"Абе, хора, не ви ли е студено?". Този наглед невинен въпрос е в състояние да предизвика сериозен скандал, ако в офиса "топло"-то не идва от "Топлофикация", а от климатик.

През пролетта и есента е лесно и почти няма недоволни. През лятото криво-ляво се постига разумен компромис между алтернативите в стаята да е не повече от 18 градуса и опасността всички да работят по аграрна униформа от мрежест потник и джапанки.

Когато стане студено обаче, за разнообразие и контраст на виелиците навън, споровете колко точно да е топло вътре са напрегнати и люти.

Винаги има поне един колега, който смята, че е най-приятно да се живее на тропически температури, а защо не и в нещо като мини сауна (минус финландците, ако сте в изцяло български екип). При тези хора жегата явно спомага нещата чисто на молекулярно ниво да се случват по-динамично и работният процес върви по-бързо и гладко.

Затова и настояват климатикът да е включен на градуси, които карат Емо Чолаков да говори за лазурни брегове и чайки.

Представителят на тази порода влетява в офиса като горещ бриз, съблича палтото, съблича и пуловера и сяда блажено някъде точно под топлата струя въздух, която палаво роши перчема му. По обяд, ако леко изпече слънце, би могъл да допусне нещо греховно като това да се открехне прозорец и да влезе малко по-хладен въздух отвън. Но само за няколко минути, иначе ще настине, а настинката, както знаем, е по-страшна от редица коварни болести.

Ожесточените сблъсъци са гарантирани, ако в стаята има поне един представител на другата крайност - колегата, който може да оцелее цяла зима по къс ръкав. Този човек с гореща кръв насред зима яде сладолед, пие ледена бира и обяснява, че навън не е чак толкова студено. Следователно, безсмислено е да се хаби ток за климатици, печки и радиатори. Времето леко е захладняло, нищо драматично... нали е есен.

Ама духал вятър, помещението изстивало, пръстите замръзват и не могат да тракат по клавиатурата достатъчно ритмично - за колегата, на когото винаги му е топло, това са само оправдания.

Нищо друго не е в състояние да предизвика жестоки спорове между типажи едно и две - нито футбол, нито политика, нито дори дилемата дали домашното, или купешкото вино е по-хубаво.

И ако сте решили, че се намирате в така наречената "златна среда", не бързайте да се радвате, че сте в безопасност. Защото все ще се случи да ви писне от пустинна жега или от непоносимия студ в офиса.

На тихия и възпитан призив климатикът да бъде намален така, че да ви се налага да правите импровизиран стриптийз пред монитора, може да получите "Студено е", последвано от "Всички ще се разболеем", "Ще стигнем до антибиотици" и прочее жизнерадостни прогнози. След което кротко навивате ръкави и си мълчите.

А при положение, че кротко помолите, ако на всички е удобно, да не зъзнете повече и да вдигнете малко градусите, съвсем спокойно срещу вас може да се излее тирада как да се седи на много топло е вредно, а да се изпотиш - смъртоносно.

Затова по-пасивните и не толкова чувствителни към температурните амплитуди предпочитат да ходят като лукова глава - с няколко пласта дрехи, които при нужда да събличат (обличат).

Затова ако имате някакви колебания с какво ще се топлите на работното си място тази зима, вземете предвид гореописаната джунгла. И си знайте - така или иначе накрая всички ще подсмърчате от ноември до март.