Тръмп, както знаете, е поддръжник на реиндустриализацията на САЩ. А „Въглеродният” протокол, напротив, може да стане инструмент за по-нататъшната деиндустриализация на САЩ.
На 1 юни 2017 г. президентът Тръмп официално обяви оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение за климата, като заяви: „Да не излизаме от споразумението от нас искат същите тези страни, чиито търговски ограничения струват на Америка трилиони долари и които в много случаи се отнасят небрежно при приноса в нашия критически важен отбранителен съюз”.
Настоящият президент на САЩ не само отхвърли участието на Америка в международното споразумение за климата. Той също така предприема мерки за отпускане на американското законодателство в областта на околната среда. Особено в областта на производството на въглеводороди (няколко петролни полета вече са подновили добив след дълбоко замразяване поради екологични съображения). За две непълни години на президентството на Тръмп бюджетните средства, отпуснати за проекти, свързани с проучването на изменението на климата, бяха драстично намалени. Белият дом, по-специално, затвори програмата на НАСА за наблюдение на въглеродния диоксид и метана в атмосферата, за които се смята, че допринасят за глобалното затопляне. Американското списание Science нарече това „атака срещу науката от администрацията на Тръмп”. Американският президент Доналд Тръмп, от своя страна, е скептичен към глобалното затопляне и го нарича „изобретение на Китай”.
Така че виждаме, че „консенсусът” в отношенията между САЩ и Римския клуб, който съществува почти половин век, се покрива със сериозни пукнатини. Започват движения в позициите и на Клуба, и на САЩ, при това размествания, които не са синхронни, а разнопосочни. Мисля, че основаната причина за тези движения и възникването на противоречията между Клуба и Тръмп е това, че миналата година 102-годишният американски милиардер Дейвид Рокфелер напусна живота, а той бе една от основните фигури в Комитета на 300-те и неформален, задкулисен ръководител на Римския клуб.
Когато Тръмп води кампанията си през 2016 г., Дейвид Рокфелер вече умираше. Това даде на Тръмп куража да каже нещо, което може да не хареса възрастните олимпийци. Освен това, Тръмп получава кураж от факта, че днес няма практически такива „ръце”, които да помогнат на Дейвид Рокфелер да извърши необходимия курс в света и в Америка с помощта на клуба. Искам да кажа Збигнев Бжежински и Хенри Кисинджър. Първият от тях почина два месеца и половина след шефа си. Вторият е вече стар (той е на 95 години) и „ се пенсионира. Достойният наследник на Дейвид Рокфелер за ролята на неформалния ръководител на клуба все още не е открит. Клубът живее сам. Оттук и такъв нестандартен годишен доклад на Клуба с антикапиталистически характер. Има подозрения, че след 50-годишнината си Римският клуб може да последва своя неформален лидер.
Превод: В.Сергеев
