Поредно убийство в София, баща убива детето си и майка му. Отново се вдига шум с разнопосочни коментари и недоволство от държавата, управлението. Отново приказки за насилие над жени и деца, и за Истанбулската конвенция, която едва ли не щяла да реши въпроса.
Българското общество изглежда параноично и болно. Това е обобщение, но по-шумни части от него оставят такова впечатление. Някои по-кресливи мнения доминират.
Че нещо не е наред се видя още през през 2001-а година, когато една майка Даниела Терзийска уби детето си. Тогава столичните таксиджии се събраха и оградиха парламента и искаха да свалят правителството на Иван Костов. И за малко не го свалиха. Бащата на убитото дете беше таксиджия. По един атавистичен инстинкт от социализма, когато държавата беше отговорна за всичко, възбудените таксиджии обвиняваха правителството за убийството, то създало тази несигурност, то е виновно за растящата престъпна среда и т. н. Може и да има определена вина, но се оказа, че детето е убито от майка си. Поставиха й диагноза параноидна шизофрения. Не лежа в затвора, след 15 години тя каза пред тв репортери, че не го е извършила. Въпреки че тогава при разпити признала, а и доказателства се намериха.
Параноидна шизофрения в някаква степен владее цялото общество. При всяко по-сериозно убийство и катастрофа, се надигат гласове да си отива правителството,
искат оставка на премиера,
откриват конспиративни причини.
Могат да се дадат и други примери. През 1995 г. катастрофира камион с войници край София, 14 души изгарят. По същото време има празник в Копривщица, където премиерът Виденов танцува хоро с празнуващите. Снимали са го телевизиите и в новините се виждат кадри от катастрофата и от празника в Копривщица с танцуващия премиер. Негодуванието е грамадно. И сегашният премиер Борисов го даде като пример, как неговият предшественик от БСП играл хоро, когато имало загинали войничета. Това и една от причините за подкрепата към Борисов – той импонира на тези нагласи.
И досега, при всяко по-голямо престъпление, е обичайна практика да се искат оставки на правителството или поне на министъра на вътрешните работи.
В действителност, има обективни обстоятелства да живеем в по-голяма несигурност и повече престъпления. По време на соца беше режим, тоталитарен. Силен репресивен апарат, някои престъпления бяха рядкост. Но не е само това.
Разграждането на комунизма у нас премина като разграждане на държавата. Покрай сухото изгоря и суровото. Сега се мъчат да укрепват държавата с идиотски антидемократични мерки, като арест до 48 часа, без да може арестувания да се обади или да съобщят на близките му.
И в такава среда
как се приема поредното убийство?
Най-много шум се дигна в социалните мрежи по повод един коментар във Фейсбук на специалистката по пиар Радина Ралчева, която определи убиеца като „бял, православен, патриот с везана риза”, като го свързва с онези, които реагират с агресия на циганска престъпност, противници са на Истанбулската конвенция и т. н.
Убийството на жена и дете е битово убийство, от изтрещял човек. Недостатъчно образование и култура, и нервен срив, вероятно подсилен от прекрасните условия на живот у нас.
И на това да му лепнеш етикета „бял, православен, патриот с везана риза“ и т. н. е признак на либерално изтрещяване.
То е параноя и поза, която е толкова опасна, колкото и физическо посегателство. Провокация на основата на расизъм, религиозно противопоставяне, което ще получи в отговор точно това. Предизвиква точно расисти и ксенофоби, дава им поводи.
Провокация, която няма оправдание в конкретния случай – да намесва в едно битово убийство религия, раса, патриотизъм.
Също така и оригиналничене – да застана в красива поза и да натрия носа на онези, които не харесвам, като употребя двойно убийство.
Това е и чиста проба нетолерантност, дискриминационно отношение и агресия към определени социални групи. Точно същото отношение, в каквото обвиняват „патриотите”, динковци и прочие.
Убийството беше употребено от някои, за да напомнят отново Истанбулската конвенция и насилието над жени.
Истанбулската конвенция изигра своята роля в България
Повдигна голяма дискусия, която засегна две страни – насилието над жени и отношението към хората с различна сексуалност. Обществото се показа консервативно и несъгласно да се институционализира „безполово” възпитание още от училище. Представянето на тези нагласи като одобрение на насилието над жени е друг вид спекулация, която създаде напрежение.
В обществото има голяма промяна, за зло или за добро. С идването на демокрацията настъпи по-голяма свобода във всички сфери на отношения, включително в семейството и средата. Медите при демокрация тиражират и простотии, не само свободно слово.
Допреди три десетилетия насилието на жени не се е приемало като нещо нормално. Посягаха и посягат на жените цигани, необразовани като тях българи. Или въобще необразовани и с ниска култура, ако премахнем расовия признак.
Тогавашното обществото като цяло никога не е приемало насилието над жени. Тогава бяха по-образовани от сега и цигани, и българи. Не поради по-добрата тогавашна образователна система, а поради по-здрава държава, която вкарваше в училища насила, не можеш да се измъкнеш.
Другата голяма промяна е, че сегашните мачовци, мутри, спортисти, новобогаташи, които имат жената за предмет за употреба, въобще не можеха да се пъчат никъде, в никакви медии, камо ли телевизии и видеоклипове. И така да задават модел на поведение.
За годишнината от създаване на предаването „КуКу“ пуснаха стари записи с репортажи от циганските махали от 1991 г. Всички цигани, и деца , и възрастни говореха на ясен разбираем български – ходели са на училище, на работа. Сега не е същото – това е само един индикатор колко са интегрирани и колко ги е обхванало образованието.
В едновремешния тоталитарен режим
(не че е бил хубав) имаше и работа, и задължително образование, и здрава репресивна машина, а побоят и тогава беше престъпление по НК. И посягането на жена се смяташе за нещо срамно, непрестижно. Който е посягал на жена си, не е имало откъде да почерпи това отношение. Нито филми, нито телевизия, нито примери от вестниците. Освен от някаква необразована и патриархална среда. И се е страхувал, че може да го чуят съседи, да го наклепат в работата, в партийната организация и т. н. Да не се изложи.
Тогава семейството беше издигнато като „държавна” институция. Най-малката клетка на обществото (по Маркс). За добро или за зло. Развод и нарушаването на отношенията в семейството бяха нещо почти срамно, нездраво.
Сега двойки живеят на семейни начала и без брак, отношения всякакви, няма установени стереотипи както преди. Семейството вече не е ценност и институция в същия смисъл. Не става въпрос да се върне онова време, а просто има промяна. И в тази ситуация престъпленията имат повече хранителна среда.
В никакъв случай не трябва да се жертва свобода за сигурност, на каквото са склонни мнозина. Но параноичните приказки с нищо не помагат, само провокират тази склонност.
Сега и оръжията са по-достъпни. Има армия от частни охранители, към 180 хил. души, в общо 3000 фирми. Всичките въоръжени