Около 1400 нови проекта за изграждане на въглищни електроцентрали се разработват или се изграждат в 59 държави по света, които биха добавили 33% или 670 хил. мегавата към общия капацитет на този тип централи.
Но рискът при инвестирането в подобни съоръжения продължава да расте, тъй като редица банки и инвеститори търсят начин да се прехвърлят към друг, по-безвреден начин за производство на електроенергия.
За да насочи инвестициите към по-малко рискови проекти, неправителствената организация Urgewald е създала дигитално приложение, което разглежда 120-те разработчици на въглищни централи, пише Кати Хипъл от Института за енергийни икономисти и финансови анализи за Energy Post.
Създадено през 2017 г. приложението, познато като Coal Plant Developers List (CPDL) служи като списък от напътствия за инвеститорите.
То дава подробна информация за всичките 120 разработчици, в чиито ръце са 68% от световната верига от въглищни електроцентрали.
Клиенти на приложението са някои от най-големите инвеститори в света – Норвежкия правителствен пенсионен фонд, както и германската застрахователна компания Allianz.
Финансовият риск при инвестициите в сферата на въглищните електроцентрали и веригата на доставки на въглища продължава да се усложнява, повишавайки оперативните разходи на ангажираните в този бизнес.
Затягането на регулациите, свързани с климатичните промени и повишеното търсене на електроенергия от възобновяеми енергийни източници оказват влияние дори върху дългогодишните инвеститори в бизнеса с въглищата, смята Хипъл.
През последните няколко години най-големите европейски инвеститори, сред които Allianz, AXA и Generali, приеха политиката за премахване на въглищата като енергиен фактор от своите инвестиционни планове.
Въпреки че Китай е най-големият производител на фотоволтаична и вятърна електроенергия в света, нейният планиран капацитет на електричество от въглищни електроцентрали съставлява повече от една трета от всички централи от този тип по света.
Китайските компании играят и ключова роля при изграждането на тези централи в други страни - около 20% от китайските разработки се осъществяват извън граница.
Най-големият разработчик на въглищни централи в световен мащаб е National Energy Investment Group, ситуирана именно в азиатската страна. На второ място в списъка е друга китайска компания – China Huadian Corporation, следвана от индийската National Thermal Power Corporation (NTPC).
Забелязва се неравномерно географско разпределение на тези разработчици. Списъкът от 120 имена засяга едва 42 държави, като групата включва вече установени компании и такива, които тепърва навлизат на пазара. Почти 28% от тези 120 разработчици в момента не разполагат с инсталирана мощност от въглища.
Директорът на Urgewald Хефа Шюкинг подчертава, че „46 от всички 120 компании се занимават и с добив на въглища, чийто бизнес е насочен към „периферни“ страни като Танзания, Мозамбик и Ботсвана, където залагат на разработването на въгледобивната технология“.
От всички 59 държави, където се изграждат или се планира изграждането на нови въглищни централи, 11 от тях не разполагат с повече от 600 мегавата инсталирана мощност от въглища, а 16 други изобщо не притежават подобна мощност, споделя Хипъл.
„Списъкът цели да помогне на инвеститорите да се пренасочат към по-чисти активи, избягвайки рисковите вложения с идеята да се работи за подобряването на климата“, заключва тя.
