Имало двама братя. Преди 9 септември 1944 г. единият бил полицай, а другият - партизанин. След тази дата полицаят се издигнал много в служебната йерархия, а партизанинът се закотвил в низините на обществото. Защото в досието на първия пишело, че има брат партизанин, а на втория - че брат му е бил полицай.
Преразказната форма подсказва, че това е виц. В наши дни обаче подобни сюжети отново се запрескачаха, и то съвсем не на шега. Автомобилът вече стана по-важен от човека. Наченки на това му израстване се забелязваха още в предишното време. Колата ми е половин любовница, казваше мой състудент, тя ми води момичетата. След промените изключенията се превърнаха в правило. Колата е важната, няма значение колко педи чело, пък колко грама мозък има онзи, който я кара. Автомобилът му реве мощно не само по улиците и пътищата, но и в светските хроники по телевизиите, лъщи от първите страници на вестниците. Собственикът на подобен звяр е възпяван не само от рапърите и чалгаджиите, но и достига до 186 територии в света чрез сериалите, които минават за най-успешни. На зрителя му е нужно безкрайно въображение, за да приеме, че налаганият като кумир за подрастващите типаж всъщност в представите на творческия екип е отрицателният герой.
Още по-голямо въображение е необходимо, за да се вземе насериозно приумицата на властта да даде официално на колата статут на личност. Притежателят й може да е карал години наред без нарушения, да има дори "Златен талон", и въпреки това да плаща по-висока застраховка "Гражданска отговорност", ако предишният собственик е натрупал доста провинения. Той пък, обратно, може да е бил най-големият джигит на пътя, но продаде ли колата си, става най-невинният на планетата. Ще бъде дори поощрен с отстъпка в размера на застраховката. Ето как автомобилът заживява свой собствен живот, не само различен, но и по-важен от този на шофьора. Държавата се интересува от него, а не от личността зад волана. Водачът я вълнува само доколко е изряден в плащането на данъците и застраховките.
Но какво е личностният статут на колите пред статута на непогрешимост за онези, които строят пътищата! Дотолкова са се самозабравили, че поискаха оставката на четирима депутати, настояли за независима проверка на работата им. Сякаш не са чули нищо за Уста Кольо Фичето, който казва да му вземат главата, ако не направи моста при Бяла по теркя си за 700 хиляди гроша. А след построяването му застава под него със семейството си, докато отгоре преминат тежките оръдия от местния гарнизон.
В Търговския регистър пък си раздадоха бонуси тъкмо за периода, в който той се срина и нанесе тежки щети на бизнеса. Вдигна се малко шум, но се оказа, че виновните за блокажа са със статут, позволяващ им да получат допълнително възнаграждение, дори и когато доста хора са си изпатили от дейността им. С подобен статут актьорът Башар Рахал демонстрира в клип как се набират мераклийки за студентската телевизия - с оглеждане на задните им части, както го прави кочът, преди да скочи на поредната в стадото. Ако беше чел "Мерак" на Хайтов, щеше поне да се научи на обноски.
Ето как грубостта на статутите се гаври с личността. А управляващите се чудят защо недоволството продължава, след като поевтиняха и застраховките, и бензинът. Тъкмо защото все нещо е по-важно от човека. Това е усещане, което може да се заглуши с промяна не на цените, а на отношението. Може, но надали - няма индикации, че властта го осъзнава.
